Геомедия
За да опишем причините, поради които човек трябва да посети Венеция, бихме изхабили завидно количество хартия и пак няма да бъдем сигурни, че не сме пропуснали някоя. Тази година към аргументите за визита в града на каналите се прибави и 14-ото Венецианско архитектурно биенале и директорът му Рем Колхас. Именно Колхас задава тема на събитието.
Венецианското биенале е с традиции, датиращи от преди повече от век – през 1895 година се е състояла първата международна художествена изложба. Днес биеналето се разпростира в теми като изкуство, архитектура, танц, театър, кино и музика.
Мястото
Архитектурното биенале си има и специално отредено място в островния град – на територията на Жардини, градините в източната част на Венеция, по различно време са построени 29-те национални павилиона на държавите участници и един централен павилион, който подслонява основната изложба. Всеки попадал във Венеция обаче знае, че сцена на биеналето е и бившият корабостроителен комплекс, оръжейните Арсенале и паркът около тях.
Тази година темата е много важна и както гласи самото й заглавие – фундаментална. Нидерландския архитект Рем Колхас, носител на престижната награда „Прицкер” и директор на настоящото издание на биеналето, го е озаглавил Fundamentals – в превод от английски означаващо „основи”.
“Основи” се състои от три взаимно свързани изложби – „Eлементи на архитектурата“ в централния павилион, „Абсорбиращaтa модерност 1914-2014“ – тема, пречупена през призмите на националните павилиони, и „Мондиталия“ – в Арсенале. Безспорно свързани по между си, изложбите представляват един обстоен анализ на миналото, настоящето и бъдещето на световната архитектура. След няколко архитектурни биеналета, посветени на честването на съвременността, „Основи“ разглежда истории, чрез които реконструира как архитектурата е достигнала до сегашното си положение и спекулира с перспективите пред бъдещето й.
Павилионите
Централният павилион тази година е домакин на основната тема на изложението – „Елементи на архитектурата”. Всеки от основните структурни елементи на сградите беше подробно анализиран и представен по интересен начин в залите на павилиона. Връщайки ни назад във времето, експозициите проследяват развитието и усъвършенстването на пода, стената, тавана, покрива, вратата, прозореца, фасадата, балкона, коридора, огнището, тоалетната, стълбите, ескалатора, асансьора, рампата … и всичко до съвременния им вид. Наистина е забележителен изминатият път. Стените днес са по-скоро паравани… Подовете са повдигнати и генерират енергия… Окачените тавани крият сградните инсталации и прочее…
Австрия
Националните павилиони тази година бяха с обща тема – „Абсорбиращата модерност: 1914-2014“или в превод – 100 години история на модернизма. Един от проблемите, посочени от тазгодишния директор на биеналето, е именно унификацията на архитектурата в глобален мащаб и заличаването на националните особености в тази област. Архитектурата в днешно време говори на един всеобщо приет и единен съвременен език, както казва самият Рем Колхас. Изложбите в националните павилиони пречупват общата тема през собствената си призма и се опитват да покажат скрити начини за запазване на „националното”, макар и да ни се стори, че доста от показаните сгради могат да се появят навсякъде по света.
Канада
Испания
Впечатляващ беше избраният начин на представяне – някои предпочитаха съвременни технологии като австралийския павилион с приложението си за разширена реалност (augmented reality), други – чрез макети или с проектори и динамични анимации симулираха сезонни миграционни процеси, както бяха направили канадците в техния павилион. С особено чувство за хумор бяха подходили руснците с тяхното може да се нарече дори и псевдо изложение – на места дори нямаше експонати, но все пак бяха успели да представят исторически важните архитектурни моменти и личности от миналото с искрящи униформи. Израелските архитекти чертаеха модерни градове върху пясък. Австрийският павилион пък беше събрал в изложбата си макети на сградите на парламентите от цял свят, подредени по азбучен ред. Нашият се падаше точно до бразилския и бяхме поразени от разликите в мащаба.
Корея
Русия
Израел
Не е нужно да припомняме, че България нямаше павилион, въпреки че тази година имаше какво да покаже от модернизма, ако щете дори изолацията в стил пачуърк върху панелките, в които живеят близо 2 милиона от българите.
И последно…
Изложбата „Мондиталия“ в Арсенале бе посветена на Италия – с изложби, събития и театрални продукции, включващи: архитектура, политика, икономика, религия, технология и промишленост.
Тази година биеналето е с продължителност цели шест месеца – от 7 юни до 23 ноември, за разлика от обичайните три месеца. И дори да пропуснете това издание, то следващото, както е ясно от името му, се очаква след две години.
Цените
Студентски билет за 1 ден – 15 евро
Студентски билет за 2 дена – 22 евро
Билет за възрастни за 1 ден – 25 евро
Билет за възрастни за 2 дена – 30 евро
Разстоянието от София до Венеция по въздуха е 930 км и полетът е около час, а по сушата разстоянието е 1160 км и би отнело около 12 часа шофиране.
Венеция е обитаема още от V век преди Христа, а днешният град е създаден през IX в., като разцветът идва в следващите столетия, когато Венеция се превръща в посредник в търговията между Западна Европа и Изтока. В Средновековието Венеция е република – Венецианската република, оглавявана от дожите и е независима държава чак до ХVІІІ век, като два пъти за няколко години става владение на Австрия.
Днес градът и лагуната са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Снимки Ивета Мигарова
