Отвъд геодезията

Столицата на Волжките българи влезе в ЮНЕСКО

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО прибави 26 нови обекта към своя списък на световното наследство, на последната 38 сесия в Доха, Катар. Така общият списък с обектите стана 1007, като те са разпределени в 161 държави в цял свят. България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.

bolgar

Болгар

В списъка на световното наследство са девет паметници от България, имащи изключителна световна стойност и всеки българин ги знае като пръстите на двете си ръце: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър (макар и местните да не са много въодушевени от този факт), Рилският манастир, Скална църква в рускенското село Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.

Сега макар и извън територията на страната ни още един български обект е одобрен в списъка на световното наследство – историческият и археологически комплекс Болгар на брега на Волга, известен като столицата на Волжките българи. Крепостта е съществувала между 7 и 15 век. През 1361 година Болгар е опустошен от войските на Златната орда, предвождани от хан Тимур. По-късно, след образуването на Казанското ханство, столицата е преместена в Казан. По това време Болгар се превръща във важен религиозен център. През 15 век Болгар е напълно разрушен от московския велик княз Василий, а през 1552 година руският цар Иван Грозни анексира Казанското ханство към руската държава. След завземането му, околностите са заселени бедни руски селяни, които превръщат и малкото останало от древния град в руини. Във връзка с това Петър Велики издава специален указ, с който защитава болгарските руини, което само по себе си е първият закон, който закриля исторически ценности на територията на Русия. В периода от 1926 до 1935 г. градът е преименуван в Спаск Татарски, а през 1935 г. — в Куйбишев в чест на руския революционер Валериан Куйбишев. През 1991 г. е върнато името Болгар. Днес градът е място за поклонение на татарските мюсюлмани. Болгар е доказателство за историческата приемственост и културно многообразие – такива са мотивите на ЮНЕСКО. Паметникът очаква одобрението на световната организация от 1998 г.

Пътищата

Два от другите обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО, всъщност не са конкретно място, а пътища – Пътят на коприната и Пътищата на инките. Заявка за включване на Пътя на коприната, свързващ Източна Азия със Средиземноморието през древността и Средните векове, е подадена съвместно от Китай, Казахстан и Киргизстан. В древността Пътят на коприната е служел първо за износ на коприна от Китай към останалия свят, макар по него да са превозвали и други стоки – коне, оръжия, злато, сребро, полускъпоценни камъни, изделия от стъкло, кожа, килими, памучни тъкани, плодове и животни. От Китай изнасяли порцелан, метални съдове, лакирани изделия, козметика, чай, ориз. Пътят на коприната е изиграл голяма роля за развитието на икономическите и културни връзки в Азия. Той е служел за разпространение на технологии, иновации, култура, религии.

Qhapaq-Nan-3

Пътищата на инките са неизбродими.

Пътищата на инките, прекосяващи Южна Америка от единия до другия край, са шедьовър на преидспанската инженерна мисъл. Шест латиноамерикански държави пожелаха вписването на пътищата в списъка – Перу, Чили, Колумбия, Еквадор, Аржентина и Боливия. Пътищата де факто плетеница от пътни артерии, построени в период от 2000 години и достигащи понякога 5000 метра надморска височина. Пътищата се проточват по протежението на планинската верига Кордилерите и дължината им е общо 30 000 километра, от които 6000 километра главен път и множество второстепенни пътища. Всички те водят към Куско, столицата на империята на инките, чието име на езика кечуа – официален език в империята на инките – означава пъпът на света. Пътищата на инките свързват различни райони от империята на инките северно от Кито, в Еквадор, до териториите южно от Сантяго, в Чили, и така осигуряват достъп до територия с площ 3 милиона квадратни километра. Пътищата на инките на места са широки няколко метра и в някои участъци са павирани. Пътищата на инките са допринасяли за сплотяването на империята и за по-добрия контрол върху нея. Според историците на всеки 7 километра по Пътищата на инките е имало пропускателен пункт, наречен пукара, чрез който се е контролирал трафикът на хора, а на всеки 21 километра е имало страноприемница, наречена тамбо. От 7 години група археолози работят по възстановяването на участък от Пътищата на инките в Сиенегия, в долината Лурин, южно от Лима, в Перу. Този участък, наречен Хуайкан е бил използван от инките, за да стигнат до светилището Пачакамак, най-значимия културен център на тихоокеанското крайбрежие. Там е бил Храмът на Слънцето.

Copy of img 1980

Мнозина и днес искат да преминат по Пътя на коприната.

Според архелолозите някои участъци от Пътищата на инките датират отпреди 2000 години и са били построени от народностите, обитавали тези земи преди инките.

Латинска Америка е зачетена с още едно място – с предколумбовите селища и каменните сфери в Коста Рика, в южната провинция Дикис. Това са стотици гладки каменни сфери, разпръснати по земята или вкопани в нея.

9c5f6020-faf3-11e3-b434-a738d147231d

Предколумбийски находки

САЩ също не са пропуснати в този обновен списък. Те са представени със земните фигури в Повърти пойнт, в долната част на долината на река Мисисипи. Това са 5 могили, 6 концентрични хребета и плато в средата, които са ползвани от древни ловци и рибари между 3700 и 3100 г. пр. Хр.

Старата Европа

Copy of Corvey 2

Корвей

wall-painting-chauvet-cave-pont-darc-france-c-28000-b-c-e

Скалните рисунки във Франция

В списъка са включени още редица любопитни места от различни континенти. Европа е призната със забележителности в Германия, Холандия, Италия и Франция. Бенедектински манастир с абатството Корвей, създадено през 882 г. от сина на Карл Велики – Лудвиг Благоческтиви, стана 39-ият обект в страната. Холандия успя да включи в списъка фабриката „Ван Неле“ край Ротердам, построена през 20-те години на миналия век. Заводът е произвеждал както стомана и стъкло, така и множество храни като кафе и инстантен пудинг. Сградата е символ на модерната архитектура и свидетелства за търговската и промишлена история на Холандия. Винарският район на Пиемонт в Североизточна Италия също влезе в престижния списък. Регионът има дълга история на винопроизводството, която стига до предримско време. Ценното на Пиемонт е, че пейзажът се е променил в следствие на човешките усилия, свързани с отглеждането на лозя и правенето на вино. Зоната е доста обширна – над 10 хиляди хектара земя, 29 градчета и селца, всичките винопроизводители. Франция е уважена с пещерата Шове, световноизвестна със скалните рисунки на праисторически животни, обитавана преди 30 000 г.

Близкият изток

bursa

Бурса

За ловците на приключения, не толкова далече от България се намират и други нови обекти като цитаделата в Ербил, пристанището в Джеда, турският град Бурса, пещерите на Мареша, Изгореният град в Иран, Батир (Палестина), Пергамон. Цитаделата на Ербил в Кюрдистан, регион в Северен Ирак, е с 800-годишна история. Местните в Ербил твърдят, че може да легнеш нощем на площада с 1 милион долара в торба до теб и никой да не те обере. Пристанището в Джеда, Саудитска Арабия, бе предпочетено, защото е ключова точка по пътя на мюсюлманските пилигрими, тръгнали към Мека по море. Бурса пък е смятан за люлка на Отоманската империя. Пещерите на Мареша и Бет Гуврин в Израел представляват град под града – система от пещери, изкопани от хората в мекия варовик на Долна Юдея. Използвани са в течение на две хилядолетия от желязната ера до идването на кръстоносците. Шахри Сокта – иранският изгорен град е археологически комплекс в Балуджистан, свидетелство за появата на първите сложни общества в Източен Иран. Терасираните долини в палестинските територии свидетелстват за фермерство, с напоителни канали под маслинови горички и зеленчукови насаждения. Останките на древногръцкия град Пергамон, днес на територията на Турция,се известни в целия свят и преди вписването им в списъка на ЮНЕСКО дори само заради пергамента.

Bell-Cave-Beit-Jubrin

Пещерата Мареша

Copy of img 5279

Джеда

Copy of Pergamon - 04

Пергамон

Азия

Namhansanseong

Символът на Южна Корея

Далечна Азия пък е представена с обекти като старинната фабрика за коприна в Томиока, Япония и Великия китайски канал от VІІ век преди Христа. Фабриката е създадена през 1872 г. и днес е оценена от ЮНЕСКО заради демонстрацията на най-добрите техники за масово производство на коприна през индустриалната ера. Великият китайски канал пък пресича пет големи реки и минава през 8 провинции и 35 града. Южна Корея може да се похвали с вписването на Крепостта на планината Намхансан – представляваща система от крепостни укрепления и храмове край Сеул, строена през периода 1392 -1910 г. Днес Намхансансон е символ на суверенитета на Корея. Размирният Мианмар пък предоставя в световното културно наследство системата от градове държави Пю, процъфтявали са между 200 г. пр.Хр. и 900 г. сл. Хр. Не бива да се пропуска и индийската перла в списъка водохранилището Ран Ки Вав в Патан, Индия.

Copy of Shwezigon

С такива гледки може да се похвали Мианмар.

rani ki vav panorama1

Индийската перла в списъка

С поредното обогатяване на предългия списък ЮНЕСКО остава вярна на максимата си, че мирът e създаден, не за да се руши, а за да подпомага интелектуалното и духовно развитие на човечеството и хората да се образоват и да общуват чрез културата.

JP-041807-01

Японската фабрика за коприна


Респект към природата

Четири природни обекта също са включени в новия списък. Сред тях е Големият национален парк на Хималаите, в северния индийски щат Химчал Прадеш, планинската верига и резерват Хамигуитан във Филипините, делтата на р. Окаванго в Ботсвана и 15-километровата крайбрежна скала Стевнс Клинт в Дания, която е пълна с фосили от времето на динозаврите. Комплексът Транг Ан във Виетнам е смятан и за природен и за културен обект.


Далече от еуфорията, ЮНЕСКО предупреди, че над три хиляди езика са застрашени от изчезване заради технологиите и дигитализацията напоследък. Това стана ясно на третата международна конференция „Езиково и културно разнообразие в киберпространството”, организирана от ЮНЕСКО.

Author

Теодора




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us