Американският посланик Джеймс Уорлик, заедно с представители на американската компания „Шеврон“ представи идеята за добив на шистов газ у нас. Както самият посланик отбеляза, единствената цел е да се разнообразят енергийните проекти. Американската компания „Шеврон“ е кандидатствала за разрешение от българското правителство за проучване на терени за добив на шистов газ в Североизточна България. Тя е кандидатствала през май за разрешения да проучи терена. Посланикът и експерти на компанията са се срещнали с премиера Бойко Борисов, за да го запознаят с възможностите при добива на шистов газ, които по предварителни изчисления се очаква да са 25 млрд. куб. м газ, като годишно България използва 5 млрд. куб. м газ.
Представянето на „Шеврон“ стана няколко дни след като на сайта на министерството на икономиката, енергетиката и туризма беше публикуван проект за енергийна стратегия на 2020 на България.
Според българския проект за Енергийната стратегия 2020, държавата активно ще подкрепя развитието на алтернативните източници на природния газ (шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море), тъй като шистовият газ е неразработеното богатство на Европа и използването му в близко бъдеще ще редуцира съществено зависимостта от внос на „синьо гориво“ от Русия. Сред приоритетите на същата тази стратегия е инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ, включително за шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море.
Добивът на шистов газ е нова концепция за Европа и досега не е имало официално открити находища. В момента липсва европейско законодателство, което да разрешава или ограничава добива на шистов газ. Залежите на алтернативното гориво се намират на между 2 и 4 километра под земята. Съгласно картата, която е част от доклада на английската фирма Gas Strategies „Shale gas in Europe: A revolution in the making?“ в Южната част на България се срещат шисти, които потенциално може да съдържат природен газ. Сред специалистите находищата на шистов газ се отнасят към така наречените „неконвенционални“ газови резервоари. Самите шистите са фини, класически седиментни скали, съставени от кал – смесица от люспи от глинести минерали и малки фрагменти на други минерали, най-често кварц и калцит. Газът се съдържа в микропукнатини на скалата, поради което добивът му е затруднен.
Извличането на газ от шисти започва още през ХІХ век в САЩ, но не е икономически ефективно значимо заради големите разходи за проучване, извличане и огромната употреба на вода. През последното десетилетие от стратегически и икономически съображения САЩ подкрепят развитието на технологиите за добив на газ от шисти, така че цената на газа да стигне конкурентни нива с руския. Днес САЩ дори успява да изпревари Русия като лидер на газовия пазар, като се говори за революция в производството на газ.
Общественото мнение в САЩ обаче е притеснено от решението за добив в едно от най-големите находища на шистов газ в САЩ – формацията Марцел, намиращо се в южната част на щата Ню Йорк, Западна Пенсилвания, Западна Вирджиния и Източно Охайо. През 2009 г. американският департамент по енергетика прогнозира, че формацията може да съдържа 7,4 трилиона кубични метра природен газ. Предварителната оценка на емисиите на парникови газове от изгаряне на шистов газ, показват, че не е, а ако се отчетат не само емисиите, отделени в процеса на изгаряне, а от целия жизнен цикъл на газа, се оказва, че ефектът върху климата е даже по-негативен от този, свързан с добива и изгаряне на въглища.
Тази година на американския кинофестивал за алтернативни филми Sundance се появява документалната лента Gasland, който разказва историята на жителите над находището Марцел. Коментарите за филма са единодушни – тепърва трябва да се изучава технологията, която не е безопасна за околната среда. Самият филм, определян от мнозина като пропаганда в стил Майкъл Мур, събира все повече почитатели.
