Среща след 3000 години
През последните месеци не само археолози, но и всички, запалени по историята, бяха изправени пред изключително предизвикателство. За първи път от 3000 години насам можеше да се види лицето на Тутанкамон – изложено за посетители на гробницата му в Долината на царете в Луксор.
Мумията на детето-фараон с прочутото погребално съкровище беше преместена от саркофага, където е бил погребан, и бе поставена недалеч от гроба. Витрината, зад която може да се види днес, е направена от плексиглас и е снабдена със система за контрол на влажността и температурата – специална защита от климатичните промени. Тялото е изцяло увито в парчета ленено платно, като открито е оставено само лицето.
„За пръв път в историята обикновеният посетител ще види мумията – така ще продължи магията на Тутанкамон“, коментира главният египетски археолог д-р Захи Хавас.
Долината на царете в Египет е ключовото за археолози и запалени по историческата наука през последните двеста години място, където се намират гробниците на фараоните – хипогеите от т. нар. Ново царство – от Осемнадесета до Двадесета династии на управляващите по долината на Нил. Тя е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е, като първата и смятана за най-старата е на Тутмос I.
Всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии са погребвани сред тези пясъци. Последната гробница е на Рамзес X или XI. Името на прочутата долина на арабски означава „Вратите на Царете“ – метафора за последния път, по който са изпращани фараоните.
В Долината на царете са полагани телата както жените и децата на владетелите, така и на някои видни благородници. Въпреки че по време на управлението си, Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, много от съпругите и след това продължават да бъдат погребвани заедно с фараоните.
Всичките намерени 62 гробници в долината са номерирани от KV1 до KV62 (по съкращението от KV на английски — Kings’ valley). От всички тях, само 25 са идентифицирани като царски. Останалите или още не са разпознати, или принадлежат на високопоставени служители. От царските гробници две принадлежат на управлявалите в Египет царици Хатшепсут и Таузерт.
Последната по номер гробница KV62 е на Тутанкамон (Тут-анк-амон) – детето-фараон.
Той е починал още като юноша. Смятан е за последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Тялото му е положено в четири позлатени ковчега поставени един в друг, в три саркофага, всички затворени в ковчег от червен кварцит.
Гробницата е открита през далечната 1922 г. от английския археолог Хауърд Картър и гробът на Тутанкамон се смята за единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.
Самият Тутанкамон се възкачва на престола на деветгодишна възраст. Той е син на Аменхотеп ІV от втората съпруга Кия. Първата жена на фараона – Нефертити – смятана за най-красивата жена, ражда пет дъщери. За една от тях – Анхесенамон – се жени Тутанкамон, точно след възкачването на престола. Така полусестра се превръща в съпруга.
Тутанкамон става едва ли не е най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа по време на управление му. Популярността му се дължи както на уникалността на находката – до момента всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри, така и на т.нар. „проклятие на фараона“. Слухът за лошата поличба се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, който финансирал експедицията. Според мълвата „Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на владетеля“.
Всички гробници в Долината на царете са били ограбвани в древността. Противно на вярванията, дори гробницата на Тутанкамон не е била пропусната от крадците. Предполага се, че вратата на гробницата е насилвана два пъти, но иманярите са били прогонени и не са успели да изнесат голяма част от съкровищата. Другите хипогеи не са имали късмета да бъдат забравени и днес археолозите намират вътре само дребни предмети без особена стойност, които не са представлявали интерес за търсачите на съкровища.
Интересен факт е, че младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между двамата царува фараонът Семенкара. Някои теории сочат, че Семенкара е всъщност е Нефертити, която, след смъртта на съпруга си, приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.
В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребалната маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.
Причина за смъртта
Според повечето изследователи Тутанкамон е загинал от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочеха като по-вероятна причина гангрена на левия крак.
Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон от 1968 г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначния стълб и връзката в горната му част – симптоми, сходни със синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло.
След проведените експертизи в черепа на младия фараон е липсвала част от кост. Предполага се, че той я е натъртил и при изваждането на мозъка му, тя се е отчупила. Версията, че неговата съпруга-сестра го е убила, също пропадат при анализите. Съществуват и доказателства, че царският ковчежник, като най-подозиран a priori, също не го е сторил.
Последните изследвания от 2006 г. показват, че най-младият владетел в египетската история си е отишъл от инфектирана рана. При анализите е използван компютърен томограф. Учените, работили под ръководството на д-р Ашраф Селим от Kasr Eleini Teaching Hospital към университета в Кайро, са открили, че Тутанкамон приживе е чупил бедрената си кост, вследствие на раняване в крака. Тезата на екипа е, че мястото се е инфектирало и заразата се е разпространила по цялото тяло, което е довело до леталния изход. Тези открития могат да помогнат на изследователите за по-голямо осветляване върху външността и живота на момчето-фараон. С помощта на компютърния томограф са получени 1900 изображения. Според последните заключения на д-р Селим фараонът е починал на възраст между 18-21-годишна възраст, а действителният му ръст е бил приблизително 180 см.
Разкрития през 2007 г.
На 24 септември 2007 г., става ясно, че група египетски археолози, ръководени от Захи Хауас, в съкровищницата от гробницата са открили осем кошници с палмови плодове на около 3000 години. Те са традиционни за погребенията от онова време.
Открити са и двадесет глинени гърнета запечатани с официалния печат на Тутанкамон. Според доктор Захи Хауас, съдовете вероятно съдържат провизии, предназначени за пътуването на фараона към задгробния живот. Ученият твърди, че контейнерите ще бъдат отворени в най-скоро време. Предметите са били открити първоначално от Хауърд Картър, но не са нито отваряни, нито изваждани от гробницата.
Откривателят на младия фараон
Хауърд Картър е само на 17 години, когато младият египтолог Пърси Нюбери го наема да прерисува с акварел фреските от гробниците на Бени Хасан. Младият Хауърд се справя безупречно – очевидно е наследил таланта на баща си – художник-анималист. По-късно работи върху погребалния храм на Монтухотеп в Деир ел-Бахари, както и с археолога Флиндърс Петри в Тел ел-Амарна. Докато работи по барелефите в храма на Амон, той е забелязан от Гастон Масперо. През 1899 г. французинът му предлага работа в египетската археологическа служба като Главен инспектор на паметниците в Горен Египет, от която той се отказва през 1905 г. Две години по-късно – през 1907 Картър се запознава с лорд Карнарвон – Джордж Хърбърт – ентусиазиран аматьор, готов да предостави на Картър необходимите средства да продължи работата си. Скоро Картър става надзорник на всички разкопки, водени от лорда. С финансовата подкрепа, на 4 ноември 1922 г. Картър успява да открие гробницата на Тутанкамон. На 16 февруари 1923 г. Картър отваря погребалната камера и пръв вижда саркофага на Тутанкамон. След като описва разнообразните находки, Картър се оттегля от археологията и става колекционер. Умира в Англия през 1939 г. на 65-годишна възраст. Смъртта на археолога на такава преклонна възраст се изтъква най-често от скептиците като доказателство, опровергаващо идеята за „проклятието на фараоните“.
