Отвъд геодезията

ДА ИЗЧИСТИМ НЯКОИ КАРТОГРАФСКИ И ГЕОГРАФСКИ ПОНЯТИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ИЗПОЛЗВАНИ В БЛИЗКОТО МИНАЛОТО У НАС, И ДА СЕ УСМИХНЕМ ЗАЕДНО

Доц. д-р инж. Венета Коцева

 

ДА ИЗЧИСТИМ НЯКОИ КАРТОГРАФСКИ И ГЕОГРАФСКИ ПОНЯТИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ИЗПОЛЗВАНИ В БЛИЗКОТО МИНАЛОТО У НАС, И ДА СЕ УСМИХНЕМ ЗАЕДНО

Колегите геодезисти и картографи, и най-вече на тези, които са работили с условните знаци след 01.01.1961 г., вероятно добре си спомнят „Наредба № 2875 от 17.11.1959 г.” С нея на основание Правилника за устройството и дейността на Управление геодезия и картография (УГК) се въвеждат от 01.01.1961 г. за задължително прилагане от всички ведомства и организации в Народна Република България нови „Условни знаци за топографски карти в мащаб 1:10000 и 1:5000”, издание на УГК от 1959 г. Със същата Наредба: „се отменяват от употребление от 01.01.1961 г. досега прилаганите условни знаци в мащаб 1:5000 от „Условни знаци за топографски планове в мащаби 1:5000, 1:2000, 1:1000 и 1:500”, въведени с Наредба № 10 на ГУГК от 15.08.1953 г.” Цитираният текст показва ясно новото терминологично разделяне на плановете и картите според мащабите, които са подходящи за страна с малка територия като България.

Изминали са 55 години оттогава! Необходимостта от ползването на стари топографски карти в мащаби 1:10000 и 1:5000, изработени въз основа на тази Наредба след 01.01.1961 г., налага да си припомним доста странни картографски понятия, използвани през тези години. А може и да се усмихнем на някои от тях! Позволявам си като преподавател от Лесотехническия университет да напомня, както се прави пред ученици и студенти, че в мащаб 1:10000 (1 см = 100 м), през 10 години, се изработват и горските карти у нас, както и лесоустройствените и ловоустройствените проекти, наричани сега горскостопански планове и проекти. А мащаб 1:5000 (1 см = 50 м) е често употребяван за картиране на крайградските зони за отдих, лесопарковете и др., както и за различни ландшафтно-устройствени, дендрологични, екологични и други проекти.

По-долу условните знаци са дадени по раздели и с техните номера. До всяка абсурдна дума на български (вероятно лош превод от руски) и за всяко абсурдно географско понятие за картографиране на факти, съоръжения и обекти в нашата България (вероятно подходящо за други държави с пустини, степи, цитрусови градини и др.), би следвало да има и въпросителен, и удивителен знак. Предлагам това да направи всеки един от читателите на този материал, който според мен е и малко тъжен, и малко смешен. Тук не се дискутират графичните изображения на картографските (условните) знаци, поради което същите не са приложени.

а/ Раздел „Шосета, пътища и пътеки”:

          Навес (крайпътно съоръжение) – знак № 153; Това не е ли автобусна спирка или стоянка, макар че за тях има знак № 152 ?

          Полски и горски път, трудно проходима част от междуселски път – знак № 155; Еднакъв знак за 3 различни неща.

          Път или пътека за товарни животни – знак № 156; Има ли път или пътека за нетоварни животни, например овце, кози и др.?

          Пътека за пешеходци – знак № 157; Това не се ли нарича пешеходна пътека на български?

          Пътека върху изкуствени корнизи, на конзоли (с надпис за дължината) – знак № 158; Тази пътека за кого ли е и колко ли е дълга, за да се нанася в тези два мащаба?

          Път с дървена настилка – знак № 159; Колко дълги са такива пътища в М 1:10000 или в 1:5000, за да бъдат удостоени в отделен знак за НРБ?

          Улица, недостъпна за минаване с коли – знак № 160; Това наистина ли е улица?

          Зимен път – знак № 161; Той изчезва през пролетта, лятотои есента; имало ли е и има ли някъде у нас зимни пътища?

          Проходим път за коли след отлив – знак № 162; Къде има такъв отлив в НРБ?

          Пътеки и алеи в градини и паркове с ширина над 5 м – знак № 163; А по-тесните от 5 м генерализирани ли са или са изчезнали?

          Подпорна и укрепителна стена – знак № 168; Има ли подпорна и неукрепителна стена?

          Предпазен плъзгач по шосе – знак № 169; Предлагам на колегите, които са заснемали такива плъзгачи в НРБ, да напишат до авторката или до редакцията къде са те.

          Път и прокар с ограда от двете страни – знак № 170; Колко дълги трябва да са те, за да се картират в М 1:10000 и 1:5000 и има ли такива въобще у нас?! Известно е от земеустройството, че прокарът е път или пътека за изкарване на добитъка на паша.

          Част от път върху фашини – знак № 171; Ако някой колега е заснемал някога такъв път в НРБ, може да ни разкаже с каква точност става това. За сведение, фаши́ната представлява сноп от пръти, завързан с пръти или с тел. Фашините биват леки и тежки. Тежките са с дължина 5 – 10 м и с диаметър 0,6 – 1,2 м. Фашините се прилагат при фортификация, за укрепване на високи насипи при брегоукрепителни и други съоръжения, в пътното строителство за прокарване на пътища през блата и др.

          Улей (плаз) за спускане на материали – знак № 173. Думата „плаз” на руски означава: «Помещение в корабостроителен завод с гладък под, върху който се изчертават в естествена големина чертеж на външните очертания на кораба и на отделните му части». Думата „плаз” според «Български тълковен речник» означава: «Дървото на шейна, което се хлъзга по снега».

б/ Раздел „Хидрография”:

          Неопределен, непостоянен бряг – знак № 184; С каква точност се заснема неопределеността и непостояннството му?!

          Бряг с просъхваща приливно-отливна ивица – знак № 186; А как се картират „непросъхващите” приливно-отливни ивици?!

          Крайбрежни пясъчни плитковини – знак № 187; На български се казва „плитчина”, а не „плитковина”.

          Крайбрежни каменисти плитковини – знак № 188;

          Крайбрежни чакълести плитковини – знак № 189;

          Опасен бряг (подводни скали, камъни) – знак № 190; Какво му е опасното?!

          Подземна или губеща се река (в блата), подземен канал – знак № 194; Подземно заснемане, при това на нещо, което се губи, интересно!

          Канализирана река по насип – знак № 199; Без коментар.

          Канализирана река в изкоп – знак № 200; Без коментар.

          Долап (градинарско колело за вадене на вода) – знак № 205;

          Дървен бент подводен (преливен) – знак № 219; Подводно заснемане, интересно!

          Отвор за преминаване на салове – знак № 223; В какво е този отвор? Къде преминавт салове в НРБ?

          Места, където се натрупват плаващи дървета – знак № 225; Къде у нас има натрупани плаващи дървета? Маркирани ли са по съответния ред от лесоинженерите?

          Плаващи фарове с една или две светлини – знак № 229;

          Съоръжение за спиране и прикрепяне на плавателни съдове (пристанищна стена) – знак № 133; Това от българин ли е написано или преведено?! Кей или пристан?!

          Банки (плитки места) с неголям размер и отделни отличителни дълбочини – знак № 235; В българския език думата „банка” не означава „плитко място”, а съвсем друго общоизвестно учреждение или заложена сума при игра на карти..

          Осушаващи се камъни, които не се обливат постоянно с вода (с контур – мястото им е определено, без контур – неопределено) – знак № 238; Без коментар!

          Шамандури (бъчви) знак № 241; Е, това за бъчвите е повече от странно. Бъчвите са празни, нали, понеже ако са пълни, ще потънат.

          Коралов риф – знак № 244; Къде са кораловите ни рифове?

          Главен кладенец в степни и пустинни местности (с надпис за надморската височина и дълбочина) – знак № 248; Къде са ни степните и пустинните местности според ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ?

          Артезиански кладенец – знак № 251; Къде са ни артезианските кладенци?

          Чешма от водопровод (вън от населеното място) – знак № 252; Без коментар.

          Гейзер – знак № 258;

          Кяризи (подземна хоризонтална галерия за събиране на почвени води и изкарване на повърхността за напояване) действуващи – знак № 261; Думата „кяриз” не се открива в българските ни речници.

          Кяризи недействуващи – знак № 262;

          Надземен улей за предаване на вода – знак № 263. Странно съоръжение?! Канал над терена ли е или нещо друго?

в/ Раздел „Мостове, преноси и бродове”:

          Мост понтонен или на салове – знак № 269; Според „Български тълковен речник” понтонът е „вид ладия за опора на временен мост или временен (подвижен) мост от дъски върху лодки”. А салът е „примитивно плавателно средство, направено от свързани едно с друго дървета”, също и „плоскодънна широка ладия, която се движи по въже, опънато между двата бряга на река, и служи за пренасяне на хора, добитък, превозни средства и др.”.

          Мост верижен или въжевисящ – знак № 270; Сложна дума: „въжевисящ”. Това си е най-обикновен въжен мост, нали?

          Мост със стъпала (каменен) – знак № 271; А ако мостът е без стъпала, с друг знак ли се нанася?

          Мост с повдигаща се и разтваряща се част – знак № 272;

          Надпис за дължината, ширината и товароподемността (а не товароносимостта!) на мост с дължина над 3 м – знак № 277;

          Мост над незначително препятствие (колко незначително е?) – знак № 278;

          Паром (плавателен съд за пренос през река) с надпис на за товароподемността му – знак № 283;

          Пренос (а не превоз!) с лодка – знак № 285;

          Пренос с лодка с механичен двигател – знак № 286; Това не е ли моторна лодка?

          Брод (с надпис за дълбочината на брода и качеството (а не за вида!) на дъното) – знак № 287.

г/ Раздел „Граници” – напомням, че Наредба № 2875 от 17.11.1960 г. е издадена от българското УГК за топографски карти на НРБ, където никога не е имало и няма републики, автономни области, краища, владения и др. подобни на административното деление на бившия СССР и/или други държави:

          Граница държавна неопределена – знак № 296; Исторически и хронологически България винаги е била с определени граници.

          Граница на републики – знак № 297;

          Граница на автономни области – знак № 298;

          Граница на край – знак № 299;

          Граница на владение – знак № 304;

          Граница на растителна покривка и други културни видове – постоянна (?!) – знак № 305;

          Граница на растителна покривка и други културни видове – непостоянна (?!) – знак № 306; Ако границата е непостоянна, тя просто не е „граница”.

          Граница на запазени и охраняеми райони (резервати) – знак № 307. Лош многословен превод за „резерват”.

д/ Раздел „Огради”:

          Каменен, бетонен, тухлен зид с височина под 1 м, или стена от кал със слама, кирпична – знак № 309; Три вида зидове и два вида стени, които се изобразяват само с един знак, не е информативно.

          Металическа ограда – знак № 310; Не е ли „метална” тази ограда?

          Ограда от наредени камъни – знак № 316; Тази ограда не съвпада ли с понятието за „каменна ограда”?

          Вал и древна (или старинна стена, понеже с думата „древна” се свързват факти и събития отпреди 2000 години?) историческа стена от подобен вид (с надпис за височината и ширината) – знак № 317.

е/ Раздел „Почвено-растителна покривка”:

          Захарна тръстика – знак № 322; Къде ни е захарната тръстика? Известно е, че тя е род многогодишни тревисти, многостеблени растения от семейство Житни и се отглежда в тропичните и част от субтропичните райони. Благородната захарна тръстика се отглежда главно в Индия, Куба и Бразилия. Създадени са нейни хибридни сортове, чиято захарност достига до 26%.

          Чайна плантация – знак № 325; Къде са ни чайните плантации? Все пак думата „плантация” означава или „Голямо частно земеделско стопанство в колониалните страни”, или „Обширна площ, засадена с чай”.

          Разни технически култури от дървесен вид – знак № 326; Много различни, а се изобразяват само с един знак?!

          Разни храстовидни технически култури – знак № 327; Много различни, а се изобразяват само с един знак?!

          Овощна и цитрусова (лимони, портокали и др.) градина – знак № 328; Лимонови гори, портокалови гори, мандаринови гори, грейпфуртови гори и др, истинска мечка за работа на геодезистите, които ги заснемат!

          Овощна градина с плодни храсти (френско грозде, малини и др.) или смесена (храсти и дървета), овощен и декоративен разсадникзнак № 330; Не са ли твърде много разновидности за нанасяне само с един и същи знак?!

          Широколистно вечно зелено дърво (отделно стоящо дърво, имащо значение на ориентир и знак за породата– знак № 339; Породата не беше ли за животни, а не за растения, които са от различни сортове?

          Палма (отделно стоящо дърво, имащо значение на ориентир и знак за породата– знак № 340; Палми-ориентири растяли ли са у нас на терена за ориентири и от каква порада са били?

          Просека в гора (с надпис за ширината и номера на кварталите знак № 351; Квартали в горите няма, има отдели и подотдели!

          Бурелом (повалена от буря гора) – знак № 357; В България има снеголоми, има ветроломи, но за повалените от тях гори няма предвидени знаци в тази Наредба.

          Декоративни градини и паркове – знак № 366; Има ли недекоративни градини и паркове? Да, има, наричат се зеленчукови и овощни градини, но пък няма зеленчуков или овощен парк. До Освобождението на България от османско владичество градските градини дори в София по традиция са били засаждани с овощни дървета. Такава някога е била дори централната градска градина на София, намираща се на същото място, където е и сега (пред Народния театър „Иван Вазов”).

          Редки храсти от саксаул – знак № 367;

          Гъсти храсти от саксаул – знак № 368;

Е, тук вече преводачите-картографи от руски на български през 60-те години на миналия век съвсем са се объркали! Една бърза справка в ИНТЕРНЕТ показва, че саксауловите гори са пустинни насаждения в аридните области на субтропичния пояс на северното полукълбо, образувани от дървета и храсти от рода „саксаул”. Основните лесообразуващи видове на саксаула са три: черен, бял и зайсански. Естествените саксаулови гори са разпространени в пустините и полупустините на Средна и Централна Азия (в Иран, Афганистан, Монголия и Китай). В СССР общата им площ е около 22 млн. ха, предимно расположени в Южен Казахстан (около 15 млн. ха), Туркмения (6 млн. ха) и Узбекистан (0,6 млн. ха), малки масиви — в южните равнинни райони на Таджикистан.

          Бамбук – знак № 371; Имали сме и бамбук, ли?

Бамбукът е от групата на вечнозелените растения, семейство Житни. Родината му е Източна Азия и Южна Азия, като са известни повече от 1600 вида. То е бързорастящо растение. Рекордът е 120 cm на денонощие, а височината му достига до 40 m. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете. Не знам къде в България е имало и още има бамбукови насаждения?

          Лотос – знак № 373;

Известно е, че лотосът е род водни растения, семейство Лотосови, и е единствен род в семейството. Има два вида лотоси: единият е разпространен в Азия, другият в Северна Америка. България винаги е била и още е на континента Европа, имало ли е у нас месторастения на лотоси?

          Мъхова и лишейна растителност – знак № 374;

          Степна тревиста растителност – знак № 377;

          Полухрасти (пелин и др.) в пустини и полупустини – знак № 378;

          Повърхност, покрита със затревени буци или къртичини – знак № 385;

          Полигонална повърхност (попукана на многоъгълни фигури) – знак № 386;

Мъхове, лишеи, степи, пустини, полупустини, полигонални повърхности – какво видово разнообразие на растителната покривка в НРБ?! Къде са били те?

          Такири единични – знак № 391;

          Такири компактни – знак № 392;

Известно е, че според геоложките характеристики пустините биват: пясъчни, глинести, каменни или снежни в зависимост от характера на почвата и състава. Пясъчните пустини се наричат още бахарни, а глинестите такири. Къде са картирани единични и/или компактни такири в България?

          Солени почви – проходими – знак № 393;

          Солени почви – непроходими – знак № 394.

Тук недоумявам за какво става дума.

ж/ Раздел „Релеф”:

          Каменни зъбери, ритли (дайка) – знак № 416;

Според геоморфологията „дайката е пластово интрузивно тяло, при което магмата е застинала напречно или под прав ъгъл във вместващите го скали и дължината му е многократно по-голяма от дебелината. Формированието се отнася към типа на несъгласните интрузии, т.е. пресича пластовете на скалите, в които се вмества. Образува се чрез запълване на готови пукнатини, които пресичат основното скално напластяване и следователно са много по-млади от околните скали. Преди да кристализира, магмата изминава дълг път по протежение на дайката. Обикновено, изнесени на повърхността, тези образувания са ясно различими, защото имат различен цвят и текстура от околните скали и пресичат основните им пластове под ъгъл. Могат да бъдат формирани от застинала магма или седименти.

          Куп камъни (валуни) – знак № 424;

Какво представляват „валуните”? Според зърнометричния си състав несвързаните почви се разделят на:

    • валуни с големина до 70 см;
    • едър чакъл с големина от 70 см до 20 мм;
    • среден чакъл до 20 мм;
    • дребен чакъл под 20 мм;
    • пясък – едър и ситен.

          Кратер на вулкан – знак № 429;

          Кратер на кален вулкан – знак № 430;

„Калните вулкани”, наричани още ”вряща кал” представляват образувания, създадени от изхвърляни на повърхността геотермални течности и газове. Образуват се в райони с оскъдно наличие на вода. Водата се издига на повърхността на място, където почвата е богата на вулканична пепел, глина или други фини частици. Изхвърляните под действието на подземните газове частици кал се натрупват по периферията на образуванието, като постепенно изграждат миниатюрна вулканична форма с височина до 2 – 3 метра. Калните вулкани не са истински вулкани, защото не произвеждат лава. Те варират от 2 – 3 метра височина до 700 метра. Калните вулкани често, но не винаги, са свързани с петролни залежи. Къде са калните вулкани в България?

При т. нар. Чирпанско земетресение през 1928 г. има доста жертви, въпреки че земетресението е било с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер и не е от най-силните. След това земетресение са се образували единствените в България кални вулкани. На върха на всяка кална могила има малък кратер или пукнатина, от която клокочи и се разлива рядка, лепкава, сива кал. Изригването на калта става еднократно или периодично. Освен кал земните недра изхвърлят газове, вода, парчета скали. За изригването на кален вулкан са необходими две главни условия. Първото е в областта да съществуват стари разломи,  пукнатини или гънки. Второто условие е в участъка, някъде в дълбочина, да е налице неуравновесено налягане, което може да бъде предизвикано от газ или вода или едното и другото едновременно. През последните години калните вулкани в Старозагорско не са се активизирали и повече приличат на пепелища, където е имало пожар наскоро. Има ли сведения за картирането им?

Тук бяха разгледани 7 раздела от „Наредба № 2875 от 17.11.1959 г.” с „Условни знаци за топографски карти в мащаб 1:10000 и 1:5000”. Умишлено са пропуснати 4 раздела, които са за: „Опорни точки”, „Населени места”, „Промишлени предприятия и комунално стопанство” и „Железопътни линии” и включват знаците с номера от 1 до 139. И там има абсурдни понятия, но те биха могли да бъдат тема на следваща дискусия.

Написаното тук е едно сериозно предизвикателство към актуалните ни картографски и геодезически дейности, които са важен етап от историята на картографията и геодезията у нас. Напомнянето е, че те ще бъдат обект на прочит и аналогични анализи след десетилетия. Иронията в текста има единствено научно-познавателна, а не политическа задача: „Да бъдем компетентни, прецизни в преводите и експерти!”

И да се усмихнем… на себе си. Както героят в пиесата „Вражалец” от големия наш писател, комедиограф, етнограф и дописен член на БАН, Стефан Лазаров (Ст. Л.) Костов (1879 – 1939 г.) пита публиката: ”На кого се смеете? На себе си?“ А доста години преди него великият руски писател и драматург от украински произход Николай Василиевич Гогол (1809 – 1852 г.) в пиесата си „Ревизор” (1836 г.) чрез финалните  реплики на Градоначалника също пита и отговаря: „На кого се смеете, господа? На себе си смеете!”

                                                          

 

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
  • НЛО се лепна за земен дрон на Марс
    НЛО се лепна за земен дрон на Марс

    Отломки с неясен произход са се закачили на минихеликоптера на НАСА „Инджинюъти“ по време на 33-ия му полет на Марс, предаде ЮПИ, като цитира съобщение

  • Нацапахме и Марс
    Нацапахме и Марс

    Хората са оставили повече от 7,5 т отпадъци на Марс за 50 години, а човешки крак още не е стъпвал там, съобщи Дейли мейл. (Какво

  • Мъск представи хуманоида Optimus
    Мъск представи хуманоида Optimus

    Илън Мъск представи два прототипа на хуманоидния робот Оптимъс (Optimus), който компанията му „Тесла“ се надява да произведе един ден в „милиони“ бройки, за да

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us