Новини

Откритията на 2008


Изминалата 2008 година остава в историята, но тя донесе на света няколко неподозирани досега открития в областта на науката.

Представяме ви четирите най-интересни от тях.

Сондата „Феникс” с успешна мисия на Марс

phoenix_mars_snapМарсианската сонда “Феникс” започна своята мисия на Марс на 25 май 2008 г., под погледите на милиони зрители от цялата планета. Феникс“ навлезе в марсианската атмосфера със скорост над 19 000 километра в час. Благодарение на сложната си система от парашути и спирачни двигатели за седем минути скоростта падна на 8 км/ч, след което „Феникс“ включи двигателите си, за да извърши меко кацане. „Феникс“ бе изстрелян 4 август 2007 г. от Кейп Канаверал, Флорида.

Първоначално бе планирано сондата да работи само три месеца, но по-късно мисията й бе продължена. По време на своя “живот” апарата успя да извлече вода от образците на марсианската почва, да открие в почвата перхлорати, които поставиха под съмнение възможността за съществуването на живот на Червената планета, засне как вали сняг и предаде на Земята снимки от Марс с високо качество. Последният сигнал от апарата е получен на 2 ноември 2008 година. Слънчевите батерии на сондата не могат повече да осигуряват достатъчно количество енергия за нормалната й работа. Причина за това е прекалено късия ден на Северния полюс на Червената планета.

 

 

PhoenixMars 

Според представители на НАСА мисията на “Феникс” е изключително успешна. “Сондата ни поднесе много изненади и съм уверен, че при обработка на данните ни очакват още открития”, коментира научният ръководител на мисията Питър Смит от Аризонския университет.

Досега повече от 50% от досегашните опити за кацане на Червената планета са завършили с провали. „Феникс“ е наполовина по-евтин в сравнение с роувърите, като разработването и изстрелването му струват 420 милиона долара. Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА преместиха космическите си апарати, които са на орбита около Марс, за да наблюдават кацането на „Феникс“.

За първи път в историята на космическите изследвания кацане на Марс бе следено от три апарата. На орбита сега там са „Марс Одисей“ и „Марс рикънисънс орбитър“ на НАСА и „Марс експрес“ на ЕКА.

 Големият ускорител в CERN

colider

Големият адронен колайдер – най-големият ускорител на частици, управляван от изследователския център на Европейския съвет за ядрени изследвания CERN (Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire), бе пуснат на 10 септември.

Мнозина спекулираха, че тази адска машина ще предизвика края на света, въпреки уверенията на физиците, че ускорителят е напълно безопасен за планетата.

Пускането бе съпроводено и с някои неуспехи. Заради нарушеният вакуум на няколко места в тунела между магнитите са се нагрели до -171,3 градуса. В резултат на това в тунела, по който трябва да се движат потоците от протони, се е излял около тон течен хелий, използван за охлаждане на магнитите.

colider3Въпреки това очакванията са, че с това революционно устройството ще се получи нова информация за прословутия бузон на Хигс и да създадат малка и краткотрайна черна дупка.

Ускоряваните субатомни частици (например протони или тежки йони) ще се получават от водород, като за достигане на максимален интензитет на лъчите ще са необходими едва 2 нанограма водород на ден. Ускорените частици ще се движат под действието на мощно магнитно поле с почти скоростта на светлината, като всяка от тях ще изминава цялата 27-километрова дължина повече от 11 000 пъти в секунда.

Магнитите на колайдераимат тегло от около 10 000 тона желязо и надминават по масата си дори Айфеловата кула. В централната част на ускорителя са разположени две гигантски тръби, които ще поддържат температура, по-ниска от космическата.

Научно-изследователският комплекс е на стойност пет милиарда лири.

Пълноценният експеримент е планиран за началото на 2009 г.

Екзопланетите

 

Съществуването на планети извън слънчевата система, или както ги наричат екзопланети, не е новост. Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на 19-и век, когато астрономите подозират съществуването им, но не им е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития на екзопланети са направени едва през деветдесетте години на 20-и век, а от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети.

За първи път на 13 ноември 2008 г. два научни екипа – от САЩ и от Канада, публикуваха първите фотографии на екзопланети, които са направени от телескопа Хъбъл.

До днес са открити 329 планети, които обикалят други звезди. Повечето от откритите планети са огромни в сравнение със Земята и обикалят твърде близо до звездата си. През юни 2008 г. швейцарският астроном Мишел Майор откри планета, която е само 4,2 пъти по-голяма от Земята, а есента донесе и първите снимки на екзопланети.

Фомалхаут (от арабски „устата на кита“) е звезда отдалечена на само 25 светлинни години от Земята. Около нея се намира тънък пръстен. На снимката звездата се намира в средата закрита от филтър. Планетата, наречена Фомалхаут б, прави пълна обиколка около звездата за около 870 години.

Fomalhaut b

HR_8799_planetary_system_photo 

Втората снимка включва цяла „слънчева система“ от три планети обикалящи около звездата ХР 8799, която е oтдалечена на 129 светлинни години от Земята. Трите планети, които тежат от 5 до 13 пъти повече от Юпитер, правят пълна обиколка около ХР 8799 за около 100, 190 и 460 години.

Трансплантация костен мозък срещу СПИН

sidaMТрансплантация на костен мозък е излекувала пациент, който е бил ХИВ-позитивен, а в добавка и болен от левкимия. Мъжът е 42-годишен американец, който живее в Берлин, а медицинският екип, осъществил трансплантацията, е от Клиниката по гастроентерология, инфекции и ревматология в Берлин.

Интервенцията е осъществена преди почти две години и засега няма данни вирусът ХИВ, причиняващ развитието на СПИН, да се е появил отново в организма на пациента. Учените са направили всички възможни тестове и продължават да не откриват ХИВ у пациента. Все пак не се изключва възможността все още да е вирусоносител.

Екипът се е насочил към този новаторски метод на лечение, понеже донорът на костния мозък е имал генетична мутация, правеща организма му резистентен към СПИН. Такава мутация съществува при около 3% от европейците. При останалите 97% наличието на ХИВ (макар и не непременно отключващ развиването на СПИН) рано или късно води до летален край.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Роди се нова република! Барбадос
    Роди се нова република! Барбадос

    Барбадос става независим от британската монархия през 1966 г., но запазва кралица Елизабет Втора като свой суверен. До днес. И ето че вече скъса 400-годишната

  • Комитова: Опитваме се да въведем ред
    Комитова: Опитваме се да въведем ред

    Опитваме се да въведем ред и планиране в строително-инвестиционния процес у нас и сме готови да съдействаме на всички кметове и общини, независимо от кои

  • България и Румъния заедно в морското пространствено планиране
    България и Румъния заедно в морското пространствено планиране

    България и Румъния приключват успешно проект за взаимодействие в областта на морското пространствено планиране. В онлайн формат беше проведена заключителната конференция по инициативата „Трансгранично морско

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us