Чилиецът Алехандро Аравена обърна перспективата и погледна към бедстващите и нуждаещите се
Венеция и през тази година стана сцена на биенале на архитектурата. От 28 май до 27 ноември градът остров приюти експозицията с тема „Reporting from the Front“. Заглавието на 15-ото биенале може да се интерпретира по много начини, като буквалният превод може би най-точно би бил „Репортажи от фронта”, но това е само началото за мислене по темата, която този път не е толкова весела и свежа, както досега, а цялостното усещане на биеналето е леко тъжно и мрачно. Нарочната приглушена светлина засилва акцента върху социалната роля на архитектурата за качеството на градските пространства, а кураторът е чилийският архитект Алехандро Аравена. Той стана 41-ият носител на най-престижното отличие в бранша „Прицкер“ за 2016 г. Според журито чилийският архитект олицетворява възраждането на социалното направление на архитектурата. Аравена и неговото студио ELEMENTAL се фокусират върху решения за настаняване на бедни, възстановяване на разрушени от всякакви бедствия градове и енергоспестяващи сгради, адаптирани към климата и нуждите на обитателите си.
Аравена казва, че не трябва да оправдаваме със суровите условия и ограниченията нашата собствена неспособност да си вършим работата, а трябва да се изправим срещу проблемите. „Срещу недостига: изобретателност… Срещу изобилието: приложимост…”, коментира кураторът. Reporting From the Front е за онези, които гледат напред, способни са да споделят знание и опит, изобретателни са към новите ситуации и са стъпили здраво на земята, обяснява чилийският архитект.
„Да покажем архитектура, която предлага решения, да дадем отпор на разрива между архитектурата и гражданското общество, на превръщането през последните години на архитектурата в зрелище”, това каза президентът на биенале Паоло Барата.
Експозицията е разделена в три части: основно изложение, изложби в националните павилиони, официални и неофициални паралелни програми. По традиция местата са Джардини и Арсенал. В събитието участват 37 държави и 88 бюра. 50 от тях ще участват за първи път, а 33-а архитекти са на възраст под 40. За първи път на биеналето присъстват представители на Филипините, Казахстан, Нигерия, Сейшелите и Йемен.
За да е пълно удоволствието, от Google се постараха и направиха онлайн каталог на биеналето, който може да позволи на всеки да открие собствени находки във Венеция, без да е нужно да ходи физически до там. Ето го линка https://www.google.com/culturalinstitute/beta/project/biennale-architettura-2016
Все пак малко наблюдения от първа ръка. Впечатляващ е плакатът на биеналето, който се реализира в различни фрагменти. Основното, което вижда зрителят обаче, е кадър, абсурден почти като картина на Салвадор Дали – жена в гръб се е покачила на стълба в нищото и се е вторачила някъде напред. От кадъра е трудно да се датира времето и да се определи мястото. Иначе дамата се взира в геоглифите на Наска. Полето за интерпретацията е широко, колкото и празното място около жената на стълбата. Усещането за смяната на перспективата се натрапва от всяко изложбено пространство. Биеналето изобилства от макети, като акцентът сред тях са онези, които показват как обитават хората в произведенията на архитекта. Посланието е, че ни трябват иновации, и то евтини иновации, не можем да си затваряме очите всеки път когато показват гета и страни от третия свят.
Голямо впечатление направи дронпортът на световно известния Нормън Фостър, който е от плеядата на т.нар. starchitects (архитекти-звезди). Фостър доказва, че е голям именно с вниманието си към проблемите на света.
Фостър се справя със задачата да създаде портове за дрони, където да се доставят медикаменти и други необходими стоки в трудно достъпни области на Африка. Амбицията е всеки малък град в Африка да има свой собствен дронпорт до 2030 г.
Пилотният проект е в Руанда, държава, чиято физическа и социална география поставя множество предизвикателства. Проектът е еволюция на предишен опит Норман Фостър в изграждането на летища, както и по-ранни изследвания за Европейската космическа агенция.
Любопитни са представянията на Мексико, с градоустройствен проект на гетата, и на Гърция – с павилион, посветен на бежанците.
| Биеналето във Венеция постави архитектите в нова роля или може би преоткри тяхното отколешно призвание – да бъдат полезни, а не да създават сгради, чиято стойност е само да са големи, скъпи и самоцелни. Днес архитектите трябва да създават ефективни и функционални сгради с малки бюджети. Изглежда, че епохата на архитектурата заради самата архитектура е към своя край и е време да отстъпи място на т. нар. хуманитарна архитектура, където архитекти прилагат уменията си, за да помагат на хората след бедствия и в нужда. |
