Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО прибави 26 нови обекта към своя списък на световното наследство, на последната 38 сесия в Доха, Катар. Така общият списък с обектите стана 1007, като те са разпределени в 161 държави в цял свят. България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Болгар
В списъка на световното наследство са девет паметници от България, имащи изключителна световна стойност и всеки българин ги знае като пръстите на двете си ръце: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър (макар и местните да не са много въодушевени от този факт), Рилският манастир, Скална църква в рускенското село Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.
Сега макар и извън територията на страната ни още един български обект е одобрен в списъка на световното наследство – историческият и археологически комплекс Болгар на брега на Волга, известен като столицата на Волжките българи. Крепостта е съществувала между 7 и 15 век. През 1361 година Болгар е опустошен от войските на Златната орда, предвождани от хан Тимур. По-късно, след образуването на Казанското ханство, столицата е преместена в Казан. По това време Болгар се превръща във важен религиозен център. През 15 век Болгар е напълно разрушен от московския велик княз Василий, а през 1552 година руският цар Иван Грозни анексира Казанското ханство към руската държава. След завземането му, околностите са заселени бедни руски селяни, които превръщат и малкото останало от древния град в руини. Във връзка с това Петър Велики издава специален указ, с който защитава болгарските руини, което само по себе си е първият закон, който закриля исторически ценности на територията на Русия. В периода от 1926 до 1935 г. градът е преименуван в Спаск Татарски, а през 1935 г. — в Куйбишев в чест на руския революционер Валериан Куйбишев. През 1991 г. е върнато името Болгар. Днес градът е място за поклонение на татарските мюсюлмани. Болгар е доказателство за историческата приемственост и културно многообразие – такива са мотивите на ЮНЕСКО. Паметникът очаква одобрението на световната организация от 1998 г.
Пътищата
Два от другите обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО, всъщност не са конкретно място, а пътища – Пътят на коприната и Пътищата на инките. Заявка за включване на Пътя на коприната, свързващ Източна Азия със Средиземноморието през древността и Средните векове, е подадена съвместно от Китай, Казахстан и Киргизстан. В древността Пътят на коприната е служел първо за износ на коприна от Китай към останалия свят, макар по него да са превозвали и други стоки – коне, оръжия, злато, сребро, полускъпоценни камъни, изделия от стъкло, кожа, килими, памучни тъкани, плодове и животни. От Китай изнасяли порцелан, метални съдове, лакирани изделия, козметика, чай, ориз. Пътят на коприната е изиграл голяма роля за развитието на икономическите и културни връзки в Азия. Той е служел за разпространение на технологии, иновации, култура, религии.
Пътищата на инките са неизбродими.
Пътищата на инките, прекосяващи Южна Америка от единия до другия край, са шедьовър на преидспанската инженерна мисъл. Шест латиноамерикански държави пожелаха вписването на пътищата в списъка – Перу, Чили, Колумбия, Еквадор, Аржентина и Боливия. Пътищата де факто плетеница от пътни артерии, построени в период от 2000 години и достигащи понякога 5000 метра надморска височина. Пътищата се проточват по протежението на планинската верига Кордилерите и дължината им е общо 30 000 километра, от които 6000 километра главен път и множество второстепенни пътища. Всички те водят към Куско, столицата на империята на инките, чието име на езика кечуа – официален език в империята на инките – означава пъпът на света. Пътищата на инките свързват различни райони от империята на инките северно от Кито, в Еквадор, до териториите южно от Сантяго, в Чили, и така осигуряват достъп до територия с площ 3 милиона квадратни километра. Пътищата на инките на места са широки няколко метра и в някои участъци са павирани. Пътищата на инките са допринасяли за сплотяването на империята и за по-добрия контрол върху нея. Според историците на всеки 7 километра по Пътищата на инките е имало пропускателен пункт, наречен пукара, чрез който се е контролирал трафикът на хора, а на всеки 21 километра е имало страноприемница, наречена тамбо. От 7 години група археолози работят по възстановяването на участък от Пътищата на инките в Сиенегия, в долината Лурин, южно от Лима, в Перу. Този участък, наречен Хуайкан е бил използван от инките, за да стигнат до светилището Пачакамак, най-значимия културен център на тихоокеанското крайбрежие. Там е бил Храмът на Слънцето.
Мнозина и днес искат да преминат по Пътя на коприната.
Според архелолозите някои участъци от Пътищата на инките датират отпреди 2000 години и са били построени от народностите, обитавали тези земи преди инките.
Латинска Америка е зачетена с още едно място – с предколумбовите селища и каменните сфери в Коста Рика, в южната провинция Дикис. Това са стотици гладки каменни сфери, разпръснати по земята или вкопани в нея.
Предколумбийски находки
САЩ също не са пропуснати в този обновен списък. Те са представени със земните фигури в Повърти пойнт, в долната част на долината на река Мисисипи. Това са 5 могили, 6 концентрични хребета и плато в средата, които са ползвани от древни ловци и рибари между 3700 и 3100 г. пр. Хр.
Старата Европа
Корвей
Скалните рисунки във Франция
В списъка са включени още редица любопитни места от различни континенти. Европа е призната със забележителности в Германия, Холандия, Италия и Франция. Бенедектински манастир с абатството Корвей, създадено през 882 г. от сина на Карл Велики – Лудвиг Благоческтиви, стана 39-ият обект в страната. Холандия успя да включи в списъка фабриката „Ван Неле“ край Ротердам, построена през 20-те години на миналия век. Заводът е произвеждал както стомана и стъкло, така и множество храни като кафе и инстантен пудинг. Сградата е символ на модерната архитектура и свидетелства за търговската и промишлена история на Холандия. Винарският район на Пиемонт в Североизточна Италия също влезе в престижния списък. Регионът има дълга история на винопроизводството, която стига до предримско време. Ценното на Пиемонт е, че пейзажът се е променил в следствие на човешките усилия, свързани с отглеждането на лозя и правенето на вино. Зоната е доста обширна – над 10 хиляди хектара земя, 29 градчета и селца, всичките винопроизводители. Франция е уважена с пещерата Шове, световноизвестна със скалните рисунки на праисторически животни, обитавана преди 30 000 г.
Близкият изток
Бурса
За ловците на приключения, не толкова далече от България се намират и други нови обекти като цитаделата в Ербил, пристанището в Джеда, турският град Бурса, пещерите на Мареша, Изгореният град в Иран, Батир (Палестина), Пергамон. Цитаделата на Ербил в Кюрдистан, регион в Северен Ирак, е с 800-годишна история. Местните в Ербил твърдят, че може да легнеш нощем на площада с 1 милион долара в торба до теб и никой да не те обере. Пристанището в Джеда, Саудитска Арабия, бе предпочетено, защото е ключова точка по пътя на мюсюлманските пилигрими, тръгнали към Мека по море. Бурса пък е смятан за люлка на Отоманската империя. Пещерите на Мареша и Бет Гуврин в Израел представляват град под града – система от пещери, изкопани от хората в мекия варовик на Долна Юдея. Използвани са в течение на две хилядолетия от желязната ера до идването на кръстоносците. Шахри Сокта – иранският изгорен град е археологически комплекс в Балуджистан, свидетелство за появата на първите сложни общества в Източен Иран. Терасираните долини в палестинските територии свидетелстват за фермерство, с напоителни канали под маслинови горички и зеленчукови насаждения. Останките на древногръцкия град Пергамон, днес на територията на Турция,се известни в целия свят и преди вписването им в списъка на ЮНЕСКО дори само заради пергамента.
Пещерата Мареша
Джеда
Пергамон
Азия
Символът на Южна Корея
Далечна Азия пък е представена с обекти като старинната фабрика за коприна в Томиока, Япония и Великия китайски канал от VІІ век преди Христа. Фабриката е създадена през 1872 г. и днес е оценена от ЮНЕСКО заради демонстрацията на най-добрите техники за масово производство на коприна през индустриалната ера. Великият китайски канал пък пресича пет големи реки и минава през 8 провинции и 35 града. Южна Корея може да се похвали с вписването на Крепостта на планината Намхансан – представляваща система от крепостни укрепления и храмове край Сеул, строена през периода 1392 -1910 г. Днес Намхансансон е символ на суверенитета на Корея. Размирният Мианмар пък предоставя в световното културно наследство системата от градове държави Пю, процъфтявали са между 200 г. пр.Хр. и 900 г. сл. Хр. Не бива да се пропуска и индийската перла в списъка водохранилището Ран Ки Вав в Патан, Индия.
С такива гледки може да се похвали Мианмар.
Индийската перла в списъка
С поредното обогатяване на предългия списък ЮНЕСКО остава вярна на максимата си, че мирът e създаден, не за да се руши, а за да подпомага интелектуалното и духовно развитие на човечеството и хората да се образоват и да общуват чрез културата.
Японската фабрика за коприна
Респект към природата
Четири природни обекта също са включени в новия списък. Сред тях е Големият национален парк на Хималаите, в северния индийски щат Химчал Прадеш, планинската верига и резерват Хамигуитан във Филипините, делтата на р. Окаванго в Ботсвана и 15-километровата крайбрежна скала Стевнс Клинт в Дания, която е пълна с фосили от времето на динозаврите. Комплексът Транг Ан във Виетнам е смятан и за природен и за културен обект.
Далече от еуфорията, ЮНЕСКО предупреди, че над три хиляди езика са застрашени от изчезване заради технологиите и дигитализацията напоследък. Това стана ясно на третата международна конференция „Езиково и културно разнообразие в киберпространството”, организирана от ЮНЕСКО.