Шестима учени симулираха живот на Марс за година
„Добре дошли обратно на Земята!“ Така бяха посрещнати шестима млади учени от САЩ и Европа, след едногодишният експеримент на НАСА, симулиращ живота на Марс.
Операцията започна на 29 август 2015 г. в базата на склона на спящия вулкан Мауна Лоа в Хавай. В течение на 365 дни трима мъже и три жени живяха в пълна изолация от външния свят. Командир на мисията беше американката Кармел Джонсън – експерт по почвознание и еколог от щата Монтана. Заедно с нея на доброволно заточение се обрекоха физик, инженер, биолог, лекар/журналист и архитект, мечтаещ да проектира постоянен жилищен комплекс на Марс.
Шестимата марсианци заминаха преди премиерата на филма на Ридли Скот „Марсианецът”, който разби филмовите класации през миналата есен. В него „обикновеният човек” Мат Деймън трябваше да се справи с марсианските условия, единствено и само със собственото си познание и сили. В подобна ситуация бяха поставени и шестимата от Мауна Лоа. Обикновените земляни трябваше да се справят в симулирани условия с всички евентуални проблеми, които биха ги сполетели.
Целта на експертите бе да изследват медицинските и психологически въпроси, с които може да се сблъска екипаж на кораб, отправил се на дълго пътешествие в далечния космос.
Поради тази причина участниците в експеримента в Хавай трябваше да извършват достатъчно сложни научни изследвания, намирайки се под постоянно наблюдение и избягвайки лични конфликти. Доброволците бяха следени с камери във вътрешността на комплекса, който обитаваха, и с датчици, прикрепени към телата им, а комуникацията с външния свят бе забавяна с 20 минути – точно колкото би отнело да се изпрати и получи съобщение от и до Марс.
„Моето лично впечатление е, че мисия до Марс в близкото бъдеще е нещо съвсем реалистично. Смятам, че технологичните и психологичните препятствия могат да бъдат преодолени“, каза Сиприен Версо, доброволец от Франция.
Мнимите астронавтите дори успели да намерят вода в заобикалящия ги сух климат. „Всъщност с помощта на определено съоръжение можеш да добиеш вода от земята, която на пръв поглед е абсолютно суха“, заяви Кристиане Хайнике, член на екипажа от Германия. „Един от най-големите ти врагове е скуката. Трябва да можеш да се адаптираш към останалите и да правиш много компромиси. Ако не можеш да го направиш, значи не си за там“, допълни тя.
Американката медик и журналист Шийна Гифърд пък споделя, че за близкото си бъдеще смята да направи визитка със следния текст: „Току-що се връщам от Марс. Моля, говорете бавно. Приемете искрените ми извинения, че не знам нищо за тази песен/филм/кандидат за висока политическа позиция/дете-гадже-любимо животно-татуировка. За най-добри резултати – избягвайте препратки към културни събития и резки движения.”
Марсианците прекараха времето си в двуетажната постройка. Къщата се намира на височина 2600 метра от морското равнище. Своеобразното иглу е с височина 7 метра и с диаметър 12 метра. На първия етаж има изследователска лаборатория, а на втория – малки спални помещения. Участниците можеха да излизат навън само с космически скафандри. Сега обаче те се отдадоха освен на заслужена почивка, и на пиршество с плодове, зеленчуци и храни, които, споделят, най-много са им липсвали по време на експедицията.
Последната мисия е четвъртата поред от 2013 г. насам, в която екип от доброволци се обричат на заточение на Хаваите в името на науката. Първите две групи живяха там по четири месеца, а третата – осем месеца. В комплекса в Хаваите ще бъдат осъществени още две подобни симулации, всяка от които с продължителност осем месеца.
Американската космическа агенция вече си избра партньори, с чиято помощ ще се усвоява и заселва Марс в перспектива. Те са известните с постиженията си на Земята – „Боинг“, „Локхийд Мартин“, „Орбитал АТК“, „Бигълоу Аероспейс“, „Сиера Невада Корпорейшънс Спейс Системс“ и „Колорадо НаноРакс“.
520 дни Най-дългият от всички подобни експерименти обаче си остава имитиращият полет до Червената планета, извършен в Русия през 2010 – 2011 г. Тогава по време на мисията „Марс-500” шестима доброволци от Русия, Франция, Италия и Китай живяха в пълна изолация 520 денонощия – колкото се предполага, че ще отнеме полетът до Марс и обратно. Експериментът бе осъществен в Института за медико-биологични проблеми на Руската академия на науките (РАН) с участието на Европейската космическа агенция. Основната критика към този проект беше липсата на жени, което бе възприето като сексуална дискриминация. Липсата на жени обезсмисля опитът, коментираха тогава медиите, а от РАН отговориха, че просто жените не са издържали на тестовете. |
Милиони километри Пилотираният полет до Марс трябва да бъде извършен през първата половина на новия век, като трябва да бъдат преодолени километрите между Марс и Земята – разстояние, което варира от 55 до 400 милиона километра. Голямо изпитание е, че всички от мисията трябва да живеят заедно през целия този период. Целта на „Марс-500” беше да се изследват здравословните показатели на марсианците, както и психическите им способности. |