Варшава беше превърната в почти безформена маса през първата половина на миналия век, а после – в черга от кръпки и бетонни блокове.
Днес обаче полската столица се отърсва от социалистическия архитектурен махмурлук и надява дръзка нова премяна от лъскави небостъргачи, проектирани от някои от най-добрите архитекти в света.
Американският архитект Даниел Либескинд, проектирал Еврейския музей в Берлин и автор на плана за изграждане на нова сграда на „кота нула“ в Ню Йорк, казва: „Варшава влиза в действително фантастичен период на възраждане и на динамична нова архитектура.“
Значителна част от новите архитектурни планове са изготвени от световно известни архитекти. Либескинд, родената в Ирак Заха Хадид и работещият в Чикаго Хелмут Ян са проектирали истински кули от стъкло, които ще променят облика на Варшава, над който дълго време беше надвиснал сталинисткият Дворец на културата.
Подобният на кичозна сватбена торта небостъргач, нежелан „подарък“ от съветския лидер Йосиф Сталин, непрекъснато напомняше на поляците за статута им на сателит на Москва от времето на Студената война. Внушителната пясъчно кафеникава кула, сродна на гигантите на социалистическия реализъм в Москва, издига своите 42 етажа над широки булеварди, със застроени от двете страни еднообразни жилищни кооперации, рушащи се жилищни сгради от преди войната и нови модерни стъклени офис сгради.
Възможността да се строи в сърцето на града – нещо, от което са лишени повечето европейски столици, в чиито центрове има многобройни готически църкви, барокови дворци и старинни сгради, Варшава дължи на трагичната си история.
Около 85% от града е сринат по време на Втората световна война. Бунтът във варшавското гето година по-късно по време на Варшавското въстание довършва трагичната картина. След като през 1944 г. смазват въстанието, германците систематично взривяват повечето от останалите сгради и откарват оцелелите жители в концентрационни лагери.
Сега обаче Варшава може да развива централната си част по начин, невъзможен за Париж, Виена или Прага с изобилието на запазени исторически паметници в центровете им.
„Други градове не са били унищожени и това е тяхно предимство, но ги и ограничава“, твърди заместник-директорът за архитектурата и планирането на Варшава Томаш Земла. „Имаме драматична история, но тя ни дава много по-голяма свобода да строим“, заключава той.
Кметицата Хана Гронкевич-Валц, която встъпи в длъжност през 2006 г., е начело на кампанията за промени в облика на Варшава. „Варшава трябва да се разраства, ако иска да се състезава с другите големи европейски градове“, смята Гронкевич-Валц.
След падането на комунизма през 1989 г. вече изникнаха високи хотели и офис сгради. Те придадоха на безинтересния и скучноват някога град на Висла модерен вид и с височината си „правят компания“ на Двореца на културата.
Но истинската промяна тепърва започва.
Предложени са около 30 нови проекта за небостъргачи, макар според градските власти само пет до десет от тях ще бъдат построени. Сред тях е 310-метров гигант, който е в начален стадий на планиране и ще бъде най-високата сграда в Европа.
Работници вече положиха основите на стъклената кула на Либескинд, която със своите 192 метра ще съперничи на Двореца на културата на отсрещната страна на улицата. Архитектът казва, че проектът му на 54-етажната жилищна сграда е съобразен с полската история – концепцията му се основава на полския орел с кралска корона – символ, отричан при комунизма от времето на Студената война. Строежът трябва да приключи през 2010 г.
Неотдавна беше представен и проектът на Хадид „Лилиум тауър“ за изграждането на 240-метрова жилищна сграда, която също ще бъде в бизнес центъра на Варшава. В основата си стъклената кула ще бъде по-тясна, после в средата ще се разширява, подобно на кактус и към върха ще се стеснява отново.
Работещият в Чикаго Хелмут Ян, който направи центъра Sony в Берлин и One Liberty Place във Филаделфия, ще представи окончателния си проект за 160-метров небостъргач.
Очаква се кметството да даде и зелена светлина на еврейската общност в Полша да построи 207-метров небостъргач, с формата на платно, който ще бъде долепен до синагогата Ножик – единствената останала след войната.
Нахлуването на световни архитекти ще превърне града в ново европейско бижу.
