Както е добре известно, произходът на тютюна е от Америка, където дълго време е бил използван от индиански вождове и лечители. Историците се шегуват, че европейските пътешественици са занесли на Новия свят своята дрога – алкохола и са взели от там дрогата на местните – тютюна. След пренасянето му в Европа, ароматните листа бързо придобиват популярност и стават неразделна част от живота на всички слоеве на обществото. И богати, и бедни се пристрастяват към ритуала да дъвкане или свиване на цигари и към сивкавия особен на мирис тютюнев дим. Може би единственото разделение остава при половете. Дълго време пушенето на обществени места е било привилегия само на мъжете. По време на периода Едо в Япония клиентите, които са искали да общуват с проститутки, са им предлагали цигара. През 19 век тази практика се забелязва и в Европа.
Латинското название на тези растения Nicotiana е с благороден произход – дадено е по името на френския дипломат, пристрастен към тютюна Жан Нико. Нико, който бил посланик на Франция в Лисабон, изпраща на Катерина Медичи тютюн като лекарство през далечната 1559 г.
Популярността на тютюна в Новия и в Стария свят води до значителен икономически ефект. Това се вижда особено ясно в стопанството на САЩ, където след Гражданската война производството на памук бива ограничено, а насажденията се сменят с тютюневи.
Първоначално тютюнът се е дъвчел и смъркал, а по-късно хората са започнали да го пушат с лула или наргиле. Днес най-вече се пуши под формата на цигари или пури. Ценността на листата се определя от количеството и качеството на алкалоида никотин, който упражнява специфично физиологично въздействие върху човешкия организъм. От листата и стъблата на някои видове се получават никотинови препарати, от други видове се извличат алкалоидите анабазин и бетаин, от трети – лимонена и ябълчна киселина. Стеблата на тютюна са богати на калий, а след специална преработка служат за получаване на фина хартия. Семената са богати на мазнини (38-40 %) и от тях могат да се получават висококачествени масла за технически цели.
Всяка година в света се засяват около 50 милиона декара тютюн, от които 88 % са в Азия – Китай, Индия, Пакистан, Япония, Турция.
Днес за разпространението на тютюна се говори като за епидемия. Една от основните цели на Световната здравна организация е да агитира населението да се откаже от вредния навик. Походът срещу тютюна започва от средата на миналия век.
Тютюневи продукти
Тютюн за дъвчене – това е най-старият начин на употреба на тютюна. Оригиналният начин за дъвчене на тютюн е листата на растението да се поставят между горната устна и зъбите, до венеца. Размекнатата материя може да се смуче.
Мишри – кремообразна паста от тютюн, масло от карамфил, глицерин, мента и камфор. Субстанцията се продава в тубичка и се разпространява най-вече в Индия.
Гутка – смеска на тютюн със смлени палмови плодове от арека, подсладени и с други подправки. Малките пакетчета от тази субстанция се продава се най-вече в Индия като стимулант.
Енфие – така нареченият тютюн за смъркане. В миналото е било много скъпа и рядка стока и само благородниците са могли да си го позволят. Някои от най-именитите му и страстни привърженици са Наполеон, Шилер и Кант. Хубавото енфие е влажно и меко, и колкото е по-ситно и фино, толкова по-добре. Има различни аромати като мента, череша, малина и др.
Тютюнева паста против насекоми – прави се от съдържанието на приблизително една цигара и лъжичка вода. Служи за лечение на ухапване от оси, скорпиони и пчели.
Дим и кино
Всички филми, произведени пред 90-те години на миналия век, са изпълнени с тютюнев дим. Героите в най-напечените моменти не минават без цигара, а и запалването на огънче или загасването му често обръща хода на историята във филма, като или следва взрив, или враговете се сприятеляват покрай споделените цигари.
Киноисторици наскоро откриха, че индустрията е плащала високи хонорари на холивудски актьори като Кларк Гейбъл, Спенсър Трейси, Джоан Крофорд, Джон Уейн, Бет Дейвис, за да рекламират във филмите си цигарите на водещите американски тютюневи компании.
От договорите между тютюневи фирми и кинозвезди от големите холивудски студиа, сключвани от края на 20-те години на XX в. и появата на говорещото кино до началото на 50-те години и до появата на телевизията, най-голям брой договори за реклама с тютюневаата индустрия имат „Парамаунт пикчърс“ и „Уорнър брос“, главно за „Лъки страйк“ („Америкън тобако“) и „Честърфийлд“ (Ligget&Myers). Само „Америкън тобако“ в края на 30-те години е платила еквивалента на 3,2 милиона долара на звездите, които се снимат, докато пушат цигарите „Лъки страйк“.
За вредата и ползата
Да започнем с нещо положително – тютюнът има и добри страни. Например пациентите, заболели от Алцхаймер, никога не са пушили през живота си (може би просто пушачите не доживяват възрастта, на която да развият тази коварна болест), а от друга страна медиците твърдят, че малки количества никотин се препоръчват за болните от шизофрения.
Най-изненадващ обаче е фактът, че наскоро учени от Станфордския университет публикуваха изследване, според което тютюнът лекува определен тип раково образование. Учените са успели да произведат или по-скоро да отгледат ключовия компонент във ваксината срещу рака, а растението тютюн се използва като фабрика за антитела със специфична реакция спрямо канцерогенните клетки.
При опита антителата се инжектират на пациента, за да провокират естествения имунитет спрямо болестта. При успешно приложение тялото на пациента разпознава и унищожава раковите клетки.
Засега експерименталната ваксина е още в тестова фаза, но определено има ирония в използването на тютюн за лечение на причиняваната от него болест.
Ефекти от спиране на пушенето:
След 20 минути – понижава се причиненото от цигарите завишено кръвно налягане и се регулира ускорения от тях пулс в нормите.
След 8 часа – вредният въглероден окис в кръвта се понижава до нормата. Нормализира се и необходимото количество на кислород в кръвта.
След 24 часа – намалява се опасността от сърдечен пристъп.
След 48 часа – нервните окончания подновяват растежа си.
След от две седмици до 3 месеца – подобряват се кръвообращението и белодробната функция, вкусът и обонянието.
След 1 до 9 месеца – умората, кашлицата, задухът и затрудненото носно дишане намаляват, а клетките на белия дроб отново могат да втечняват слузта, да изхвърлят вредните вещества и да потискат инфекциите.
След 1 година – намалява се рискът от сърдечен инфаркт.
След 5 години – намалява се вероятността от смърт поради белодробен рак.
След 10 години – рискът да развиете голяма част от заболяванията, причинени от тютюнопушенето, се изравняват с този на непушачите.
