Тримата руски космонавти поздравяват земляните за Нова година.
Такова е новогодишното обръщение на руски говорещата част от екипажа на 38/39 мисия на Международната космическа станция (МКС) – Олег Котов, Сергей Рязанский и Михаил Тюрин от Роскосмос точно преди година. С тях в орбита са двама американски астронавти от НАСА Майкл Хопкинс и Рик Мастракио и японския астронавт Коичи Ваката от ДжАКСА. Всички
те празнуват новата година 15 пъти
и 14 пъти се връщат във времето – в 2013 г. Сега, в навечерието на новата 2015 г. отново обръщаме поглед към МКС и търсим отговор на въпроса как празнуват астронавтите. Ясно е, че те не се поздравят с шампанско, защото алкохолът в космоса и в частност на МКС е забранен. Забрана, датираща от самото начало на космическите полети, но станала повод за десетки любопитни разкази и интерпретации. Темата с алкохола в орбита е табу и за руснаци, и за американци. Макар и често питиетата да са вкарвани в космическите кораби, много рядко някой е разбирал за това, освен самите екипажи. Както разказват запознати, на Земята се знае всичко, но остават и тайни.
Хлебчета в орбита
Шерито на НАСА
Алкохолът има своята космическа история. Преди
Бъз Олдрин и Нийл Армстронг
да се качат на лунния модул на 20 юли 1969 г., Олдрин вади нафора и малък контейнер с вино, взето от пресвитарианската църква край Хюстън за причастие. Говори се, че е разказвал, как течността се е завъртяла по стените на чашата. Двамата са първите и единствени засега хора, стъпили на естествения спътник на Земята – Луната.
В началото на 70-те години на ХХ век по поръчка на американската космическа агенция НАСА експерти от Калифорнийския университет в Дейвис правят опити за разработване на вино за първата американска космическа станция Скайлаб. След различни тестове, познавачите се спират на шерито като идеално за космоса заради силния вкус и стабилността му. НАСА е поставила и предварително условие: напитката задължително да е американска. Така избират виното „Пол Масон“: Rare Cream Sherry. Препоръчителната доза е 4 унции за 4 дена на човек – или около 30 милилитра на ден на човек. Специална опаковка пази напитката – пластмасова торбичка със сламка. Създателите на питието решили да го изпробват в самолет за нулева гравитация, но когато виненият мирис се разнесъл в салона на аероплана, на всички им станало лошо. Самолетът вече и без това се наричал
Vomit-Comet
– комета за повръщане, а сега името му било затвърдено, благодарение на алкохола.
Руският космонавт Георгий Гречко пък разказва пред в. „Взгляд”, че преди полет с американските совалки, на астронавтите им давали по чаша шампанско – такава била традицията. Тези данни се намират и в някои американски източници, макар отвъд океана да не се гордеят особено с тях.
Руснаците не остават по-назад от американците. Те говорят за себе си, че не само първи са излетели в космоса, но и първи са направили контрабанда – пренасят на борда на космически кораб алкохол (бутилка коняк), без да дочакат одобрението на учените дали да включат спиртни напитки в порциона на космонавтите. Космонавтите разработват различни техники – в плоско пластмасово шишенце са си сипвали коняк и са го пренасяли
в джоба на скафандъра
или режели дупка в бордовата документация и пъхали там пластмасово шишенце. При един нарочен експеримент със спирт и поведението му в безтегловност, вместо да го изхвърлят зад борда, го използват, както се казва, по предназначение…
На борда на Международната космическа станция „Мир“ само веднъж официално е качен алкохол – през 1988 г. – при един от полетите на французина Жан-Лу Кретиен, на когото руснаците позволяват да вземе вино от Бордо.
Алкохолните пари обаче
повреждат системата за регенерация на въздуха
в космическата станция.
Като един от най-драстичните алкохолни случаи се смята първият съвместен полет на космически кораби от две различни страни – САЩ и СССР – експерименталният полет „Аполо“ — „Союз“ (на английски: Apollo-Soyuz Test Project, ASTP; на руски: Экспериментальный полёт «Аполлон» — «Союз», ЭПАС).
Космическата храна от времето на Аполо
Космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов тайно изнасят в орбита
водка, описана като плодов сок
Те си разделят питието с американците – астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън след скачането на „Съюз-19“ с американския апарат „Аполо-18“ на 17 юли 1975 г. Затоплянето на отношенията между СССР и САЩ в космоса е благословено от президента на САЩ Ричард Никсън и председателя на съвета на министрите на СССР Алексей Косигин още през май 1972 г.
Най-големият проблем за съвместни мисии тогава е владеенето на езика. При този полет и петимата говорят езика на слушателя – американците на руски, а руснаците – на английски. Скачването на двата апарата е записано на видео. До Земята достигат кадри и се чува постоянен превод на руски и английски на всичко, които си говорят космическите хора. Петимата получават поздравителен адрес от председателя на КПСС Леонид Брежнев и от американския президент Джералд Форд. Двата екипажа си разменят националните флагове, подписват документ на Международната федерация по аеронавтика, която разписва и отговаря за правилата за достъп до космоса. След това екипажите се отдават на вечеря, която е леко притеснителна за историята и днес е трудно да се докаже какво точно са правили двата екипажа на борда. Твърди се, че са изпили водката в името на успеха на мисията.
Алкохолът е спасителен и при инциденти в космоса. Говори се, че през 1980 г. при скачването на станция „Салют-6“ с кораба „Союз Т-2“ екипажът трябвало да свърши всичко ръчно, защото отказала автоматичната система. След това обаче космонавтите се почерпили с алкохол, изваден от голяма книга с надпис „Научни експерименти“.
В самолета „за повръщане“ на НАСА
При друг случай през 1997 г. на станцията „Мир“ избухнал пожар. След като потушили огъня,
руско-американският екипаж се освестил с коняк
Този момент е запечатал на снимка астронавтът Джери Линенджър. Някои американски източници настояват, че той не опитал от коняка.
През 2005 г. бортинженерът на десетата експедиция до МКС Салижан Шарипов си поиска по 50 милилитра вино или коняк на ден, за да върви работата. На пресконференция след края на мисията си той обясни, че това количество ще свърши работа за снемане на психическото напрежение. Шарипов изкара половин година на борда на станцията заедно с астронавта Лерой Чиао. Двамата твърдят, че са се разбирали без думи…
Днес на МКС не се консумира алкохол.
Експериментите на учените около орбита продължават, а България има своето място сред космическите нации освен с двамата си космонавти и благодарение на космическите храни.
Екипажът на 38/39 мисия на МКС
България е водеща в производството им. Институтът по криобиология и хранителни технологии към БАН е пионер в обработването на продукти по метода на лиофилизацията – извличането на вода, при което храните губят обем и маса, но запазват хранителните си качества. По тази технология може да се обработва всичко – от боб с наденица, през мусака и таратор, до плодове и зеленчуци. България е трета след САЩ и Русия по производство на космически храни.
Според българските учени космическата храна може да се използва и на земята по време на кризи и бедствия.
През последните пет години в БАН са разработили над сто проекта. При космическата храна няма забрани. Тя дори е твърде здравословна, защото има вкус на нормална храна и е приготвена от истински изсушени продукти. Всъщност става дума за два етапа на обработка –
дълбоко замразяване и изсмукване на водата при вакуум
Обемът и теглото на храната са намалени. Ако продуктите се залеят с вода, биха върнали първоначалния си вид. Срокът на годност на тези храни е доста дълъг – цели пет години.
Как ще празнуват хората на МКС новата 2015 г. предстои да видим, а тук, на Земята – може да вдигнем наздравица.
Оставете ги на бира
Австралийска пивоварна създаде космическа бира, наречена Vostok 4 Pines Stout. Това е тъмно пиво със специфичен вкус и е годна за употреба в условията на почти нулева гравитация. Пивото е тествано по време на полет в самолет с нулева гравитация. Експерт-доброволец на некомерсиалната организация Astronauts4Hire е изпил над литър от бирата.
По негово мнение бирата е с чудесни вкусови качества, като при това тя не се разлива като обикновената, дори когато бутилката е с гърлото надолу.
В най-скоро време създателите на Vostok 4 Pines Stout се канят да започнат масово производство, като се надяват космическата бира да бъде приета добре от масовия консуматор.
Освен австралийците, в начинанието за космически питиета са се включили и японците. Пивоварната „Сапоро“ е създала бира почти от друг свят, наречена „Космически ечемик“.
Ечемикът за нея произлиза от семена, обикаляли Земята на борда на Международната космическа станция по време на научни експерименти. Зърната са четвърто поколение на ечемика, прекарал 5 месеца в руската лаборатория. От пивоварната съобщават, че са получили множество поръчки за специалното си издание от 1500 бутилки от новата марка. Цената за шест бутилки е 110 долара, което е буквално астрономическа цена за бира. Експертите не са намерили никакви разлики между космическия и обикновения ечемик.
Синтетика вместо махмурлук
Професорът по фармация от Лондонския Импириъл колидж Дейвид Нат заедно с колегите си разработва синтетичен алкохол, който няма да води до махмурлук, ще е безопасен за здравето и няма да води до пристрастяване. Напитките обаче не приличат на безалкохолните и въздействат на мозъка като спиртните питиета – носят еуфорично настроение и лекота на потребителите. Алкохолът имитира действието на гама аминомаслената киселини в главния мозък, но без да нарушава координацията и паметта. Според Нат изобретението му ще направи революция в храненето и в здравеопазването.
ГЛОНАСС контролира производството на алкохол в Русия
Руските власти вече следят за нелегално производство на алкохол с помощта на спътници на ГЛОНАСС, които правят инфрачервени сателитни снимки на Земята.
Службата за контрол върху производството на алкохолни напитки – Росалкогольрегулирование – локализира и прекратява производството на алкохол от нелицензирани нелегални предприятия. През миналата година държавата отне лицензите на почти половината производители и по този начин и производството намаля с близо 50 процента. Но по късно доста от производителите с отнет лиценз постепенно започнали отново да пускат продукция – вече нелегално. Сега чрез използването на инфрачервени сателитни снимки ще стане възможно да бъдат засечени нелегалните цехове и те да бъдат санкционирани от компетентните власти.
Техниката на ГЛОНАСС е на стойност 4,4 милиона рубли или около над 100 000 евро.
