
Заради вашите катерушки ли винаги има толкова много деца на площадката на София Тек Парк? Или това просто е една площадка в квартал „Младост“ 1 в София?
Бих бил поласкан, ако беше заради нашите катерушки, но просто този парк е приятен за хората. Иначе там са поставени част от нашите продукти и децата си играят с тях.
Полезно място за бизнес ли е Технопаркът? Общувате ли с другите интересни фирми там?
Абсолютно. Там е много лесно да се осъществяват връзки, но не само – там лесно внедряваме нашите продукти и винаги, когато някой незапознат дойде там – може да му ги покажем.
Къде другаде може децата да играят на вашите катерушки?
Ние сме партньор на Музейко, който пък е разработен от американска фирма, специализирана в създаването на детски музеи. В Музейко в София може да видите как от енергията на децата се задвижват светлини, тръгва фонтан, чуват се звуци и децата много го харесват. Вътре в Музейко имаме една буквално пълнеща се батерия, която се зарежда с енергията на децата.
Иначе вече изнасяме на пет континента – най-вече в Европа и в Близкия изток, и ни предстоят, надявам се, успешни реализации на нашите продукти.
Къде се произвеждат материалите?
Всичко се произвежда изцяло в България. Ние сме напълно българска фирма, ние сме учили в България, живели сме в България, всичко е българско.
Когато говорим за енергията, децата задвижват със собствената си енергия различни неща, а мислили ли сте да правите подобни уреди и за възрастните – например фитнес зала или да ползвате енергията от качване на стълби?
Да и ние вече имаме фитнес, който е точно такъв. Намира се в София Тек Парк и може да го видите там. Възрастните се забавляват и произвежда енергия. Ако правехме този разговор догодина – може би в момента щях да ви се похваля с такъв вече работещ и внедрен фитнес , извън България.
Когато аргументирате вашата работа, вие се базирате на проучвания за затлъстяването на децата. А правили ли сте проучване за формата на децата след използването на вашите играчки?
Не, но същественото е идеята да откъснем децата от игрите, в които не се изразходва енергия, като таблети и лаптопи, и наистина успяваме с нашите уреди. Те се увличат от светлините, от звуците, от това, че заработва фонтан, благодарение на тяхната енергия.
Преди да направите уредите си, работите ли с архитекти и с психолози?
Работили сме с архитекти по цял свят при създаването на Музейко.
Физиологично е доказано, че като се стимулира чрез люлеенето вестибуларният апарат, се произвежда допамин. Добрите нива на допамин гарантират добро психично и физично здраве. Децата научават за себе си, за мускулите, за баланса, за страха, за тялото си изобщо, а ние към това добавяме и още нещо – звук, светлина, което още повече ги стимулира и ги радва.
Отделно от архитектите, ние си сътрудничим си с неправителствени организации – те са две основни – едната е за деца с проблеми в двигателната система, а другата е за деца с ментални проблеми.
Очаква се, че нашите разработки действат добре на тези две групи. Стимулират движенията при децата с проблеми в двигателната система, а действат добре и на другите – с менталните. Важно да кажа, че нашите уреди не са за деца с ограничени възможности, а за всички.
Участвали сте в едно изложение Смарт сити в Милтън Кийнс (Milton Keynes), Великобритания. Кога у нас ще имаме такъв умен град на практика?
Надяваме се и у нас да се случи такова развитие и у нас! Ние участвахме в смарт сити в Англия и там бяхме черешката на тортата, ние бяхме най-дребните, но най-впечатляващите. Всичко останали бяха газови гиганти, големи корпорации, които решаваха грандиозни проблеми, но ние бяхме най-видимите и най-лесно разпознаваемите.
Не сте ли мислили все пак когато се произвежда тази енергия от децата, все пак да служи за нещо полезно, а не само за забавление – предвид това кога осветихме Борисовата градина в София – не може ли децата да си произведат енергия, която да се ползва по-късно?
Участвали сме на два акселератора – това са срещи, в които компании помагат на други, започващи бизнес, да се развиват по-бързо. Единият акселератор беше Cambridge hardware accelerator Springboard, а другият е на Eleven. Общото разбиране, общото заключение след тази поредица от 240 срещи беше, че не е почтено децата да решават проблемите на възрастните. Т.е. не е хуманно да впрегнем децата като волове да произвеждат енергия, която после да използваме за нещо, за което ние възрастните сме отговорни. Подобно разбиране е много силно в Европа и в Северна Америка и никога няма да се допусне деца да произвеждат ток например.
Но не пречи да го приложите при възрастните – тогава във фитнеса?
Във фитнеса – да! Вече мислим по въпроса. И ще можете да си заредите например батерията на телефона със собствената кинетична енергия.
Говорейки за предизвикателства, казвате, че във вашата работа имате две основни – едното е интуитивността, а другото е вандализмът. Как се справяте?
С интуитивността сме се справили – ние всъщност не измисляме играчките, ние просто взимаме тези, на които децата така и така играят – т.е. те знаят какво да правят с тях, а ние просто добавяме още нещо, което е изключително лесно за тях да го задействат и да заработи.
Вероятно в някакъв момент ще започнете да измисляте и нови играчки, като експлоатирате до край старите?
Със сигурност. Но да довърша – що се отнася до вандализмът – наистина е голям проблем и то не само в България. В Англия е страшно – там така се опитват да разбият нещо, до степен напълно да го унищожат. И този въпрос сме го решили донякъде. Да не казвам напълно, за да не предизвиквам съдбата. Но затова нашите произведения са като вакуумирани – цялата електроника е вътре и се затворени с нитове.
Леко страничен въпрос, защо сегашният ви сайт няма българска версия?
Ние дължим всичко на България. Нашата компания съществува заради това, че е в България, тук работим и тук произвеждаме всичко. Но ние не сме слепи. Всички площадки, които сме инсталирали в България, са за малко пари, едва ли не за себестойността си. Не бива да се заблуждаваме, че можем да съществуваме само от продажбите ни тук. Истината е, че големият ни приход е от чужбина. Каквото сме направили в България е било на мъжка дума.
Но пък имате играчки в места, смятани за забравени от бога – Кърджали, Тополовград, Пазарджик. Как става това?
Те са по програма на електроразпределителното дружество EVN , които искаха така да стимулират бизнеса си и да обърнат внимание към себе си, като изградят тези площадки в отдалечените малки градове.
А другите електроразпределителни дружества? Те ще направят ли нещо в тази посока?
В преговори сме.
Обсъждайки всичко това, до вас е един човек, който се оказва по-известен извън България, и непознат тук. Вашият дизайнер, но не в смисъл на рисувач, а на истински конструктор.
Да, става дума за Илиан Милинов. Заедно сме учили, заедно сме правили и MaYoMa. Ако трябва да го опиша с една дума – Илиан е гений. Той е един от най-добрите индустриални дизайнери в света в момента. Доказателство за това е наградата от панаира в Удине в Италия. Наградата е за разработката на масата стол Seattable. Тази награда не е печелена от друг човек, освен от италианци. В биографията му са и четири награди Red Dot за дизайн. Последната е за наша катерушка, която може да се ползва и от малки, и от големи деца.
Той е дизайнер и на дрони…
Проектът на Илиан Милинов е за дрон с лека камера.
Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?
Любител съм на микросвета и гледам постоянно разни неща с лупа, не защото не мога да виждам, а защото ми е интересно. Но иначе, бих казал – че с лупа трябва да бъде погледната човешката душа. А с далекоглед – да гледаме на проблемите в живота.
Пожелание?
Нека да бъде към вашите читатели – нека геодезистите да не гледат само вътре в земята, а да гледат от високо към света.