Уебинар „ГИС в помощ на оптимизацията на бизнеса“ събра експерти и бизнесмени. Срещата бе организирана от IDG.bg със съдействието на ЕСРИ България.
На семинара участваха шефът на дирекция „Пространствени данни“ в Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ЕСМИС) Георги Гладков, пиарът на ЕСРИ Миглена Кузманова, доц. д-р инж. Любка Пашова от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, д-р инж. Стефан Петров, началник отдел „Геоинформационни системи“ към Агенцията по геодезия, картография и кадастър, подполк. д-р Мариян Марков от Военния географски център към МО в Троян, проф. дгн Румяна Вацева, ръководител на секция ГИС в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН и мениджърът ГИС към Софийска вода Милко Величков.
Информацията, която събират и ползват властите, за да изпълняват функциите си, е пряко свързана с ГИС технологиите, а всяка държавна структура притежава пространствени данни, които са организирани в някакви система, коментира в началото на дискусията Георги Гладков.
От гледна точка на директивата Inspire за създаване на европейска инфраструктура за пространствена информация основните държавни структури, които прилагат тази директива, са различните дирекции в министерствата на околната среда, регионалното развитие и благоустройството, вътрешните работи, отбраната, здравеопазването, земеделието и храните, транспорта и информационните технологии, енергетиката, културата, а така също БАН и НСИ, Агенцията за картография и кадастър и т. н.
В европейското законодателство също има еволюция на разбирането за създаването и обмена на геопространствени данни. Преди 5-6 години Inspire беше предназначена само за осигуряване на политиките, свързани с околната среда, а сега се правят все повече анализи, че пространствените данни би следвало да се разглеждат в по-широк контекст.
Представителят на ЕСРИ Миглена Кузманова сподели, че има активно използване на ГИС технологии и в НПО сектора най-вече в сферата на опазване на околната среда и биоразнообразието.
Доц. д-р инж. Любка Пашова отбеляза, че учените от БАН активно използват ГИС в разработването на своите проекти, активно сътрудничат с държавните агенции, образователни учреждения и НПО сектора. Тя припомни, че първото документирано прилагане на ГИС датира от 1832 г. в областта на здравеопазването, когато географът Шарл Пике обозначава огнищата на холера във Франция. Институтът по геофизика, геодезия и география успешно прилага системи за районирането на страната, което бе завършено преди 7-8 години. В допълнение отбеляза и доброто сътрудничество с различни институции във връзка с директивата за превенция на риска от наводнения.
Възможностите за използване на ГИС в различни сфери, не само за научни изследвания, са огромни, припомни доц. Пашова.
ГИС дават възможност за мултифакторен анализ, като така се подпомага взимането на решения, коментира д-р инж. Стефан Петров от АГКК. Подполк. д-р Мариян Марков информира, че министерството използва ГИС технология от 1993 г. Той допълни, че пространствените данни имат добавена стойност, но първо трябва да бъдат създадени. Проф. дгн Румяна Вацева обобщи, че в последните години в България има много бързо развитие при създаването и приложението на ГИС бази данни. За съжаление основното приложение на ГИС технологиите е свързано с управленски структури и по-малко с конкретни бизнес приложения, коментира тя. Милко Величков от Софийска вода сподели опита на компанията с прилагането на ГИС.
Що се отнася до сигурността на собствените данни, Миглена Кузманова обърна внимание на възможностите на ЕСРИ платформата да съхраняват информация в световни облаци, но сподели и за възможност за реализация на частен облак от дадена организация или хибридна облачна технология. Очакваме с голямо нетърпение активното използване на държавния облак, тъй като някои от клиентите ни са ограничени при използването на ГИС именно покрай различни хардуерни ограничения, допълни Кузманова.
Запис от уебинара може да видите тук: https://discussions.idg.bg/125/video.
