Отвъд геодезията

Нов ресурс под заплаха – разорават морското дъно за минерали

Лудата надпревара за осигуряване на минерали от критична важност за новите индустрии и технологии вече достигна реално и до морското дъно. Интересът към евентуалното разработване на залежи по дъното на океаните датира от средата на миналия век, но доскоро това беше трудно осъществимо от техническа гледна точка, а и „сушата ни стигаше“.

Реалността обаче вече е друга и е само въпрос на време морското дъно да започне буквално да бъде „разоравано“ в търсене и експлоатация на критични минерали, най-вече метали. Констатацията е на главния секретар на Международния орган по морското дъно (ISA) към ООН Майкъл Лодж, цитиран от Си Ен Би Си.

По думите му международният интерес към подобни търсения и разработки е на най-високото си ниво от средата на 70-те години насам, а все повече компании и държави оценяват потенциала на дъното на световния океан.

„Един от най-важните стимули за интереса е потенциалът за добив на големи количества критични минерали на по-ниски цени от тези на сушата“, казва Лодж. „Остава да се докаже, че това може да се осъществи в истински индустриален мащаб и реализацията на проектите ще започне“.

Думите на Лодж идват преди поредния кръг преговори по правилата за добив на полезни изкопаеми от дъното на океаните, които ще се проведат в Кингстън, Ямайка, където е и централата на ISA. Сесията на организацията трябва да опита да изработи регулаторната рамка, която засега е фрагментарна. Евентуалното й договаряне със сигурност ще отприщи истински интерес към „дълбоководното миньорство“.

„Ресурсният потенциал е налице, технологиите напредват, което прави добива възможен. В същото време е напълно ясно, че търсенето на критични минерали расте с темпове, които трудно могат да бъдат задоволени, и ще продължава да расте“, посочва Лодж.

Международният орган по морското дъно е създаден преди 30 години именно с цел да регулира дейностите по дъното на световния океан. В организацията членуват 168 държави и Европейския съюз, но не и САЩ.

Противоречивата практика за „дълбоководно миньорство“ предвижда използването на тежка техника за търсене и добив на минерали и метали като кобалт, никел, мед и манган. Там те могат да бъдат открити в своеобразни възли с размер на картоф. Учените предупреждават, че последиците от подобни операции е трудно да бъдат предвидени, а природозащитни групи твърдят, че подобен добив не може да бъде извършван безвредно за околната среда и устойчиво и ще нанесе фатални щети на околната среда и морските екосистеми като цяло.

При все това интересът не само не намалява, а напротив – дори се засилва. Норвегия, например, миналия месец стана първата страна, разрешила дълбоководния добив на минерали в няколко зони в своите териториални води край архипелага Свалбард в Северния ледовит океан с обща площ от 280 000 кв. км. На този етап все пак отварянето е внимателно и условно и няма да започне незабавно.

По силата на предложението, направено от правителството и гласувано от парламента, минните компании ще трябва да представят аргументирани предложения, за да получат лиценз за работа в определена зона, а всяко предложение ще бъде разглеждано и гласувано поотделно от парламента.

Съветът на Международния орган по морското дъно, в който влизат 36 държави, планира до лятото на 2025 г. да изработи и представи регулаторна рамка за евентуални манипулации с индустриален характер по морското дъно. Според Лодж, процесът е стартирал и трудно ще бъде спрян, било то в национални или международни води.

Все пак съпротивата е налице. Досега 24 държави членки на организацията са поискали налагането на мораториум върху каквото и да е дълбаене по морското дъно, а мултинационални компании като „Гугъл“ (Google), „Самсунг“ (Samsung) и „Волво“ (Volvo) обещаха да не ползват материали, добити от дъното на океана.

Според Лодж ситуацията обаче е неудържима, тъй като търсенето на критични материали само ще расте. „Със сегашните известни запаси на сушата няма да стигнем доникъде, а откриването на нови и разработването им е твърде бавен процес“, посочва той. За норвежкия министър на енергетиката Терйе Осланд решението на правителството, макар и „скок в неизвестното“, е било неизбежно, тъй като това е бил единственият начин за противопоставяне на доминацията на Китай и Русия в сектора на редкоземните минерали.

САЩ, без да са член на Международния орган по морското дъно, вървят по същия път. В началото на март Министерството на отбраната се очаква да представи доклад относно дълбоководното миньорство и потенциала му за страната. Липсата на членство в организацията възпрепятства американските компании да получат евентуални лицензи за добив в международни води, но нищо не им пречи да работят в национални.

Неотдавна публикувано проучване открои четири потенциални зони за разработка – платото Блейк край югоизточните брегове на САЩ, Хавайските острови, бреговете на Калифорния и Аляския залив. В тези региони са налични богати на метали възли, както и фероманганови кори, в които изобилието на ценни минерали е особено голямо.

Но и в САЩ, въпреки интереса на федералното правителство, съпротива срещу дълбоководното миньорство има. Щатските власти на Калифорния и Орегон вече приеха закони, забраняващи подобни дейности, поради рискове за биоразнообразието, риболова и правата на местното население. Учени и експерти твърдят, че са необходими още проучвания, за да бъдат оценени реално рисковете от дълбаенето на морското дъно.

Амбиции в морското миньорство проявява и Великобритания, макар и неотдавна страната да се присъедини към държавите, които искат налагане на мораториум върху одобряването на дълбоководни минни проекти. Преди броени дни правителството в Лондон даде ход на нова научна мрежа за събиране на данни и извършване на проучвания за евентуалното въздействие на подводното минно дело върху околната среда. Желаещите вече могат да кандидатстват, за да бъдат включени в мрежата.

Според министъра за морските дела лорд Ричард Бениън „Великобритания е твърдо решена да защитава световния океан и да опазва морските екосистеми, което означава, че всяка дейност по дъното на океаните трябва да бъде строго регулирана“.

Въпреки подобни инициативи кутията на Пандора по отношение на дъното на океаните вече изглежда отворена. За това само по себе си говори фактът, че и мъничка държава като Науру в Тихия океан, независима от едва 55 години, изрази амбиции да разработва подводните си богатства, пише сп. „Форин полиси“. След като десетилетия наред страната разчиташе на добиваните на територията й фосфати, сега погледът на управляващите малкия остров са се обърнали и към териториалните му води. Засега желанието е изразено само вербално, но вече предизвика интереса на силните в минното дело австралийски компании, които и без друго имат амбиции в региона северно от Австралия.

Океаните са новото Елдорадо. Единственият въпрос е дали те ще бъдат разработени варварски или цивилизовано. Съдейки по характера на човешката природа, по-вероятен е първият вариант.

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us