Една от най-големите тайни на викингите – умението им точно да се ориентират в морето дори и при най-гъста мъгла, бе разкрита, съобщи Би Би Си.
През ранното Средновековие викингите са плавали по моретата при всякакви климатични условия. Преди да бъде изобретен компасът, те са използвали за определяне на местоположението си по Слънцето полускъпоценния слънчев камък, известен още като хелиолит. Той притежава способността да пречупва дори и най-слабите слънчеви лъчи, които падат върху него. Така викингите са получавали възможността да определят местоположението на Слънцето дори и при най-гъста мъгла.
Датският археолог Торкилд Рамскоу още през 1967 г. твърди, че sólarsteinn – слънчевият камък е исладндска скала, в която калцитът е прозрачен поляризиран кристал. Тези кристали са често срещани. Предполага се още, че слънчевият камък може да е бил кордиерит или турмалин.
Викингите са пазели в строга тайна възможностите на слънчевия камък. Тя е била известна само на малцина, заемали специални постове на съветници по време на големите военни морски походи.
В някои древни саги се споменава за това, че викингите са използвали като ориентири скъпоценни камъни. Доскоро обаче в научните кръгове се отнасяха скептично към тези твърдения, смятайки ги за художествена измислица. Едва сега учените доказаха, че древните викинги са се ориентирали при гъста мъгла в морето именно благодарение на хелиолит.
