Сто години след Карел Шкорпил, е извършено ново геодезическо и ортофото заснемане на Крепчанския средновековен скален манастир, съобщи БТА. Заснемането е за нуждите на архитектурния проект за реставрация, консервация и социализация на скалната обител, която се намира на територията на община Опака. По него работи проф. д-р арх. Николай Тулешков, съобщи Мирослав Георгиев – уредник в отдел „Опака“ към Регионалния исторически музей в Търговище.
Преди повече от 100 години Карел Шкорпил, откривателят на скалния манастир край село Крепча, прави геодезическо заснемане и картиране на двете помещения – скалната църква и гробницата. „Век по-късно трябваше да продължим и надградим делото му с амбицията за превръщането на манастира в още по-атрактивен туристически обект“, каза Георгиев.
Фотографирането е направено от едни от най-добрите специалисти в България с най-съвременна техника. В продължение на четири дни Иван Ванев, Деян Недялков и Габриела Маринова от Националния институт за недвижимо културно наследство в София са работили на терен. Дейността им е била подкрепена от алпинистите Делян Димов и Милен Минчев от Русе.
След извършеното наземно и въздушно геодезическо заснемане ще бъде подготвен цифров модел на обекта. Моделът ще помогне на проф. д-р арх. Николай Тулешков да позиционира бъдещите сгради – посетителски център, наблюдателна площадка и паркинг, допълни Мирослав Георгиев. Ще бъде изработен и 3D-модел на манастира, който в бъдеще ще се използва за туристически цели и ще позволи виртуална разходка в обителта.
Дейностите по заснемането са финансирани от Община Опака.
От 2020 г. община Опака управлява Средновековния скален манастир край Крепча. През есента на 2021 г. тук бяха отбелязани 1100 години от основаването на обителта. А от февруари тази година проф. д-р арх. Тулешков се зае с архитектурното проектиране на обекта, който е най-значимият средновековен паметник в целия Поповско-Опаченски район на Търговищка област.
Крепчанският скален манастир се намира на два километра от центъра на селото. Върху стените му са изсечени на кирилица два старобългарски надписа, като единият от тях е смятан за най-ранния надпис на кирилица, открит на Балканите.
Заснетото ще остане в архива на Националния институт за недвижимо културно наследство в София, обясни още Мирослав Георгиев.
В Крепчанския скален манастир има два старобългарски надписа, изсечени върху стените му на кирилица. За по-лошо запазения се смята, че е най-ранният надпис на кирилица, открит на Балканите. Датиран е от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет като направен през 921 г. сл. Хр. – по времето на цар Симеон Велики. Това, което е запазено от него, гласи: „В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон…“. Другият, много по-добре запазен надпис, който е без конкретна дата гласи: „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“
Самият манастирски комплекс, заедно с килиите на монасите-отшелници, е разположен на три тераси върху скалния венец. Той включва освен килии, още и манастирска църква и църква-гробница. По стените на църквите и килиите има врязани кирилски, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки, които днес след многовековната ерозия на скалите и грубата намеса в миналото на недобросъвестни посетители са в много лошо състояние. Предстои отново постепенното превръщане на манастирския комплекс в посещаван туристически обект и разработването му като такъв със средства по програма ФАР чрез изпълнението и защитата на съвместни проекти между общините Лозница, Попово и Опака. За скалния манастирски комплекс отговаря кметството на село Крепча.
