Всеки човек по земята е чувал за Кохинор. Дали заради известната марка за моливи, или заради диаманта – това име е доста познато. Особено популярно е в две държави – Великобритания и Индия. Защото още от самото му откриване, диамантът става част от историята и на двете. В течение на времето споровете за собствеността на диаманта се възраждат и затихват, а блясъкът му и свързан с мистика и суеверия. 105-каратовият диамант Кохинор, чието име в превод означава светлина от планината, стои днес в короната на британската кралица Елизабет Втора. Стойността му се определя поне на 100 милиона паунда. Диамантът краси короната, носена от кралицата майка на коронацията на съпруга й крал Джордж VI през 1937 г. и отново на коронацията на кралица Елизабет през 1953 г. Бижуто е дадено на Великобритания от последния владетел на сикхите, Дулип Сингх, след анексирането на Пенджаб от Великобритания. Индийците обаче смятат, че скъпоценността е открадната. Към нея претенции предявяват и пакистанците.
Според някои, Кохинор е бил открит от роб в Индия още 56 г. преди Христа. През 1851 г. диамантът е показан на Голямото изложение в Лондон. Кохинор е в оригиналната си яйцевидна форма, но година по-късно е дообработен от бижутери в Амстердам. Резултатът е критикуван и до днес – диамантът се стопява почти наполовина и оригиналният му жълт оттенък изчезва. От 191 карата става 108.9. През 1853 г. е инкрустиран в голямата кралска корона заедно с още към 2000 по-дребни диаманта. А от 1911 г. е предназначен само за вторите корони – на кралиците съпруги и майки. Причината да се носи само от жени е проклятието, с което е свързан. Според легендата, който го притежава, ще владее и света, но също така познава и всички беди и премеждия на властта. Носещият го няма да е прокълнат, само ако е жена или Господ.
През април тази година сегашното индийско правителство за пореден път се отказа да иска от Великобритания да върне съкровището. Това стана след като Върховният съд в Индия заяви, че безценният диамант е бил даден на Великобритания, а не откраднат.
Според съдията Ранджит Кумар, диамантът е подарен на компанията East India от бившите управници на Пенджаб през 1849 г.
Случаят стигна до Върховния съд, след като индийска неправителствена организация внесе молба в съда, с която да принуди индийското правителство да си върне диаманта.
Тушар Ганди, правнук на Махатма Ганди, преди няколко години заяви, че камъкът трябва да бъде върнат като „изкупление за колониалното минало“. Въпреки това, редица британски премиери са отказали да направят това. Сегашният Дейвид Камерън също – той коментира, че връщането ще представлява „неприложим прецедент“. „Ако се съгласим този път, то изведнъж Британският музей ще се окаже празен“, коментира Камерън.
