На по-малко от 20 километра от град Варна се издига един от най-сюрреалистичните и уникални геоложки феномени в Европа – „Побитите камъни“.
Известна още като „Каменната гора“, тази забележителност се простира на площ от няколко квадратни километра и се състои от стотици изправени каменни колони, някои от които достигат височина до 10 метра. Въпреки че са документирани за първи път още през далечната 1829 година, те и до днес вълнуват умовете на геолози, биолози и туристи със своя загадъчен произход. Една от най-вълнуващите и модерни научни теории предполага нещо революционно, а именно че тези монументални колони всъщност са гигантски фосилизирани строматолити, създадени от милиарди древни микроорганизми на дъното на праисторическо море.
През годините учените са предлагали десетки хипотези за формирането на Побитите камъни, вариращи от теорията за вкаменена истинска гора до останки от гигантски коралови рифове от еоценския период преди около 50 милиона години. Теорията за коралите обаче бързо се натъква на сериозна пречка, тъй като при детайлните проучвания и сондажи в района липсват биоконструиращи корали в колоните. Това насочва част от научната общност към микробиологията, тъй като преди милиони години днешната Варненска низина е била дъно на топлото и плитко море, където в определени зони от земните недра са извирали естествени струи от метанови газове. Според биогеохимичния модел около тези газови извори са процъфтявали специфични колонии от цианобактерии и микробиални матове.
За разлика от традиционните строматолити в Шарк Бей в Австралия, които растат предимно на ниски куполи, варненските образувания са придобили специфична колонообразна и цилиндрична форма в следствие на уникален процес. Около вертикалните потоци от газ се е формирал гъст тръбовиден пръстен от лепкави бактерии, чиято слуз е улавяла финия пясък и калциевия карбонат от морската вода, карайки я бързо да се втвърдява. Слоевете са израствали вертикално нагоре, следвайки струята, което перфектно обяснява защо повечето колони на Побитите камъни са кухи отвътре, тъй като вътрешната им зона е била запълнена с меки пясъци, аналогични с вместващите скали. Когато по-късно морето се оттегля, тези рахли пясъци около колоните ерозират в продължение на хилядолетия под влиянието на вятъра и дъжда, оставяйки оголена тази величествена каменна гора, издигната от най-микроскопичните архитекти на Земята.
Фундаменталната монография на проф. Иван Начев, „Побитите камъни – бактериално-водораслови колони“, детайлно разглежда микробиологичния произход на феномена. Официалният геоложки профил на обекта е наличен и в секцията за геоложки феномени на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, където се описва Дикилиташката свита и се съпоставя липсата на класически фосили с хипотезите за специфични варовикови утаявания. Научният архив на Регионалния исторически музей във Варна, който стопанисва обекта, също съхранява дългогодишни изследвания за еоценските пясъци и химическия състав на варовиковите цилиндри. Платформата на списание „Еко Варна“ също публикува детайлни геоложки сравнения, които съпоставят мащаба и структурата на българския феномен с признатия му аналог в списъка на ЮНЕСКО в Австралия.
Речник:
Строматолитите (от гръцки: stroma – легло/слой и lithos – камък) са най-старите фосили от живи организми на Земята. На външен вид те изглеждат като обикновени, странно заоблени или пихтиести подводни камъни и скални образувания. В действителност обаче те са структури, създадени от дейността на милиарди микроскопични синьо-зелени водорасли (цианобактерии).
Процесът на тяхното формиране е бавен и специфичен:
Микробиални килими: Цианобактериите живеят на големи колонии по дъното на плитки водни басейни, образувайки лепкав слузест слой.
Улавяне на утайки: Този лепкав слой улавя фини песъчинки, кал и калциев карбонат от водата.
Слоен растеж: Тъй като бактериите се нуждаят от слънчева светлина, те израстват през натрупаната над тях утайка, за да излязат отново на повърхността. Процесът се повтаря милиони пъти, създавайки характерната слоеста (фосилизирана) структура на „камъка“.
Преди появата на цианобактериите, Земята е била негостоприемно място с атмосфера, съставена главно от въглероден диоксид, метан и амоняк. Строматолитите буквално пренаписват историята на нашата планета по три фундаментални начина:
1. Кислородната революция (Голямото окислително събитие): Цианобактериите са първите организми, които развиват кислороден фотосинтез. Те започват да абсорбират въглеродния диоксид и слънчевата светлина, отделяйки чист кислород като отпадъчен продукт. Насищането на планетата с кислород отнема около 900 милиона години, но изцяло променя химическия състав на океаните и атмосферата.
2. Създаването на Озоновия слой: Отделеният от строматолитите кислород се издига в стратосферата и под въздействието на ултравиолетовите лъчи се превръща в озон. Този озонов слой блокира смъртоносната слънчева радиация, което по-късно позволява на живота да излезе от дълбините на океана и да колонизира сушата.
3. Проправяне на път за сложния живот: Кислородът е изключително ефективен източник на енергия за метаболизма. Благодарение на „чистата среда“, създадена от строматолитите, еволюцията успява да премине от прости едноклетъчни организми към сложни многоклетъчни животни, растения и в крайна сметка – към хората.
Процесът на тяхното формиране е бавен и специфичен:
Микробиални килими: Цианобактериите живеят на големи колонии по дъното на плитки водни басейни, образувайки лепкав слузест слой.
Улавяне на утайки: Този лепкав слой улавя фини песъчинки, кал и калциев карбонат от водата.
Слоен растеж: Тъй като бактериите се нуждаят от слънчева светлина, те израстват през натрупаната над тях утайка, за да излязат отново на повърхността. Процесът се повтаря милиони пъти, създавайки характерната слоеста (фосилизирана) структура на „камъка“.
Преди появата на цианобактериите, Земята е била негостоприемно място с атмосфера, съставена главно от въглероден диоксид, метан и амоняк. Строматолитите буквално пренаписват историята на нашата планета по три фундаментални начина:
1. Кислородната революция (Голямото окислително събитие): Цианобактериите са първите организми, които развиват кислороден фотосинтез. Те започват да абсорбират въглеродния диоксид и слънчевата светлина, отделяйки чист кислород като отпадъчен продукт. Насищането на планетата с кислород отнема около 900 милиона години, но изцяло променя химическия състав на океаните и атмосферата.
2. Създаването на Озоновия слой: Отделеният от строматолитите кислород се издига в стратосферата и под въздействието на ултравиолетовите лъчи се превръща в озон. Този озонов слой блокира смъртоносната слънчева радиация, което по-късно позволява на живота да излезе от дълбините на океана и да колонизира сушата.
3. Проправяне на път за сложния живот: Кислородът е изключително ефективен източник на енергия за метаболизма. Благодарение на „чистата среда“, създадена от строматолитите, еволюцията успява да премине от прости едноклетъчни организми към сложни многоклетъчни животни, растения и в крайна сметка – към хората.
