Две истории на разстояние 2600 км
Дора Иванова
Снимките са от клипа пресцентъра на НДК „Промяната”
Допреди няколко месеца понятието европредседателство у нас занимаваше само чиновници и политически активисти, но от известно време стана доста популярно. След създаването на новото правителство имаме и министър по темата, а едва ли остана някой у нас, който да не научи за това чудо на еврокрацията, което най-накрая ще се състои и в София, и то в Националния дворец на културата известен като НДК.
Всъщност заради принципа на равнопоставеност на страните в Европейския съюз е решено всяка страна от съюза да представлява нещо като домакин-председател на срещите на останалите за период от шест месеца на ротационен принцип. През уречения период на председателство на Съвета на ЕС, страната председател на Съвета на Европейския съюз носи известна отговорност за общите решения във всички аспекти от неговата работа.
От 2007 г. се въвежда практиката на т. нар. тройни председателства – т.е. за период от 18 месеца, в които три държави определят дневния ред и има приемственост между страните. За председателството на България се знае още отпреди приемането ни в Евросъюза. От тогава беше и планирано и преди нас председател да бъде Великобритания. Но никой не беше планирал излизането й от ЕС и т. нар. Брекзит, та вместо България да е председател през втората половина на 2018 г., тя ще е през първата – след Естония и преди Австрия.
На 26 юли 2016 г. се приема и графикът за председателствата до 2030 г. и за сведение на всички – нас ни няма в този списък – т.е. до декември 2030 г. няма да имаме подобен ангажимент.
България, изглежда закономерно, половин година преди председателството е разтърсвана от скандал около реконструкцията на сградата на НДК, в който бяха забъркани директори, министри, архитекти, ДАНС и премиерът.
На този фон Естония спокойно пое председателството на 1 юли, а мястото, с което ще го запомним, е Kultuurikatel или Творческият център в Талин.
Чудесен пример за интеграция на стара сграда в съвременен контекст – бивша електроцентрала е направена на нещо като „дворец на културата”, но по-скромно – на културен център.
Зданието е собственост на община Талин. Построената е през 1913 г. като електроцентрала, а в момента разполага със зала с площ 700 кв. м. и е многофункционален център за градска култура и бизнес. Голямата зала на Kultuurikatel е с капацитет 500 души и се нарежда сред най-големите в естонската столица.
Бившата електроцентрала близо стария град на Талин е функционирала като такава до 1979 г., а първият й „сблъсък” с културата е през 1977 г., когато Андрей Тарковски я използва за снимачна площадка на незабравимия филм „Сталкер“ по Борис и Аркадий Стругацки.
През 2009 г., след проведен конкурс, естонското архитектурно бюро KAVAKAVA започва работа по проекта за реновация на сградата, който включва минимална намеса в тъканта на културния паметник. Сградата е завършена през 2015 г. и отваря врати през есента на същата година.
В проекта е наблегнато на прости принципи за организиране на пространството, а малкият според архитектите бюджет е бил и основанието зад всяка интервенция да трябва да стои точна цел и идея. Ключът към проекта е максималната откритост, а идеята е да се остави възможност за лесни по-нататъшни допълнения и непланирани разработки.
Използваните материали съответстват на материалите от първоначалната архитектура. Заместванията и новите допълнения са извършени по чувствителен начин, а повърхностите са запазени в оригинално състояние (бетон, стомана, тухли). Впечатляващата котелна зала е с 16-метров таван и в нея се помещават гигантски котли, инсталирани през 1948 и 1949 година. Те са си там и днес и стават белег на сградата.
Общата стойност на дейностите по обновяването на Kultuurikatel е 20 милиона евро, а разгънатата застроена площ е приблизително 11 200 кв. м.
Както винаги у нас се случва, нещо ни изненада. Този път беше Брекзит, който скъси срока за подготовка за председателството ни с половин година. С това може да се обясни известното априорно закъснение на дейностите по подготовката. И ако естонската зала е готова да приема гости още две години преди естонското председателство, то у нас само година и половина преди него бе обявена обществената поръчка за преустройството и реконструкция, и за извършването на съответните строително-монтажни работи на Националния дворец на културата. Поръчката е обявена през юли 2016 г., а шестимата кандидати е трябвало да подадат офертите си само месец по-късно – до края на август, като впоследствие един от участниците е отстранен заради несъответствия в техническото предложение. С решение от 7 октомври 2016 г. за изпълнител е избран „Галчев Инженеринг“ ЕООД, като на 24 октомври 2016 г. дружеството е сключило договор с НДК на стойност 19,86 млн. лв. с ДДС.
Финансирането, в размер на 17 млн. лв., осигурено през август м.г. от министерския съвет, очевидно не стига. В края на ноември директорът на НДК Мирослав Боршош, заедно с избрания изпълнител, представиха идейния проект за преустройство и адаптация на основната сграда. Стана ясно, че са необходими 35 млн. лв. за ремонт, техника, адаптация, квалификация на кадри и подготовка на мениджмънта.
„Дори да има политическа криза в момента, държавата не е в криза“, коментира тогава Боршош. Той поясни, че в националния бюджет са заложени 150 млн. лева за председателството и се надява, че тези близо 20%, които са отделени за локацията, са съвсем адекватни.
В началото на юни 2017 г. правителството отпусна още 28 милиона за ремонта на НДК. Така общо са отпуснати 45 млн. лева за подготовката на НДК за българското председателство.
Проектът за адаптация на НДК за българското председателство на ЕС включва ремонтни дейности на зала 3 и всичките ù прилежащи пространства, зали 4, 6, 7, 8 и 9, входовете А3 и А6, централното, източното и западното фоайе, фасадата, терасите и покрива. Ще бъдат обновени информационната система на културната институция, настилките и осветлението. Ще се заложи на нова стратегия за енергийна ефективност, която да намали консумацията на електроенергия и топлоенергия. Системите за управление и комуникация ще бъдат изцяло дигитални, за разлика от досегашните аналогови.
Ремонтът не върви по график
И докато половин година преди да поемат председателството в Талин отдавна вече са били готови с локацията, тук ремонтните работи се очертава да продължат поне до ноември. В момента тече и ремонт на площадното пространство пред НДК, известно като площад „България“.
Плочки за милиони
И докато в Талин ще посрещтнат европейските делегати на шлайфан бетон, в НДК ще им покажем каталога на фирма за плочки, като дори оригиналните мраморни плочи от 80-те години се заместват с имитиращ ги гранитогрес.
За кожата на един архитект
В разгара на скандала около НДК и председателството се появи информация, че Камарата на архитектите в България (КАБ) възнамерява да отнеме правата на арх. Любомир Станиславов, който проектира реконструкцията на НДК. До редакционното приключване на броя в регистъра на КАБ арх. Станиславов беше с пълна проектантска правоспособност. Самият той припомни, че изработката на проекта за текущ ремонт е възложена от НДК, въз основа на проведена обществена поръчка и конкурс, който не е обжалван по никакъв начин.
Завършилият през 2001 г. УАСГ арх. Станиславов, освен като преподавател в катедра “Теория и история на архитектурата”, сътрудничи с издателства като BBC Worldwide, CondeNast, Hola!, AxelSpringer, The Economist, а от ноември 2015 г. е изпълнителен директор на предприятие в съвсем друга област – на “Аутомотив Клъстер България”, чиято цел е да работи за популяризиране и ефективно развитие на автомобилната индустрия в България.
Сякаш по ирония, този банер стои на сайта на НДК, без да се сменят дните до началото.
Силата на малките
Увлечени в местните проблеми, от българската камбанария сякаш никой не забеляза, че естонското председателство почна оптимистично. „Председателствата на най-малките държави са най-успешните”, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повода. Юнкер се похвали, че тъй като нямал смартфон, естонският премиер Юри Ратас му изпратил покана да посети Талин с пощенска картичка.
Ратас пък коментира, че най-важната цел на естонското председателство е Европа да бъде по-обединена и по-силна, да намери пресечната точка между различните интереси. Искаме свободното движение на данни да бъде петата свобода в ЕС, добави Ратас. Нямаме магистрали и не сме свикнали да управляваме автомобил с висока скорост, пояснява президентът Керсти Калюлайд, но добавя, че всички естонци имат „висока кибернетична хигиена“.
По нейните думи за въвеждането на електронното управление не са необходими най-нови технологии, а трябва електронна култура. Според нея държавите, които са в началото на този път, е добре да оставят изборите по електронен път за по-нататък.
Българското председателство вече чука на вратата.
Да видим кой и как ще я отвори.
Естония като за Естония
|
Колко са 45 млн. лв. Новооткритата изгубена картина на Джаксън Полък
|