Отвъд геодезията

Картини за милиард евро открити в апартамент в Германия


За неочаквана находка от 1406 произведения на изкуството, сред които и вероятно откраднати от нацистите през 30-те и 40-те години на миналия век, бе съобщено в края на октомври. Според германските медии огромната колекция с първоначална стойност от поне милиард евро е намерена в дома на 81-годишния Корнелиус Гурлит в Мюнхен. В апартамента са открити творби на художници като Матис, Пикасо, Шагал, Реноар и много други и сбирката се оказва едно от най-големите съкровища в историята.

0276301161 1 1024x721 to

Има разнопосочни детайли кога и как германските власти са открили картините и как са стигнали до тях. Днес еврейски организации и адвокати на потенциални ищци разкритикуваха секретността около разследването. Според данни на американския музей на холокоста по време на Третия райх нацистите конфискували близо 16 хиляди произведения на изкуството.

Все пак се очертава една версия, подкрепена и от разказите на самия Корнелиус Гурлит. Той е заловен на германо-швейцарската граница през 2010 г. с 9 хиляди евро кеш. Митничарите записват данните му, а после трудно го откриват, защото няма регистрация. В течение на четири дена те тарашат апартамента му. Откриват платната, изземат ги, а през есента на 2013 г. целият свят научава за случката и се обръща срещу Корнелиус, който е обвинен от обществото, че притежава крадени картини.

article-2486251-00D3DAC400000190-228 634x436

Германските и баварските власти създадоха работна група от шестима експерти с подкрепа на изследователи на „декадентско изкуство“ от Свободния университет в Берлин. Тя ще работи паралелно с продължаващото разследване в Аугсбург. Засега прокуратурата има доказателства само за една творба, че е
открадната от нацистите – картина на седяща жена от Матис, отнета от френска банка през 1942 г.

article-2486251-192B8EBD00000578-779 634x781

Германските власти заведоха дело срещу Корнелиус Гурлит, но и до сега няма заповед за арест. Днес потомъкът на артистичния род страда от сърце, но не смята лесно да се раздели със скъпоценностите си, макар целият свят да е настроен срещу него и мнозина да го обвиняват, че не живее според правилата на обществото – няма адресна регистрация, банкова сметка, здравна осигуровка, не плаща данъци и не получава пенсия.

Marc Franz - Pferde in Landschaft

След разкритията от октомври, Корнелиус проговори единствено пред човек от германското издание „Шпигел“. В статията, озаглавена „Разговори с един фантом“, последният Гурлит обяснява, че е смирен обожател на изкуството и единственото, което искал от живота, е да живее с картините си, които всъщност запазил, както баща си, от набезите на нацистите. Макар да живее и днес в Мюнхен, той смята града за леговище на злото, защото именно в него през 1920 г. е създадена нацистката партия. Страда, че днес домът му е изпразнен от единствената ценност – картините му. Самият Корнелиус разказва, че никога, когато продавал картините, за да живее, не пристъпвал закона – всичко било според правилата на съвременния свят. Така разказва как на търг в Кьолн е продал картината „Укротител на лъвове на Макс Бекман“ за 725 хиляди евро, а наследниците, които се зарадвали на находката, му се отблагодарили, като му оставили 400 хиляди евро.

Корнелиус Гурлит е син на търговеца на картини Хилдебранд Гурлит (1895 – 1956 г.) – потомци на артистично семейство – архитекти, историци, музиковеди. Сестрата на Хилдебранд е художник, а братовчед му – търговец на картини. Баба му Елизабет е еврейка, а по времето на нацистите това е опасно. Сестрата Корнелия Гурлит има тесни връзки с Марк Шагал и самата тя е изявен експресионист. По времето на Първата световна война тя е медицинска сестра на фронта. След това обаче не получава признание за изкуството си и през 1919 г. се самоубива. Хилдебранд наследява нейните произведения, а през 1925 г. е назначен за директор на кралския музей в Цвикау. Организира редица модерни изложби и е близък приятел със съвременните артисти, което става ясно от запазените писма. Сред имената на познайниците на Хилдебранд са Кандински, Кирхнер, Клее, Кокошка, Мунк. Заради стремежа му към новото той е обвинен, че излага упадъчно изкуство и е уволнен. Заминава за Хамбург, където е куратор на артасоциацията Kunstverein, но и там е принуден да напусне заради нацистите. Започва работа в музея в Линц и се занимава с търговия с изкуство. По заповед на министерството на публичното просвещение и пропагандата, управлявано от Йозеф Гьобелс, е направена комисия за упадъчното изкуство, в която влизат четирима Хилдебранд, Карл Бухолц, Фердинанд Мюлер и Бернард Бьомер. Идеята е да се конфискува т. нар. упадъчно изкуство. Както самият Гьобелс пише в дневника си, да се направят малко пари от този боклук. Четиримата от комисията имат право да купуват картини за жълти стотинки и после да ги продават за добри суми в чужбина. Хилдебранд Гурлит създава собствена колекция от около 1500 картини, а част от тях са в основата на днешния Музей Шпренгел, в Хановер. През 1936 г. Хилдебранд се среща със Самюъл Бекет. Упадъчното изкуство е забранено от нацистите в Германия, а повечето произведения се изпращат в т. нар. Мъченическа зала в Музея Jeu de Paume в Париж. Там произведенията на Шагал, Дали, Брак или Пикасо се складират и служат за разменна монета на нацистите в тяхното търсене на по-класическо и стойностно изкуство. Част от тези произведения остават в ръцете на Хилдебранд Гурлит, а другите се пръсват из Европа. Сред загубените 70 творби е големият портрет на гола жена на брега, рисуван от Пикасо в Прованс през 1923 г. и портретът на Габриел Дио на Дега.

Bernsteinzimmer03 eng

Бащата Хилдебранд Гурлит е разследван за нацистка дейност след края на Втората световна война. По-късно е оневинен, а през 1948 г. той става директор на Музея по изкуствата в Дюселдорф. През 1955 г. пише статия, в която разказва за колекцията си – как се е сдобил с нея и по какъв начин се е опитвал да съхрани изкуството.

Хилдебранд Гурлит разказва, че преживява Първата световна война, но след нея става скептичен по отношение на политиката и единственото, което го интересува, е изкуството. Споделя, че 80 000 картини са били унищожени от нацистите, но все пак е успял да спаси част от тях. Според текста на Хилдебранд Гурлит, самите художници, желаещи да емигрират, са носили картините. След бомбардировките на Дрезден Хилдебранд отива в бащината си къща и от там намира част от колекцията си. Друга част се оказва в ръцете на руснаците, защото местен кмет предал картините доброволно. С хитрост Хилдебранд успява да си ги върне срещу две бутилки водка, дадени на съветски ценител. Американците също имат своя принос – те завзели друга част от колекцията му и пет години го разследват, докато не се докаже, че е негова собственост. Една част от картините са скрити в сградата на стара мелница в северозападна Германия. Тях успява да намери сам. Хилдебранд заявява, че повече няма да търгува с картини.

Днес историята продължава, като надеждата за 81-годишният Корнелиус е в изказването на ръководителя на държавната агенция, на която е възложено да разследва произхода на творби в обществени колекции, Уве Хартман: „От правна гледна точка Гурлит е законният собственик на голяма част от въпросните творби – дори и това да е спорно от морален и етичен аспект“.

Историята с 81-годишният Корнелиус Гурлит близо 70 години след края на Втората световна война демонстрира различни аспекти от трагедията на човечеството на миналия век – кой е виновен, какво е морално, докъде стига границата на етиката и откъде започва изкуството.


Гурлит знае къде е Кехлибарената стая

Германските медии не спряха само до разкритието. В. „Билд“ съобщи, че може би Корнелиус Гурлит знае

къде се намира Кехлибарената стая, изнесена от нацистите по време на Втората световна война от Екатерининския дворец. Според изданието братовчедът на Гурлит – Екехарт, професионален фотограф, който живее в Барселона, разказал подобно нещо. Преди 30-40 години Корнелиус разказал на бащата на Екхарт и затова е вероятно и днес да знае.


Хитлер и Гьоринг мерят собствените си колекции

Специални организации се занимават с конфискацията на изкуство. Най-известните са Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg (ERR) – специален отряд, предвождан от водещия идеолог на Хитлер Алфред Розенберг, Kunstschutz – занимавала се с опазването на произведения на изкуството, Ahnenerbe – работеща главно с древни произведения. В източна Европа тези агенции унищожавали всичко, което не е Германско, а в западна европа – складирали упадъчното изкуство. Хитлер сам неуспял художник преценявал по списъци кое произведение си струва и кое не. Избраното събирал в колекцията си в Линц. Имало и женско присъствие – приятелката на Ева Браун – Мария Дитрих се занимавала с това да открива качествените творби във Франция. Тя откупила 320 картини само през периода на Втората световна война, като от тях Фюрерът си избрал 80 за Линц. В завършен вид колекцията му стигнала 8 000 творби. Единственият конкурент на Хитлер в тази посока бил райхсмаршал Херман Гьоринг.

Гьоринг събирал произведения на изкуството още от млада възраст, а по време на Втората световна война спокойно конфискувал произведения на изкуството от музеите в Европа, които падали под германска окупация. Колекцията му се събирала в имението му Каринхол, наречено по името на починалата му през 1931 г. съпруга Карин. Различното при Гьоринг било, че си падал по смятаното за омразно и некачествено от Хитлер готическо изкуство. Иначе двамата първи нацисти споделяли общ интерес към римски артефакти. Гьоринг обожавал платната с голи тела. До края на войната Гьоринг събрал около 2 000 творби, сред които картини на Рембранд и Вермеер. Те обаче се оказали фалшиви, но ищахът на Гьоринг към класически творби стимулирал пазара на изкуство, а операциите по намирането на творбите били водени с детективска прецизност.


Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Най-накрая дигитализират фонда на две галерии
    Най-накрая дигитализират фонда на две галерии

    В течение на няколко месеца Националната галерия (НГ) и Софийската градска художествена галерия (СГХГ) работят съвместно с Анимо Софтуер ООД за реализирането на проекта „Интегрална

  • Важни изложби в БАН днес
    Важни изложби в БАН днес

    В Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/ ще бъде подредена изложбата „Време, материя и дух: Реставрацията в Националния археологически институт с музей при

  • Защо моделирането на климата е важно
    Защо моделирането на климата е важно

    Нобеловата награда беше присъдена „за основополагащ принос към разбирането ни на сложните физични системи“. Тя се поделя между Шикуро Манабе и Клаус Хаселман „за физическото

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us