Геомедия започва да публикува серия от разговори с изключителен експерт по международно право, който ще разкаже повече за космическото право. (част първа)
Рада Попова е юрист. Преподава международно и Европейско право в Университета в Кьолн, а от 2021 година става главен юрист на компанията Isar Aerospace – най-голямата изцяло частна компания в Европа, строяща космически ракети за малки и средно големи сателити. Още докато следва право в Университета във Виена, Рада развива различни инициативи, свързани с регулацията на космическото пространство, а по-късно в своята юридическа практика съветва както представители на индустрията, така и работи за държавни и международни космически агенции по въпроси, свързани с комерсиалната и военна употреба на космоса.
Три месеца преди началото на т. нар. от Москва военна операция в Украйна, Русия свали сателит от съветско време. Датата бе 15 ноември 2021 г. Какво всъщност стана тогава?
Ако трябва да сме точни, Русия използва т.нар. антисателитна ракетна технология, за да свали собствен сателит от орбита. Така че може да се потвърди, че има планирано и контролирано свален космически обект. Но това съвсем не означава, че този вид демонстрация на технология в околоземна орбита е безобидна.
Русия, не е първата държава, но е тази, която най-скоро си позволи най-скоро да използва технология за разрушаване на сателити с далекообстрелна ракета. Такива антисателитни тестове в орбита досега са правени само от две други държави: през 2007 г. Китай разруши свой сателит в полярна орбита на височина от около 860 км, а през 2019 г. Индия със своята мисия „Шакти“ извърши антисателитен тест на 282 км, давайки чрез тази по-ниска височина възможност на по-голямата част от образувалите се отломки да изгорят по-бързо в атмосферата. За съжаление, последната руска демонстрация от 2021 г. добавя в пореден опасен прецедент в тази хронология.
Целта на проведения от Русия тест бе да демонстрира ако не преимущество, то със сигурност поне равнопоставеност с други държави в света, за които се знае, че притежават подобен технологичен потенциал.
Проблемът с антисателитните тестове е сериозен и многопластов. Погледнато от чисто юридическа страна, те не са забранени от международното право. Няма правило, което категорично да забранява на държавите да унищожават своите космически обекти в орбита. Именно поради липсата на конкретна забрана, в нито един от трите опита на Китай, Индия и Русия няма обективно нарушаване на международното право.
Но ако се следва по-прецизен и по-систематичен подход към правните норми, приложими в космоса, и съществуващото международно право се третира не просто като съвкупност от изрични забрани, а и като сложна, макар и несъвършена система от норми, които поставят общи рамки спрямо действия, които макар и да не са забранени, са силно нежелателни и създават сериозни рискове за всички държави, тогава е видно следното: на първо място, антисателитните тестове, нямат друга полезна функция, освен стратегическа демонстрация на сила. За сметка на това, те разгръщат огромен вреден потенциал и са сериозна заплаха за функциониращите космически системи Макар и да не са все още конкретно забранени от правото, тези тестове би трябвало да бъдат най-малкото категорично осъдени. Веднага след теста на Русия имаше поредица от политически реакции, не само от държави, но и от космически организации. Макар и това да не гарантира, че няма да станем свидетели и на четвърти антисателитен тест, подобна реакция е изключително важна, за да не се създава търпимост към подобни разрушителни действия.
Освен това, нито един от досега правените антисателитни тестове не е проведен след предварително предупреждение или след консултация с други държави. Това би бил абсолютния минимум, за да се избегне застрашената орбитална височина.
Защо височината е от съществено значение?
В зависимост от тяхната маса и орбиталната височина, космически отломки биха могли да останат в орбита стотици, дори хиляди години. Колкото по-близо до земята, толкова по-кратко е пребиваването на отломки в орбита, поради ефекта на гравитацията. Например, орбитиращите на около 800 км отломки остават в космоса в продължение на около 1000 години. Сравнението между китайския и на индийския тест покъзва, че първият доведе до масирана експлозия на височина от около 865 км над земната повърхност и до дълготрайно замърсяване на едни от най-използваните орбитални региони, докато височината от 280 км на мисия „Шакти“ позволи създадените отломки по-бързо да изгорят в атмосферата. В този смисъл, китайският тест от 2007 г. е с най-катастрофални последици, индийският би следвало да има най-слаб дълготраен ефект, а руският тест, проведен на около 480 км, засяга полето, където орбитира Международната космическа станция (МКС).
Следователно, всеки един антисателитен тест в орбита създава обхватни, комплексни и дълготрайни последствия, които излагат на риск системите, от чиято изправност пряко зависи огромна част от нашите дейности на Земята. Съответно, колкото повече отломки орбитират в околоземното пространство, толкова по-критичен става въпросът за запазването на орбитите максимално употребяеми въпреки нарастващите рискове.
