Гущерът гекон изглежда се противопоставя на гравитацията, като се „залепва“ за стената, отчасти благодарение на свръхтънък слой мазнина, който покрива краищата на крачката му, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. „Байолъджи летърс“.
Учените отдавна са заинтригувани от почти свръхестествената способност на дребния гущер да прилепва към стени, чиято тайна се опитват да разгадаят.
Изследователите знаят от няколко години, че върховете на крачката на геконите са снабдени с милиони еластични микроскопични косъмчета (четинки), подредени в определен ред и завършващи във формата на шпатули.
Тази микроструктура позволява на гекона да приеме формата на повърхността, по която се движи. Явлението се обяснява с т. нар. сили на Ван дер Ваалс.
„Вече знаехме много за механичното поведение на четинките. Сега разбираме по-добре как работят на молекулярно ниво“, каза физикът Черно Джей от американския Национален институт за стандарти и технологии (NIST).
С помощта на рентгенов микроскоп изследователите са установили, че четинките и техните шпатули са покрити с мазен слой с дебелина един нанометър (една милиардна част от метъра).
Тези липиди, които предпазват тъканите от дехидратация, също могат да играят ключова роля благодарение на хидрофобния си характер. Отблъсквайки водните молекули, те осигуряват на шпатулите „по-близък контакт с повърхността“, обяснява Тобиас Вайдне, химик от университета на Орхус, Дания, и съавтор на изследването. „Всичко това би помогнало на геконите да се задържат на мокри повърхности“, допълва той.
Изследователите разглеждат конкретни приложения чрез биомиметика на изследванията, касаещи способностите на гекона.
„Представете си ботуши „гекони“, които не се хлъзгат по мокри повърхности, или ръкавици, с които можете да държите мокри инструменти. А защо не и превозно средство, способно да преодолява стени“, казва физикът Дан Фишър.
Авторите на изследването отбелязват, че е необходима допълнителна работа, за да се определи точно с какво е полезен този липиден слой.
