Първият космически турист Денис Тито
Космическият туризъм се зароди преди десетина години и много бързо и за кратко време стана супер популярен – 7500 души са се записали, а първите седем полета са донесли над милиард долара приходи. Шест фирми разработват суборбитални космически кораби за многократна употреба, те обаче още не са осъществили нито един подобен полет. Доколко космическият туризъм е само за избрани, или ще стане достъпен за повече хора – само времето ще покаже, макар в момента този бизнес да изглежда да е в застой.
Идеята за космическият туризъм се осъществява за първи път с полета на американеца Денис Тито, който прекарва 8 дни през пролетта на 2001 г. в орбита срещу сумата от $20 милиона. Следва полетът на южноафриканеца Марк Шатълуърт, който остава 11 дни в орбита. После излитат американеца Грегъри Олсен, през 2005 г. за 11 дни, американката от ирански произход Ануше Ансари през 2006 г. за 12 дни. Американецът от унгарски произход Чарлз Симони лети два поредни пъти – през 2007 г., за 15 дни и през 2009 г. за 14 дни, като цената вече се вдига и е $25 милиона първият път и $35 милиона втория път. Британецът Ричард Гериът лети през 2008 г. за 12 дни, а последният щастливец е Ги Лалиберте – канадецът, който остава за 11 дена в орбита срещу 40 милиона долара.
Ги Лалиберте – вторият отляво надясно долу, и спътниците му
Туристът, летял два пъти в космоса
Всички космически туристи имат необикновена съдба.
Ги Лалиберте например е играч на покер, гълтач на огън, ходи на въже и е основател на небезизвестния Cirque du Soleil.
Денис Тито е учи аеронавтика, но си изкарва парите с предприемачество. През февруари тази година той заяви, че ще финансира полет до Марс през 2018 г., при все че от там връщане поне засега няма.
Ануше Ансари, която се занимава с технолотии и компютърни науки прави филм за космическото си приключение.
Първата жена – космически турист
Гуруто от Microsoft Чарлз Симони освен всичко е и радиолюбител с име KE7KDP.
Ричарт Гериът е програмист на компютърни игри и колекционер на магии, а любовта му към космоса се дължи на баща му – астронавт от американската космическа агенция НАСА.
След трагедията със совалката колумбия през февруари 2003 г. космическият туризъм забавя ход, тъй като корабите Союз остават единственият транспорт до Международната космическа станция (МКС) и те трябва да се използват по предназначение. През 2010 г. Роскосмос обявява, че ще увеличи броя на полетите със Союз до пет на година, с по трима пасажери.
В момента американската космическа агенция плаща огромни суми на Русия за превоз на американски астронавти до МКС.
През януари 2011 г. Space Adventures и Роскосмос обявиха, че космическият туризъм ще бъде възобновен през 2013 г., като е договорен кой ще следващият некосмонавт. Още не е ясно дали това ще стане и вероятно ще се случи чак през 2015 г. Предположенията за избраника от 7500-те души в списъка сочат към британската певица Сара Брайтман.
Билет до Марс
Холандска неправителствена организация „Марс Едно“ обяви, че набира доброволци за заселване на Червената планета от няколко месеца. Първоначално ще бъдат изпратени четирима астронавти, докато не се установи постоянна човешка колония.
Най-много мераклии има от Съединените щати, Китай и Великобритания. След края на регистрацията ще бъдат подбрани между 15 и 30 000 души. До 2015-та броят на кандидатите ще бъде сведен до 40. И на групи по четирима ще започнат тренировки в пустинни условия. Целият процес ще се показва в риалити телевизионен формат в целия свят. Накрая зрителите ще изберат с гласуване щастливците, които ще полетят към Марс.
Намаление за нулева гравитация
За хората, които нямат възможност да платят милиони долари за полет до МКС или не им се ходи на Марс заради липсата на атмосфера, но все пак са изкушени от неземните предизвикателства има вратичка. Те могат да изпробват състоянието на нулева гравитация при почти обикновен полет със самолет. Тази услуга предлагат две космически агенции – Европейската ЕКА и американската НАСА.
За съжаление поне за планираните полети на ЕКА в момента няма места. Те са планирани до 2014 г., струват само 5980 евро и излитането е от летищата в Бордо или Бурже във Франция. Изискванията са участниците да са над 18 години. Те минават на здравни прегледи преди полета. Полетът трае близо 3 часа, като през това време няколко пъти пътниците ще преживеят усещането за нулева гравитация. Самолетът, с който се предлага тази услуга от ЕКА, е Airbus.
Почти същите условия предлагат и от НАСА. Там обаче полетът е с Boeing и се извършва от седем летища на територията на САЩ – Ню Йорк, Сан Франсиско, Кейп Канаверал, Маями, Сиатъл, Лас Вегас, Остин. Цената е малко по ниска – $4 950 плюс 5% данък. Там пътешественикът може да си заведе и близки, които да бъдат с него до последния момент. Тази екстра също се заплаща – около двеста долара.
В Русия също се осъществяват такива полети, но те за момента са само за тренировки на космонавтите. Използваният от Роскосмос самолет съответно е руски – Ил 76.
Липсата на гравитация при тези експерименти е около 30 секунди. Учените наричат този момент Кеплерова крива, а летците изпитатели – параболичен полет. Принципът е, че самолетът ускорява при 45% градусов наклон спрямо земната повърхност, след което се спуска надолу.
