Американски учени с подводен дрон проследяват нивата на въглеродния двуокис в залива на Аляска, предаде Асошиейтед прес.
В студените, бурни води погледите са насочени към водата в търсене на едно-единствено нещо. Всички на борда на „Нанук“ – изследователски кораб на университета на Аляска във Феърбанкс, гледат къде ще изплува ярко розов подводен морски планер. Апаратът, който е първият, конфигуриран с голям сензор за измерване на нивата на въглероден диоксид в океана, току-що е приключил първата си нощна мисия.
Проектиран да се гмурка до 1000 метра и да обикаля отдалечени подводни райони, автономният дрон изследва Залива на Аляска тази пролет. Задачата му е да осигури повече данни за химическия състав на океана в периода на климатични промени.
Изследването може да бъде сериозна стъпка при измерването на нивата на парникови газове в океана, тъй като обичайно се осъществява най-вече от кораби и шамандури, закрепени за дъното.
Океаните правят огромна услуга на хората, като поемат част от въглеродния двуокис. „Сега проблемът е, че океанът променя химическия си състав си заради това поглъщане“ на въглероден двуокис“, каза Клодин Ори, океанограф от Международния арктически изследователски център към университета.
Събраните данни се използват за изследване на киселинността на океана, която може да навреди и да убие определени водни обитатели. Засяга морски организми, които изграждат черупки. Този процес може да убие или да направи организма по-податлив на хищници.
В продължение на няколко седмици през пролетта учени и инженери обединяват усилия за създаването на подводния планер. През по-голямата част от времето те изпращат дрона все по-навътре в залива, където провеждат тестове.
Апаратът е 59-килограмовия апарат на кораба си. След това сензорът се изважда от дрона, а в кабината на кораба разчитат събраните данни.
Сензорът, който е висок около 0,3 метра и е с диаметър 15,24 сантиметра е като лаборатория в тръба, с помпи, клапани и мембрани. Чрез тях анализира нивата на въглеродния двуокис, записва и съхранява данните в система с контролирана температура. Много от тези сензорни компоненти използват батерия.
Тъй като е индустриален стандарт, сензорът е същият като на всеки кораб или лаборатория, правещи измервания на въглеродния двуокис.
В подводния автономен дрон няма GPS устройство. Вместо това, след като бъде програмиран, той се отправя самостоятелно да обиколи океана.
Учените се надяват скоро планерът да може да обикаля целия океан и да предоставя изобилие от данни за химическия състав на океана.
Идеята е един ден да разполагат с флотилия от подобни дронове, работещи в океаните по целия свят, осигурявайки поглед в реално време и начин за по-добро прогнозиране на бъдещето.
