Частната компания на богатия иноватор Илън Мъск SpaceX ускорява плановете си за изграждане на огромна мрежа от сателити, които да осигурят широколентов интернет достъп до всяка точка на света, като през октомври подаде документи в Международния съюз по телекомуникациите (ITU) да изведе в орбита около Земята още 30 000 сателита.
Международният съюз по телекомуникации е орган ООН, който координира отдаването на радиочестоти на операторите на спътници. В заявката на SpaceX са указани детайли, според които спътниците ще са на орбита от 328 до 580 км. След заявката започва да тече седемгодишен срок, в който спътниковият оператор трябва да пусне поне един спътник, който да работи на заявената честота поне 90 дена, за да бъде изпробван. Международният съюз по телекомуникации възнамерява обаче да промени действащите правила за спътниците. По данни на ООН, публикувани през април 2019 г., от началото на космическата ера в околоземна орбита има 8500 различни обекта. Така ако Мъск изпълни намеренията си или по-скоро получи разрешение да ги изпълни, броят им ще се увеличи пет пъти.
Всеки спътник от системата на Мъск тежи 227 кг. Той има антена, слънчева батерия, двигател на Хол, който поддържа орбитата и се задвижва с газ криптон. Двигателят на Хол е плазмен йонен двигател, разработен през 50-те и 60-те години на 20 век. Принципът на действие е улавяне на електрони чрез магнитно поле. Електроните йонизират пропелента, и от своя страна неговите йони създават тяга. Плазмените двигатели могат да ускоряват до 15-30 km/s, и произвеждат около 1 нютон тяга.
До момента SpaceX вече има разрешение за извеждане в орбита на 12 000 сателита, но ако получи разрешение и за останалите 30 000 сателита, системата Starlink ще най-голямата за всички времена. От SpaceX се аргументират, че необходимостта от високоскоростен интернет расте по целия свят, а все още има места, които нямат никаква връзка. Затова компанията смята да увеличи общия капацитет на своята мрежа Starlink. Дори и в най-добри случай, ако получи разрешение, SpaceX няма веднага ще изведе в орбита тези сателити. SpaceX обаче очаква интересът към Starlink да расте все по-бързо и да дойде момент, в който ще е нужно много по-бързо увеличаване на броя сателити.
SpaceX оценява реализацията на проекта Starlink на $10 милиарда долара, но според експерти тази сума е много занижена.
Същевременно учените от цял свят отбелязват, че толкова много спътници може да попречат на наблюдението на космическото пространство. Например след пуска на първите 60 спътника се оказва, че излъчването им е много по-ярко от очакваното. Освен това реализацията на проекта на Мъск може да доведе до сблъсъци със спътници, както се случи със спътник на Европейската космическа агенция, която го отклони, за да не се удари с апарат на Starlink. От ЕКА настояват, че може да се стигне до създаването на огромно количество космически боклук.
Освен това по думите на Роджър Томпсън от Aerospace Corporation, на заявените от SpaceX височини летят и пилотирани кораби, сред които и Международната космическа станция.
От SpaceX твърдят, че всеки техен апарат ще има автоматична система за избягване на сблъсъци, като ще променя позицията на сателитите и ориентацията им към Земята, за да не пречат на наблюденията на астрономите. Компанията казва, че ще продължава да се вслушва в притесненията на учените, бизнеса и регулаторите и ще взима нужните мерки, за да направи Starlink сигурна и полезна услуга. Първите сателити вече са в орбита, като за момента с тях се извършват тестове. Очаква се услугата да започне постепенна работа от следващата година.
Успоредно с космическите дела, хората на Мъск вече са поискали и разрешение и за изграждането на 1 млн. наземни станции, които ще помагат на крайните потребители да се връзват към Starlink. Искането е само за станции на американска територия. Наземните станции автоматично ще се настройват спрямо оптималната позиция на сателитите над тях и ще осигурява непрекъсваемост на връзката.
Целта на Starlink е да осигури гигабитова връзка с латентност около 25ms, за да е реален конкурент на традиционната наземна, кабелна и оптична връзка.
