На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
Сакошки водопади
с. Лозен,област София-град
Височини: 5.4, 7.0 и 11 m
Средни наклони: 46-56⁰
Приблизителни координати: 42.5912⁰, 23.4823⁰
В действителност, както и други имена в района, точното име на тези водопади е спорно. Подобно на известният в Лозенска планина връх Половрак с безбройните вариации: Половраг, Полуврак, Пулуврак, Паловрак и др., както и споровете дали се казва Лалина могила или Ланина могила, имената и тук са под въпрос. Ако няма някакво наложено име на водопада, по правило се използва името на водната артерия на която се намира. На картата с мащаб 1:5 000 е отбелязано „Сакошка бара“, но произхода на това име е неясен. Една от възможните вариации е „Сокашка бара“, идващо от „сокак“, значението в природна среда на което се свежда до „тясно, обрасло, трудно проходимо място“. Тъй като обаче, често имената се видоизменят, а единствената категорична информация идва от въпросната карта, името на водопадите е Сакошки.
В случая не става дума за поредица от водопади или един водопад с няколко предшестващи или следстоящи скокчета. Става дума за едно интересно явление, при което два сливащи се притока, преминаващи през един и същ скален праг, понякога формират самостоятелни водопади точно преди сливането си. Подобни примери има и на други места – например приложената снимка от Родопите. Скалния праг в случая е висок 10-12 метра, като по основната долина са разположени два последователни водопада с височина 5.4 м и 7.0 м, а формирания на страничен приток водопад, вероятно поради по-слабата си ерозионна сила или поради ъгъла на достигане на скалния праг е оформил скок с височина 11.0 м.
Оформената така композиция от три водопада е атрактивна, особено при пълноводие, когато струите им се разбиват близо една до друга. Достъпът до водопада е от самото село, по пътя водещ към прохода Влаковете на билото на Лозенска планина.
