Учени от САЩ са установили, че големите сателитни съзвездия като „Старлинк“ на Илон Мъск могат да навредят на озоновия слой на Земята и да забавят затварянето на озоновите дупки, пише сп. „Джиофизикъл рисърс летърс“.
За целите на изследването авторите му от университета на Южна Калифорния са моделирали химическия състав на изгарящия в атмосферата материал, от който са направени сателитите, както и промяната на химическите вещества на молекулярно и атомно ниво, съответстваща на процеса на окисление.
Учените са изчислили, че „гибелта“ на типичен 250-килограмов сателит, 30 процента от масата на който е алуминий, генерира около 30 килограма наночастици алуминиев оксид при навлизане в атмосферата. Известно е, че алуминиевите оксиди подпомагат химическите реакции между озона и хлора и могат да останат в атмосферата в продължение на десетилетия, като продължават да разрушават озоновия слой.
Повечето от тези частици се създават в мезосферата на 50-85 километра над Земята. За да се спуснат до стратосферата, където се намират 90 процента от озона на нашата планета, са необходими до 30 години.
Общото количество алуминиеви оксиди, образувани при преминаването на отломки от спътници през земната атмосфера, се е увеличило осемкратно в периода 2016-2022 г. или с 29,5 процента над естествените нива.
Резултатите от изследването показват, че когато приключи експлоатацията на планираните към момента сателити, 912 метрични тона алуминий ще падат на Земята всяка година. Това ще доведе до освобождаването на 360 метрични тона алуминиеви оксиди в атмосферата годишно, което е с 646 процента повече от естествените нива.
От 8100 обекта в ниска околоземна орбита 6000 са спътници „Старлинк“, изстреляни през последните няколко години. Планирани са още около 50 000 изстрелвания. „Амазон“ и други компании по света също планират да създадат съзвездия от между 3000 и 13 000 сателита. Интернет спътниците в ниска околоземна орбита са с кратък живот, който продължава около пет години. След това компаниите ще трябва да изстрелват заместващи сателити, продължавайки цикъла на планирано остаряване и непланирано замърсяване.
