През вековете милиони ентусиазирани туристи се опитваха да станат „каменни рок звезди“, постоянното физически потупване по музикалните колони в Индия. За да спаси гранитния шедьовър храмовия комплекс Виджая Витала в Хампи, щат Карнатака, Археологическата служба на Индия (ASI) наложи строга забрана за докосване и чукане по колоните.
Дигиталното решение на проблема е музика чрез QR кодове: За да не си тръгват посетителите разочаровани, археолозите инсталираха специални QR кодове върху десет от ключовите колони.
Комплексът разполага с 56 основни колони, известни като SaReGaMa pillars (кръстени на първите ноти в индийската класическа музика). Всяка основна носеща колона е обградена от по-малки, тънки колонки (резонатори). Когато тънките колонки се потупат леко (в миналото са използвани специални сандалови пръчици), те започват да вибрират. Едни издават чисти звуци от седемте основни музикални ноти, а други симулират звука на традиционни индийски инструменти като ударните табла и мридангам или струнни инструменти и чинели.
Колоните са издигнати през XV век по време на разцвета на великата империя Виджаянагара. Според легендите, залата, в която се намират (Маха Мандапа), е служела за танци и ритуали пред кралския двор.
Вместо да се носят тежки и обемни инструменти, самите музиканти са използвали сградата като огромен музикален инструмент. Архитектурата буквално е оживявала, за да акомпанира на храмовите танцьорки.
Най-забележителното е, че колоните са издялани от плътен, масивен гранит без никакви кухини отвътре. Геолозите сочат, че местният камък съдържа много високо количество силициев диоксид (кварц), което му придава естествени резониращи свойства. Как майсторите от XV век са успели да изчислят дължината, дебелината и теглото на всяка тънка колонка с такава математическа прецизност, че да възпроизвежда точно определен музикален тон? Тази технология остава неразгадана и до днес.
