Гледайки конските муцуни и лицата на хората,
този безкраен жив поток, вдигнат по моята воля,
и препускащ към неизвестността по червената от залеза степ,
често се питам: къде съм аз в този поток?
Чингиз хан
Чингиз хан създава най-голямата империя в историята на човечеството, която и до ден днешен остава загадка. Изгражда силна армия, основаваща се на меритокрацията, и използва блестяща организация и тактика, превръщайки се в един от най-успешните военачалници в историята. Той обединява монголите и сродните им племена от Централна Азия, създавайки нова обща идентичност. При своя разцвет Монголската империя включва големи части от днешните Китай, Монголия, Русия, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Ирак, Турция, Иран, Казахстан, Киргизстан, Афганистан, Пакистан, Туркменистан, Палестина и Кувейт.
За да разбере тази мистерия и да разкрие тайната на могъществото на великия завоевател, австралийският пътешественик Тим Коуп премина близо 10 000 километра на кон по следите на хана от Монголия до Унгария. Учил съм в юридически факултет, но всичките тези бумаги за мен са като бавна смърт, обяснява Коуп и повтаря, че само когато пътешества, е жив. Австралиецът е член на Кралското географско дружество в Лондон, има австралийска награда за пътешественик на годината, но не иска да се пенсионира като пътешественик. Сегашната му мечта е да обиколи земното кълбо с мотоциклет. Последното му пътешествие, новината за което обиколи света, започва още през юни 2004 г. от столицата на древната Монголска империя Каракорум.
Още в началото на начинанието на Коуп му се случва най-лошото. Една вечер го събудил конски тропот, той веднага скочил, но вече било твърде късно – конете му изчезнали в мрака. Степта, която през деня го възхищавала, сега, без конете, се е превърнала безбрежно празно пространство. На петия ден от пътешествието, планирано да продължи цели две години, някой отмъкнал конете на австралиеца. Още преди да потегли на дългия път обаче, един негов монголски приятел го посъветвал: „Всички проблеми в Монголия завършват с изгрева”. Следвайки тази мъдрост, макар останал без коне, Тим решил да изчака до сутринта. Действително по изгрев открил, че конекрадците все пак са му оставили едно животно, с което продължил напред. След около десетина километра се натъкнал на монголска юрта, пред която седял пастир, с цяло стадо коне наоколо. Коуп забелязал и своите там. „Тези животни дойдоха сами днес сутринта, явно не си ги вързал добре!”, посрещнал го човекът с усмивка. Въпреки кражбата, двамата се сприятелили и пирували остатъка от деня. В тази монголска юрта пътешественикът научил и някои основи на степния етикет – “Човек без приятели е тесен като палец – с тях става широк като степта”. Оказва се, че е лесно да се общува с местните хора и те са изключително гостоприемни. Загубата на животните не му се случва само веднъж по време на цялото пътешествие. Въпреки че всеки път, останал насред степта без коне, Коуп да се чудел как ще завърши тази авантюра, днес той споделя, че именно заради препятствията все повече разбирал страната и хората в нея. Както самият той споделя, накрая усещал, че се е превърнал в част от тази страна и хората й.
Към средата на декември 2004 г. Тим вече е в Казахстан, температурите падат до -20°С. Наближава снежна буря. И там отново е спасен от местен обитател, на име Асет. Останал без грам провизии, Тим щастливо среща Асет на брега на р. Иртиш. Казакът го прибира и Коуп научава поредната мъдрост, която възхитено цитира на сайта си https://www.timcoupjourneys.com: “Когато за първи път отиваш на гости, ти си приятел. На втория път ти ставаш брат. Третия път може да останеш да живееш за цял живот.”. Известно време той прекарва при семейството на Асет, докато напълно се възстанови от изтощението. На тръгване кас думите, че винаги ще му потрябва приятел по пътя, който да го пази и да го топли през студените нощи.
Десетина дни по-късно пада сняг, а Тим, Тигон и трите коня се намират в пустинята Бетпак-Дала. По думите на самия Тим, тишината била нарушава единствено от къркоренето на собствения му корем. Слънцето изобщо не се виждало, а хоризонтът бил пуст. Освен собствените си следи, Тим откривал само вълчи дири и нечий забравен гроб. Мисълта, че ще посрещне Коледа самотен, му се видяла непоносима, един от конете накуцвал, палатката му се скъсала, а спалният чувал бил абсолютно мокър и вдървен от студа. Затова Тим отседнал за известно време в село Акбакай.
Първоначално мисълта да яде конско месо му се струва непоносима, но постепенно свикнал и разбрал, че коленето на всяко животно в степта не се случва просто така. Напротив – всеки път е свързано с цял ритуал, в присъствието на много гости, защото местните хора безкрайно ценят живота и добичетата, които им помагат да оцелеят. Когато стигал до Аралско море, температурата се вдига до +50°С и придвижването денем става невъзможно. Тим продължил пътя си нощем, а през деня се укривал от зноя в измазани с глина кирпичени колиби.
След три години лишения, студ, пек и глад, в средата на септември т.г. австралиецът стига до унгарския град Опусташер, 140 км южно от Будапеща, като така сбъдва мечтата си и завършва обиколката по стъпките на Чингиз хан.
Това не е първото му изпитание. За първи път излиза извън Австралия, когато е на 16 години и заедно със свои съученици преминава буйните реки на Непал. Именно там се заражда страстта му към пътешествията. По-късно научава за “школата по оцеляване” във Финландия и заминава за Хелзинки. Училището е изключително практично. „Адептите” тренират в арктическите и горските региони на Финландия и Северозападна Русия, при изключително сурови условия. По-късно, едва 20-годишен, изминава 10 000 км на колело от Финландия през Сибир, Монголия и Китай. Върти педалите в продължение на 14 месеца, без значение, дали пече слънце или вали сняг. Филмира пътуването си и за лентата получава награди на няколко кинофестивала. Пише и книга, която се превръща в бестселър за любителите на екстремните удоволствия. После Коуп организира пътуване с лодка през Сибир до Арктическия океан, като преплава 4500 км.
“Когато пътешестваш, природата ти става по-близка. И разбираш, че животът е много ценна вещ. Научаваш се да откриваш неочакваното в баналното. Винаги има нещо ново дори в най-близкия ъгъл”, казва помъдрелият от пътешествия Коуп.
Пътуването на Коуп донесе слава и на Монголия. Все пак правителството е решило да превърне туризма в бизнес с помощта на известното на всеки по света име – Чингиз хан. В момента се строи негов паметник, който ще бъде висок колкото 10-етажна сграда на 53 км от Улан-Батор. Статуята, за която са похарчени няколко милиона долара, вече се е превърнала в атракция за чуждестранни туристи и местни любопитни. За да финансират изграждането на монумента, авторите на п р о е к т а са пуснали на борсата еднои м е н н и акции, които са изкупени от самите монголци. В момента ценните книжа не носят голяма печалба, но се очаква и това да стане.
При отливката на скулптурата е използвано голямо количество сребро, а в бъдеще статуята ще се полира всяка година, за да може най-известната личност в монголската история да не губи благородния си блясък. Предвидено е и изграждането на мемориален комплекс на площ 150 декара, който ще бъде посветен на живота и бита на монголците през ХIII в. и няколко големи туристически обекта. Вече е построено цяло село във автентичен стил, възстановяващ онези условия на живот, при които е израсъл бъдещият завоевател. Туристите се придвижват по територията на комплекса с автобуси, а по-смелите любители на силни усещания се качват в седлото и обикалят територията на кон. Освен туристи в селото има и постоянно население, което поддържа постройките и животните извън туристическия сезон.
