За първи път в човешката история египетска мумия не беше повредена, за да бъде отворена, а беше изследвана дигитално, съобщи Би Би Си.
Мумията на Аменхотеп I, управлявал от 1525 до 1504 г. пр. н. е., е открита в Дейр ел-Бахари още преди 140 години. Досега обаче археолозите са се въздържали да я отворят, за да запазят маската и превръзките. Сега с компютърната томография учените успяват да отворят, но само дигитално мумията. „Искаше ни се да видим лицето на фараона, което е било скрито повече от 3000 години“, каза д-р Сахар Салим, професор по радиология в Медицинския факултет на университета в Кайро и водещ автор на изследването, публикувано в списание Frontiers in Medicine.
Д-р Салим коментира, че сканирането на тялото не показва рани или обезобразяване от някакво заболяване, но първото нещо, което я е впечатлило, е как чертите на лицето на Аменхотеп I приличат на тези на баща му Ахмос I, първият фараон от 18-та династия на древен Египет, което има подобна тясна брадичка, малък тесен нос, къдрава коса и леко стърчащи горни зъби.
Изследователите също така установиха, че Аменхотеп I е бил висок приблизително 169 см и че е бил на около 35 години, когато е починал.
Скенерите показват, че той е бил в много добро физическо състояние и в добро здраве към момента на смъртта си, което предполага, че е починал в резултат на инфекция или вирус.
Освен това се оказва, че Аменхотеп I е първият фараон, погребан със сгънати предмишници на гърдите си и мозъкът му не е отстранен – нещо много необичайно за египетска мумия.
Учените също така стигнаха до заключението, че мумията му е била „поправена с любов“ от свещеници от 21-ва династия, която управлявала цели четири века след смъртта му.
Сканирането показа също, че мумията е страдала от множество следсмъртни наранявания, които вероятно са били нанесени от обирджии на гробове. А древните жреци са фиксирали отделената глава и шията към тялото с обработена със смола ленена лента и са покрили дефект в коремната стена, като са поставили два амулета под нея..
Д-р Салим смята, че 30-те амулета и „уникалния златен пояс със златни мъниста“, които е носил Аменхотеп I, опровергават теориите, че жреците може да са взели бижутата му, за да ги използват отново за погребенията на следващи фараони.
