Знаещите в България имат много работа за вършене
| На Десислава Бошнакова дължим появата и в българска среда на световното явление TED. Тази година отново тя е сред организаторите, а датата за провеждането му е насрочена за април. Самата Десислава Бошнакова е разностранна личност – доктор по политически науки, магистър по театрална режисура, работила е като стюардеса, журналист и редактор, пише книги, има блог, занимава се с ПР, преподава, а днес с две думи може да я представим като истински вдъхновител. |
Причината да ви потърсим е това, че вие ще организирате TEDxSofia през 2019 г. Затова да започнем от тук. Как се организира такова събитие?
С изключително много мерак и от страхотен екип от съмишленици. Отговорността е голяма, защото TED се утвърди като стандарт за страхотни идеи, споделени по страхотен начин, и ние тук на местно ниво трябва да се стремим към оригинала – като качество на идеите и начина на споделяне. И, разбира се, да създадем преживяване по време на събитието в духа на TED.
Какъв ще е акцентът този път?
Темата за 2019 година е “Метаморфози” – в най-широкия смисъл на думата. А акцентът винаги са идеите, които си струва да бъдат споделяни.
Колко човека ще участват, от какви области, поканили ли сте ги вече?
Следвайки подхода на световната конференция, вече за трети път ще се опитаме да намерим своята публика, без да разкриваме имената на лекторите. Така има много по-голяма вероятност хората в залата да бъдат отворени за най-различни идеи. Лекторите трябва да са от различни области, като сериозен акцент се поставя на лекторите от сферата на науката и би било добре да избягваме много известни лектори, които така или иначе имат трибуна за своите идеи.
Кой може да стане лектор?
Всеки, които има идеята, която си струва да бъде споделена. Разбира се, според правилата за организиране на събитие по модела на TED, кураторът на събитието заедно с екипа избират лекторите. И това е едно от най-страхотните неща, по време на организацията – срещата с прекрасни, вдъхновяващи, правещи и споделящи опита си хора.
Какво е ТED за вас?
Много неща – на първо място идея, която си струва да бъде споделяна. Влюбих се в мига, в който чух лекцията на сър Кен Робинсън – Убиват ли училищата креативността?. Станах преводач на видеа, след това организирах 6 години TEDxNBU, а сега предстои третото издание на TEDxSofia. Срещнах вдъхновяващи хора, създадох страхотни приятелства от цял свят. Чувствам се част от една голяма общност, в която вярваме, че можем да се справим с живота на тази планета по по-добър начин.
Има ли място TED в българското общество?
O, разбира се. Когато през 2011 година организирахме първия TEDxNBU бяхме 2 събития в България. Сега са толкова много – всички са различни, но ги има и това много ме радва. Добрите идеи имат способността да вдъхновяват.
Ще станем ли домакини някога на TED, без X и има ли значение това X – и какво?
Всяка година се организира TED в Северна Америка, TEDGlobal – извън Северна Америка. Дали ще станем домакин на TEDGlobal e въпрос, на който нямам отговор, но не е невъзможно. Х означава – независимо организирано събитие, по модела на TED. TED помага с напътствия, правила, а местният организатор – сам избира лекторите, мястото, темата и т.н. Лично за мен х е много важен, защото ми дава независимостта, без която не се чувствам свободна.
Кого много искате да поканите за лектор, но не се осмелявате? Има ли такъв човек? (Говорим само за живитеJ…)
В епохата на дигитализация и толкова много начини за пътуване, няма човек, когото не бихме се осмелили да поканим. Въпросът е – ако можем да дадем трибуна на идеите, които си струва да бъдат споделяни, от хората тук – трябва ли да каним световни имена? Аз вярвам, че тук има много страхотни идеи и с екипа на TEDxSofia се опитваме да качим на сцената точно такива лектори. A моята лична мечта е да чуя на живо сър Кен Робинсън или Стинг.
Притеснява ли ви и имате ли усещането, че сякаш тук, у нас, има поне две Българии, които нямат нищо общо помежду си – едната е на хората на знанието, на свободата, които непрестанно търсят и искат да се развиват въпреки всичко, а другата е на опростачването и опошляването. Не се ли обезкуражавате от тази втора България?
Ех, бих била много щастлива, ако бяха само две Българии. Много повече са. А тази опростачването и опощляването, не е само български патент. За мен е много по-важно правещите, можещите, знаещите и искащите да са повече, да се събират и да привличат все повече и повече хора към себе си. Просто имаме много работа за вършене. Няма кой друг да я свърши, така че да се захващаме за работа. И организирането на подобно събитие е един от възможните начини.
Мрънкаме ли повече, отколкото трябва? Пречи ли ни системата? Оптимистична и песимистична версия за развитието тук (колкото и да е общо)…
Мен са ме възпитали, че ако искам нещо, трябва да се потрудя, за да го получа. Никой нищо не ми е дал наготово. И самата аз не съм от мрънкащите. По-лесно е да обвиниш системата, отколкото да обвиниш себе си. Но не върши работа. Аз съм краен оптимист. Въпреки че си давам сметка, че нещата стават бавно, все пак според мен вървим в правилната посока.
Вие сте преподавател и автор на няколко книги. Вие самата правите презентации, като казвате, че човек не трябва да стои в собственото си блато/локва. Казвате, че искате да предизвиквате хората да предизвикват себе си. Как се предизвиквате вие самата? Не е ли вид „локва” и това постоянно да се предизвикваме?
Разбира се, че можем да погледнем на постоянното предизвикване като на друга форма на “Локва”. Но всяка предизвикване разширява зоната на комфорт. Всяко предизвикване отваря сетивата ти към света и има по-голяма вероятност да видим нови неща или старите по нов начин. А по отношение на мен самата, винаги се опитвам да уча, да пробвам нови неща, да се поставям в нови ситуации. Това ме държи будна и жива. И е по-скоро въпрос на нагласа. Убедeна съм, че мозъкът няма нужда от почивка. Трябва да му даваме работа и да го караме да работи, иначе той с радост ще си почива. И тогава идва рутината.
Как излизате от локвата?
Бих искала да кажа с усмивка, с гумени ботуши и с желание за търсене на нови предизвикателства. А иначе – вярвам, че от мен зависи дали ще си кротувам в локвата или ще отида навън да се захвана за работа. И винаги досега съм избирала работата. Когато си зает, мислите се подреждат най-добре. Безделието убива.
Къде е лимитът/границата?
Границата при всеки от нас е различна. Хубаво е да отделим време, за да опознаем сами себе си. Тогава границата се очертава ясно. И, за да се развиваме, трябва да работим за преместването на границата – иначе казано за разширяването на територията, която наричаме своя зона на комфорт.
Как мислите, хората все още ли са водени от идеята да печелят пари или има някаква промяна и предпочитат да реализират идеи и дори да помагат на другите. Има ли подобно противопоставяне – лична полза срещу помощ за другия или всъщност ние се чувстваме добре като сме полезни за хората?
Не мога да говоря от името на всички, но все повече и повече млади хора се опитват да съчетаят правенето на пари с помощ за другите. Има страхотни хора, които вършат страхотни неща – но ние се фокусираме върху лошите. Това много ме ядосва. Искам да правим точно обратното.
Вие сте автор на няколко книги, едната от които е „Колективната мъдрост: Краудсорсинг“. Може ли да се изкарват пари от идеи? Какво е колективната мъдрост?
Всяка успешна компания, някога е била идея. Нека си припомним думите на Стив Джобс, когато кани Джон Скъли да работи за Apple – Ще дойдеш ли с мен да променим света или цял живот ще продаваш подсладена вода? Няма истински бизнес без идея. И по цял свят има хора, които изкарват пари от идеите си. Но краудсорсингът е нещо по-различно. И по отношение на него има два вида хора – такива, които се включват в инициативи, за да помагат, и други – които се включват за пари. Краудсорсингът играе съществена роля в модела на TED – доброволци превеждат, доброволци организират събития, изготвят уроци, споделят. Има успешни бизнес компании, които разчитат на тълпата изцяло – като например Threadless, и големи утвърдени компании, които търсят идеи от тълпата – Lego е само един от примерите. Така че живеем във времена, в които идеите си струват.
Какво ще кажете за поговорката: „Трябват ми пари, не ми трябват идеи”?
Бих отговорила с обратното: Ако имам идея, парите ще дойдат”. Парите не могат да обединят хората – често правят точно обратното. Идеята обаче – може. И затова винаги предпочитам идеите, пред парите. Ако имаш идеи, парите ще дойдат. Ако имаш само пари – нищо няма да дойде.
Каква идея ви вдъхнови последно? По колко идеи ви минават на ден?
Наскоро бях на конференция за социално предприемачеството в София. Там чух една прекрасна дама от Литва. И докато я слушах, всичко в ума ми се подреди. Но какво се е подредило, скоро ще стане ясно. Иначе на ден ми минават много идеи. Някои подарявам, други споделям, трети сами си тръгват. Но има и такива, които така са се загнездили в главата ми, че единственият начин да ги изгоня от там е да ги реализирам. Така че на мен никога не ми е скучно.
Обикновено задаваме два въпроса – какво бихте погледнали през лупа и какво с телескоп. Може ли да ни отговорите?
Аз обичам много калинките. И нерядко ми се е искало да имам лупа, за да мога по-лесно да преброя точките. А телескопа бих го насочила към звездите, където има толкова много тайни и красота.
Но вие ни вдъхновихте да ви попитаме и друго нещо, точно за да ви извадим от вашата зона на комфорт – какво за вас е геодезията? Как си представяте идеалния кадастър?
Чичо ми се занимаваше с геодезия и картография. Така че за мен геодезията е спомен от детството и много истории, които чичо ми ми разказваше, докато се опитвах да му преча да работи. A идеалният кадастър е верен, без грешки и разбираем за неспециалисти.
Пожелайте ни/си нещо – все пак идва Нова година…
На всички пожелавам здраве и любов, защото за другото има кредитни карти. И щипка дързост, мъничко вдъхновение и любопитство.
И последно, а може би първо – защо се съгласихте да отговорите на въпросите ни?
Убедена съм, че TEDxSofia е идея, която си струва да бъде споделяна.
{module [180]}
