“Преди всичко предпочитам мисълта. Най-основното нещо. Уменията на ръката са на втори план… „
Картите са изкуство, а един човек остава в историята на изкуството с бродираните си карти – отражение на геополитиката. Това е Алигиеро Боети.
На 5 юни 1967 г. начело на израелския генерален щаб е министърът на отбраната генерал Моше Даян, който извежда Израел победител в т.нар. Шестдневна война срещу арабските военно-въздушни сили на летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания. Израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас.
27-годишният италианец Алигиеро Боети, далечен свидетел на войната, започва да събира изрезки от вестници с карти от военните действия. Тази страст продължава до 1971 г. и се появява каталог на някои от най-тежките политически кризи в света между 1967 г. и 1971 г. Първата карта е от Шестдневната война. Боети моли съпругата си да избродира с плат и конци картата след победата на Израел. По-късно част от картите са бродирани от занаятчии в страните, през които минава. Художникът обикаля Африка, Южна Америка, САЩ и Западна и Централна Азия, за да разбере по-добре геополитическите конфликти. Създава поредицата Territori Occupati (Окупирани територии). Между 1971 и 1979 г. заедно с Голам Дастагир в Кабул Боети създава проекта One hotel, част от който е и най-известната му творба MAPPA. „За мен творбата Mappa е връх на красотата. В тази работа аз не съм направил нищо – не съм измислил нищо – светът е такъв, какъвто си е, не съм го създавал аз такъв, цветовете на националните флагове са такива, каквито са, не съм ги създавал аз, накратко – нищо не съм направил”, казва Алигиеро и Боети през 1974 г., а картите му продължават да отразяват променящата се действителност чак до 1994 г., когато умира. Боети става свидетел на разпадането на Съветския съюз и падането на Берлинската стена.
Създаването на една карта бродерия отнемало обикновено до две години, а понякога и по-дълго време, в зависимост от политическите условия. Картите му са концептуални експерименти, в които използва различни символи и знаци – калиграфия, различни шрифтове. Днес негови творби могат да се видят в най-големите световни музеи на съвременното изкуство в Ню Йорк, Рим, Лондон, Базел и разбира се в родния му Торино.
Изкушен от новото
Алигиеро Боети е роден през 1940 г. в Торино в семейство на адвокат и цигуларка. Изкушен от философията, алхимията и езотериката, той изоставя курсовете по бизнес в университета в Торино, за да работи като художник и открива творбите на Херман Хесе и на Пол Клее. Повлиява се още на 17 години от ташизма на Волс (псевдоним на немския художник Алфред Ото Волфганг Шулце) и на италианеца Лучио Фонтана. Творбите му с маслени бои напомнят на руския художник Никола де Стал. На двадесет години се мести в Париж, където среща съпругата си Ан-Мари Созо, с която имат две деца.
При работата си в Торино в началото на 1960 г. заедно с Лучано Фабро, Марио Мерц, Джулио Паолини, и Микеланджело Пистолето, Боети се утвърждава като един от водещите художници на движението на Arte Povera.
Arte Povera
Боети започва да използва нетипични за изкуството материали – гипс, плексиглас, индустриални материали, желязо. На първата си самостоятелна изложба през 1967 г. в Торино показва странните си работи. Следват експозиции в Генуа, а течението Arte Povera (Бедно изкуство) става все по-известно и популярно, благодарение и на италианската критика. Концепцията е да се използват материали, които са възможно най-евтини и обикновени. Боети създава и манифест на течението и издава каталог с творбите на 16 негови сподвижници. Художникът е провокативен и се противопоставя на капиталистическото общество. През 1968 г. художникът преминава в пореден експеримент – разделя името си на двама автори: Алигиеро и Боети и създава автопортрета си. През 70-те пътува до Гватемала, Етиопия, Судан. Боети е привлечен от културата на Азия – особено от Афганистан и Пакистан. През 1975 г. заминава за Ню Йорк. Следват изложби в Рим, Торино, Милано,Генуа, Равена, Париж, Люцерн, Ню Йорк, София, Лондон, Женева, Айндховен. Умира на 53 години от мозъчен тумор в Рим през 1994 г.
