Отвъд геодезията

Тримата от Всички стаи: Реалността е игра, а ние сме само прашинки

Трима човека – Александър Велинов, Любомир Христов и Марин Иванов играят като един, но мислят като за трийсет. Обединява ги страст, която е толкова силна, че може да ги отъждествите с нея. Те са хората зад проекта Всички стаи (https://vsichkistai.bg/ )– мястото, което подрежда хаоса от нароилите се през последните години стаи-пъзели. На сайта им може да научите всичко за новата мания – места, турнири, време за провеждане, цени и дори рейтинг на стаите от истински играчи. А Александър, Любомир и Марин увлекателно разказват за измислената реалност в 60 минути като един.

Вие създавате платформата „Всички стаи“, на която публикувате т. нар. escape стаи в България. Какво означава Real Life Room Escape с две думи за непросветените?

– Room Escape или „стая на загадките“ е предизвикателство за ума и уменията. Отбор от няколко души бива затворен в някаква стая с дадена тематика за определено време и трябва да се измъкне посредством намиране на предмети и решаване на пъзели.

Само за две-три години стаите за бягство се превърнаха в мания. Колко са стаите в началото на 2017 г. в София и в цяла България?

– В цяла България са около 150, като повече от половината се намират в София.

Може ли да разкажете кой е вдъхновителя на тази идея?

– Вдъхновител беше една от по-лошите стаи в София, от времето, когато броят на стаите точно започваше да се увеличава стремглаво. Останахме разочаровани от преживяването и решихме, че не може да няма място, където отборите да разберат дали една стая си струва или не преди играта си. Така се роди идеята за Всички стаи.

Кой измисля стаите – архитекти, математици, дизайнери, писатели? Кой измисля фабулата? Има ли само един единствен изход или понякога има повече от един? Какво печели един играч?

– Относно кой измисля стаите и сценариите – с една дума, това са ентусиасти!

Много рядко ще се натъкнете на експерти дизайнери или строители, в повечето случаи професиите на авторите на стаи не са от значение, стига да имат желание и хъс да материализират идеите си. Някои стаи са заимствани от такива в чужбина, но предимно са плод на креативна мисъл и въображение. Изходът най-често е един, но има ескейп стаи, които например въплъщават идеята за добър и лош краен изход. Един играч печели задоволството от успешното справяне с предизвикателство, както и глад за още подобни изживявания!

Съществуват ли „авторски права“ върху тях? Как успявате да си ги гарантирате?

– Това е въпрос по-скоро за собствениците на стаи, особено за адвокатите.

Как се поддържа такава стая?

– С отдаденост към каузата – както време, така и ресурси. Полезно е да са налице предварително подготвени резервни варианти (части или цели загадки) в случай, че нещо се обърка – били сме в ситуация, в която се е налагало от едната стая на дадена компания да носят поправки в другата. Важно е в екипа на стаята да има лица, вещи в технически аспект, а да не говорим за стаите с много електроника!

Колко време една стая е актуална?

– Зависи от много фактори – сценарий, локация (не само адрес, но и град), комуникативност, промоции, други стаи… Ето, първата стая на Декстрофобия продължава да е сред най-популярните след толкова много време, просто защото са се превърнали в своеобразно нарицателно на този тип стаи.

Може ли в една стая да се играе повече от една история – игра?

– Възможно е, но поради ограниченото пространство често те са свързани или имат пресечни точки и загадки.

Как се определят нивата на трудност, има ли някаква „световна“ скала?

– „Световна“ скала няма за каквото и да е в тази сфера – стая не може да бъде генерално обозначена като лесна, трудна, за начинаещи или само за експерти. Всичко е субективно, дали една игра ще се окаже разходка в парка или премеждие зависи от уменията и гениалните хрумвания на участниците (или липсата им), както и не рядко на моментното им състояние! Стаите с повече от една трудност следват логиката „По-трудно значи повече загадки и/или по-малко подсказки“.

Организирате и турнири – какво представляват те?

– Те представляват възможност както за новоизлюпените стаи да натрупат бърза популярност и отзиви от някои от най-добрите играчи в страната, така и за елитните ескейп отбори да играят на ново място преди всички останали, на преференциални и състезателни условия. Турнирите успяват да донесат полза на всички и да сплотят участници, собственици на стаи и нас от сайта за една обща кауза – просперитета на бранша.

Съществува ли статистика – колко хора преминават през стаите, каква е възрастта им, кога най-много хора играят играта – през зимата, лятото? Можете ли да ни разкажете такива подробности?

– Нямаме такава статистика – отново е задача и отговорност на собствениците на стаи. От наши наблюдения можем да съдим, че игрите от този тип за най-успешни през пролетния и есенния период сред хората на средна възраст. Това е една от статистиките, за чиято промяна доста разпалено агитираме – добре ще е да бъдат въведени промоционални часове/цени, от които могат да се възползват и ученици и студенти, например в по-празните часове на денонощието.

Съществува ли такъв туризъм – да си обиколят например стаите в България или извън нея?

– И още как! За някои от по-ентусиазираните и активни отбори София вече е твърде малка, че понякога и България! На сайта държим статистика на това кой отбор колко стаи е посетил, което дава допълнителен стимул за надпреварване в това отношение.

Какво образование трябва да има човек, за да успее да премине през стаите?

– От никакво до доктор хонорис кауза, в това отношение не подбираме!

Ескейп стаите се стремят да са самодостатъчни – загадките и пъзелите в тях да не изискват прекалено много външни знания, освен да речем таблицата за умножение и да познаваш цветовете.

Необходима ли е някаква предварителна подготовка?

– Добър сън, доверени съотборници, ако е нужно 2-3 питиета. Нищо не може да те подготви за загадките вътре в стаята, което е добре, защото иначе се губи част от тръпката.

Бихте ли споделили нещо любопитно като преживяване в някаква стая?

– При играта ни в Кристалният череп, Пенчо (един от собствениците) ни предупреди да внимаваме с по-чупливите предмети, защото ни се била носила слава на по-разрушителен отбор. Успокоихме го, че всичко е под контрол и на 1/3 от играта вече бяхме счупили черепа от реквизита, около който се въртеше целият сценарий.

Има ли някакъв тренд в стаите?

– Тук идва един много интересен момент от бранша – собствениците на стаи гледат да не ходят в чужди стаи, преди да отворят своята, с риск да не се окаже, че дадени загадки или пъзели ги има другаде, или за да не ги копират несъзнателно. За трендове не може реално да става дума – всеки има индивидуален подход, който зависи както от целенасоченост и начин на мислене, така и от бюджет. Някои стаи залагат все повече на отборни загадки, включващи повече от един човек за решаването им, което е сигурен метод да уплътни екипния дух.

Спазвате ли някакви правила за безопасност?

– Стандартните – без остри предмети и повърхности, без извадени на показ кабели, т.н. Повечето собственици обозначават вътре в стаите предметите, които не са от значение и не се използват в играта. Отделно, за една добра загадка даден играч не трябва да е нито висок, нито силен – пъзелите не изискват сила, а находчивост. Ако нещо не се отваря лесно или не се стига, значи не му е времето още.

Отзивите за стаите са изключително позитивни – изглежда, че там няма хейт, възможно ли е това или редактирате постовете?

– Отзивите са напълно неподправени и произлизат от културата на взаимоподкрепа, която се стараем да създадем – стаите да се подкрепят една друга и участниците си, посетителите ни да подкрепят стаите и останалите потребители на сайта. „Хейт“ се намира, макар и рядко, но е генерално породен от лошо преживяване по време на игра, а не задължително от качеството на стаята. Относно постовете, намесваме се само при наличие на некултурно държане, псуване или излизане извън темата – сайтът ни служи за дискусия и оценки, а не за сочене на пръсти.

Можете ли да кажете, които стаи са най-добри в България?

– Целим да сме безпристрастни, можете да видите според рейтингите какво мисли България по въпроса.

С каква честота се появяват нови стаи у нас?

– Можем да кажем, че бумът от едно време е вече в контролирани граници. Преди се е случвало след игра да седнем в някой парк, да се поровим в Гугъл и да намерим поне 3-4 нови в рамките на седмица. Сега, ориентировъчно, по толкова се появяват на месец, не бихме се изненадали и честотата да намалее допълнително. Не ни разбирайте погрешно – нови стаи винаги ще има, браншът не замира, но пазарът просто в момента е доста по-наситен, отколкото в началото.

Как може да си обясните манията по стаите?

– Изкарват хората от домовете им, от комфортната им зона, и ги правят главни действащи лица в сценарии, в които иначе не биха попаднали. Обединяват в едно отборно преживяване, индивидуални умения и патоса на откривателството. Малко други забавления предоставят това, с което ескейп стаите се славят.

Какво научава човек за себе си в тях?

– Че е глупав и че мрази екипа си! Не, шегуваме се, разбира се, но наистина научава, че няма как да е подготвен за всичко, което се дължи на натурата и на човека, и на стаите. Неведнъж като играчи сме се запъвали на елементарни места, или сме имали препирни относно кой крив и кой прав. Главното, извлечено като урок, е разширяването на мисловния кръгозор, мисленето „извън кутията“, приемането както на чужди, така и на неконвенционални идеи. Ескейп стаите отварят вратата и към различен тип забавление, към което традиционният човек нормално не би се обърнал, докато не усети емоцията и забавлението.

Може ли да ви омръзне играта в escape стая? Коя е следващата стъпка – да речем по-дълго преживяване, не в рамките на един час? Нещо в стила на филма „Играта“ с Майкъл Дъглас на режисьора Дейвид Финчър, където нищо не е истинско, но животът на един човек се превръща в трилър?

– Сред любимите филми на поне един от отбора ни е! Играта вътре в дадена стая трудно омръзва – в случаите, когато започва да става повече досадно, отколкото приятно, се появява мотивацията да излезеш по-бързо. Ако говорите ескейп стаите да ни омръзнат като цяло, това трудно ще стане – очакваме нови и нови стаи, коя от коя по-увлекателни, след като собствениците на съществуващи вече имат нюх за какво се случва и какво е търсенето. За по-дълго преживяване като следваща стъпка не е правилно да се говори, защото някои стаи вече го предлагат – 66 минути, 88 минути, и така нататък. Един час обаче си остава оптимално и приложимо за повечето сценарии, а дори и да изтече времето, отборите могат да си дограят играта, просто ще го правят с горчивия вкус на поражението. Следващата стъпка ще е може би въвеждането на повече съревнователни елементи – съотборници да се изправят срещу себе си, отбори да се надпреварват срещу други отбори. Нещо като турнирите ни, само че по-директно и на момента.

Един шеговит и не само въпрос – имате ли проблеми със закона – все пак „затваряте“ някакви хора някъде?

– Но после ги пускаме, нали?

Може ли да говорим за някакво ново общество, което се създава около тези стаи?

– „Общество“ звучи твърде затворено и изолирано, по-скоро „колектив“, достъпен за всеки с желание да разшири разбиранията си за забавление и да се свърже с хора със сходни интереси.

Българите може ли да изнасяме такива стаи зад граница?

– На практика да, даже един познат проучва възможността да си отвори стая в Германия. По-често ставаме свидетели на обратното – ескейп стаите са изключително добре развит бранш в Русия, и на наша територия също се намират техни представители.

Имате ли някакво послание към хората?

– Отидете на стая! Ако не сте били – дайте му шанс, няма да съжалявате, а ако сте били и не ви е харесало – подбирайте по-добре. Има един сайт, там можете да си изградите представа къде си заслужава.

Реалността игра ли е или играта е реалност?

– Реалността е игра, и за това от време на време са ни нужни други игри, да се насладим на реалности, различни от нашата собствена.

Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали през лупа, и какво през телескоп – ще сме ви благодарни да ни отговорите!

– През лупа – човешкия мозък, какво го кара да мисли и действа по начина, по който го прави. През телескоп – може би бихме предали тази възможност на всички да погледнат себе си, да си припомнят, че на тази планета сме просто прашинка и трябва да имаме доза смиреност и самоосъзнатост.

Снимката отляво надясно: Александър Велинов, Любомир Христов, Марин Иванов.

site

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Най-накрая дигитализират фонда на две галерии
    Най-накрая дигитализират фонда на две галерии

    В течение на няколко месеца Националната галерия (НГ) и Софийската градска художествена галерия (СГХГ) работят съвместно с Анимо Софтуер ООД за реализирането на проекта „Интегрална

  • Важни изложби в БАН днес
    Важни изложби в БАН днес

    В Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/ ще бъде подредена изложбата „Време, материя и дух: Реставрацията в Националния археологически институт с музей при

  • Защо моделирането на климата е важно
    Защо моделирането на климата е важно

    Нобеловата награда беше присъдена „за основополагащ принос към разбирането ни на сложните физични системи“. Тя се поделя между Шикуро Манабе и Клаус Хаселман „за физическото

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us