Bonus animus in mala re dimidium est mali.
Plautus*
Спортните коментатори наричат футбола цар на спортовете, спортните новини започват с резултатите от мачове на маргинални отбори, дори да има световна купа по волейбол например, хората спират да ходят на работа и вместо да прекарат отпуската си на море, застават пред телевизори, монитори, екрани, за да гледат Световното.
Никой не се и замисля да уточни световното по какво – ясно е, че е по футбол. Макар тази царственост да не допада на всички, тя е факт, който е по-добре да бъде приет с усмивка, поне за един месец на всеки четири години, каквато е периодичността на най-важното събитие, отколкото да се опитвате да го промените.
През зимата на 2009 г. на срещата на върха за климатичните промени се събраха световните лидери, за да решават как да се справят с надвисналата над света екологична криза. Единственото, което държавните мъже решиха тогава, беше следващата им среща да не съвпада със Световното, за да могат да го гледат на спокойствие. Така те изпълниха старата латинска максима, че доброто настроение по време на беда намалява бедата на половина.
Времето на Световното дойде и целият свят се втренчи в най-южната точка на Африка – с любопитство, с нетърпение, с лека нервност и силна страст, и с надеждата да позабрави кризи, конфликти и беди.
На войниците, изпратени на мисии в горещите точки на планетата, бяха доставени по спешност телевизори и отменени временно акциите им. Речникът на деца и възрастни, мъже и жени се обогати с още една дума – вувузел, а ушите на всички дълго ще продължат да пищят от жуженето на традиционния за ЮАР музикален инструмент. Организаторите на Мондиал 2010 отказаха да ги забранят, защото те били част от културата на страната. Много телевизии намериха революционно решение, за да спестят на зрителите си оглушителният шум, като използваха старо поколение микрофони, които ловят единствено насочения в тях глас на коментатора. Съдиите преминаха бърз курс по английски език, за да научат списък от двадесетина псувни и благодарение на новото си умение да могат да водят по-успешно мача.
Освен с удоволствие, спортът е винаги е свързан с пари. Грандиозен скандал за откраднати държавни средства избухна в ЮАР, след като стана ясно, че въпреки заповедта на финансовия министър Гордън Превин, държавата е ощетена за 6 милиона ранда – около 800 000 долара от министерството на туризма и от министерството на промишлеността, които купили с държавни пари над 600 билета за своите служители и техни приближени, вместо средствата да отидат за развитие на бедните райони.
Еколозите също биха тревога, като изчислиха, че вредните емисии от шампионата ще са в размер на 2,8 милиона тона – 6 пъти повече от отделените при последното световно в Германия през 2006 г. Най-голям вредител са международният и вътрешният транспорт за играчи и зрители, както и разходваната електроенергия. Още 15 359 тона въглероден двуокис са били отделени при строежа на стадионите, тъй като за тон цимент се отделя и тон въглероден двуокис. Световното ще създаде същото количество въглеродни емисии, които биха били отделени за 6000 полета с космически совалки, за един милиард чийзбургера или за три години от вулкана Етна. Завишаването на вредните емисии се дължи на факта, че всички пътуват със самолети, а не както бе преди – с влакове. Оптимизмът в тази посока идва от факта, че българският национален отбор например е постъпил много по-екологично, като е останал да гледа мачовете от къщи. Следенето на цял мач от дома е равностойно само на купуването на две чаши капучино или бутилка бира.
Световното се оказа и пагубно за лешоядите. Заради навиците на местните шамани природозащитниците предупредиха, че се очертава изчезване на популацията на пернати, защото магьосниците сушат мозъците им и ги горят, за да познават резултатите от мачовете, а при толкова много мачове търсенето на лешояди било прекомерно.
Хубавото все пак е, че след Световното ЮАР ще има десет стадиона – ремонтирани или чисто нови, с обща цената близо 1,7 милиарда евро според отчета на организаторите от Република Южна Африка. Цялата сума за подготовката е около 3 милиарда евро. Стадионите наистина са произведения на изкуството, както напоследък се случва със спортните съоръжения.
Стадионът за шампиона
„Сокър Сити“ се намира в Йоханесбург и там на 11 юли ще бъде определен новият световен шампион. Формата му е вдъхновена от местната керамична чаша Калабаш, в която се сипва бира. Построен още през 1987 г., той е бил терен на редица важни исторически събития. Веднага след освобождаване от затвора през 1990 г. Нелсън Мандела прави първият си митинг точно там. На „Сокър Сити“, наричан още сърцето на футбола, се играе и финалът за Купата на африканските нации през 1996 г., когато ЮАР победи 2:0 Тунис. След последната реконструкция капацитетът на стадиона бе увеличен от 80 000 на 94 700 души за 252 милиона евро.
При ръгбистите
„Елис Парк“ е другата перла на Йоханесбург, която е основен терен за ръгби мачове. Стадионът е доста стар – отворен е през 1928 г., като изграждането му е спонсорирано от „Кока Кола“ и до днес официалното му името е свързано с компания. Сега е преименуван заради изискванията на ФИФА. Капацитетът му е 61 639 души и последната реконструкция е 51 милиона евро. Кварталът около стадиона е доста опасен и полицията прави по 60 ареста на ден.
Боабаб на безопасно място
Стадионът „Питър Мокаба“ в Полокване е построен на мястото на стария стадион на града. Формата му е вдъхновена от дървото боабаб, като в четирите края има колони, наподобяващи това растение. Стадионът носи името на родения в Полокване Питър Мокаба, който е сред борците срещу Апартейда и е лидер на младежта в партията Африкански национален конгрес. Старият стадион остава в историята с много рекорди в леката атлетика: през 1993 г. Ян Железни в хвърляне на копие (95,54 м); през 1997 г. Франки Фредерикс в бягане 100 метра (9,99 секунди); през 2000 г. Майкъл Джонсън в бягане 200 метра (19,71 секунди). За съжаление на новия стадион няма лекоатлетическа писта. Монтирани са 238 камери, които следят за сигурността, независимо че името на града означава „Безопасно място“. Капацитетът на стадиона е 45 264 души и струва 126 милиона евро.
Скъпо, но красиво
„Нелсън Мандела Бей“ в Порт Елизабет може би е един от най-красивите стадиони на Световното. Стадионът е кръстен на Нелсън Мандела, заради връзката на лидера на Африканския национален конгрес с мястото. Очаква се скоро Порт Елизабет да бъде преименуван на Нелсън Мандела Бей. Това е третото по големина пристанище в страната след Дърбан и Капо. Първоначално стадионът трябваше да струва 26 милиона евро, но финално неговото завършване е излязло на организаторите 223,5 милиона евро. Вече местните го наричат „Слънчогледа“, заради формата на козирката над трибуните. На стадиона има експозиция, посветена на местната култура.
Близо до природата
Стадионът „Мбомбела“ в Нелспруит е още едно ново съоръжение, построено специално за Световното. Името му идва от езика Сисвати – един от 11-те официални в ЮАР и означава „много хора заедно на малко място“. Все пак капацитетът му е едва 46 000. Намира се на около 7 километра от центъра на Нелспруит – град, намиращ се най-близо до известните национални природни резервати. Строежът на съоръжението беше забавен заради протести на местните срещу разрушаването на училище наблизо. Цената на съоръжението е 64 милиона евро. Съграждането продължи, едва когато бе преместено училището. На финала общината обяви тридневни празници.
Под стъклен похлупак
„Грийн Пойнт“, намиращ се в Кейп Таун, е първият стадион в света изцяло покрит със стъкло. Покривът от 37 000 кв. метра тежи 4 500 тона. Строежът му бе затруднен от стачки, че ще се намира в „бялата“ част на града, както и от недоволство на работниците за неплатени заплати. Построено специално за световното първенство, съоръжението е с капацитет почти 70 000 и струва 70 милиона евро.
Ново и високо
Новият стадион „Моузес Мабхида“ в Дърбан е изграден за един от полуфиналите на Световното. Капацитетът му е почти 70 000, а строежът струва 200 милиона евро. Името е дадено от лидерът на комунистическата партия на ЮАР Моузес Мабхида (1923-1986 г.) В Дърбан е документират първият футболен мач в ЮАР – през 1882 г. Архитектурната концепция на стадиона е свързана с флага на ЮАР, а голямата арка над терена символизира единството на нацията. Там зрителите могат да се разхождат срещу 8 долара и от височина от 350 метра да видят целия град.
До родното място на Толкин
Макар и малко известно за широката публика Блумфонтейн е родното място на автора на „Властелинът на пръстените“ Джон Роналд Руел Толкин. Именно в този град
през 1952 г. Водаком инвестират в строежа на стадиона, който само за Световното ще носи името „Фрий Стейт“, а после пак ще се казва „Водаком Парк“. Днес там се събират 45 000 души, а реконструкцията струва 27 милиона евро. Блумфонтейн е известен повече с играта на ръгби, отколкото с футбола.
При хората на Стоичков
В течение на една година българският футболен титан Христо Стоичков обитава стадиона „Лофтъс Версфелд“ в Претория, тъй като стадионът е терен на отбора Мамелъди Съндаунс. Съоръжението събира 50 000 души и не се наложи да му бъде правена голяма реконструкция. Стадионът е най-старият от всички, които ще се използват на Световното. Първата трибуна датира от 1923 г., а ремонтът глътна 10 милиона евро. Претория е известна като столицата на Апартейд и до днес там живеят най-много бели.
В града на платината
Бафокенг – така се нарича местната кралска фамилия, владяла тази част на ЮАР, а градът Рустенбург идва от холандските колонизатори и означава „град за почивка“. Там се намират многобройни мини – в Рустенбург се прави 70-75% от световния добив на платина. Местните се занимават още със земеделие и отглеждат цитрусови плодове. Стадионът „Роял Бафокенг“ е построен през 1999 г. и тогава глътва 12 милиона евро, а по време на реконструкциите през 2008 г. са платени още 40 милиона евро.
Световно 2014
Всяко нещо има край, а след края следва ново начало. Глобалната футболна лудост ще продължи след четири години в Бразилия. Страната на кафето на практика нямаше конкурент в борбата за домакинството, тъй като според системата на ротация, въведена от ФИФА, беше ред на страна от Южна Америка да приеме финалите, а освен Бразилия, нямаше други кандидатки. Това е второто домакинство на Световното след първенството от 1950 г., когато селесао достигна финала, но загуби от Уругвай с 1:2. Според официалните данни на Маракана тогава е имало 173 800 души, но по неофициални – над 200 000 души. Вече е ясно, че стадионите на 12 града ще посрещнат следващите отбори – Рио де Жанейро, Сао Пауло, Бело Оризонте, Порто Алегре, Куритиба, Бразилия, Куиба, Манаус, Форталеса, Салвадор, Ресифе и Натал. Бъдещите домакини следят сегашния шампионат, но вече подготвят съоръженията за следващото Световно.
*Доброто настроение по време на беда намалява бедата наполовина. Плавт
