На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
Водопади „Пръскалска река-2 и 3“
Средна Стара планина, резерват „Северен Джендем“
в близост до гр. Априлци, обл. Ловеч
Височини: 15.4 и 30.2 m
Среден наклон: 37⁰ и 51⁰
Приблизителни координати: 42.7370⁰, 24.9528⁰
Първо трябва да уточним, че става дума за онази Пръскалска река, на която се намира водопад „Видимско пръскало“. Оказалия се при измерването с почти двойна височина водопад е привлекателна туристическа атракция, докато не стигнете до намиращата се в края на пътеката панорамна площадка, от която не се вижда почти нищо от водопада. Продължаването напред е недопустимо, тъй като се навлиза на територията на резерват Северен Джендем, а пътеката на практика изчезва.
Именно поради ограничения достъп, информацията за представените тук водопади е интересна. Водопадите нямат имена. Намират се непосредствено след „Видимското пръскало“, по течението на реката (около стотина метра), разположени толкова плътно един след друг, че малко не достига, за да бъдат счетени за един водопад. Височината им не е малка, но на фона на шокиращите 159 метра височина на известния си роднина, те остават в сянка.
Заобиколени са от отвесни скали и толкова стръмни тревисти склонове, че човек се замисля дали не трябва да бъде измислено алпийско осигуряване специално за тях. Достъпът съответно е рисков и изискваше изключително внимание и време за подбор на точките за измерване. Подобни условия на работа поставят още веднъж на дневен ред изключителното удобство на компактните и свръхлеки лазерни далекомери при измервания в подобни терени.
Поради липса на данни за имената на водопадите, за целите на проекта те са отбелязани като „Пръскалска река – 2“ и „Пръскалска река – 3“. Финалните измервания показаха, че височината на първия от тях е 15.4 м, а на втория 30.2 м.
В заключение трябва да вмъкнем и един специфичен за редица природолюбители акцент. Това е спазването на законите за защитените територии. Много често в нашите планини се срещат хора, които считат, че зачитането на законите се простира до момента, в който те влязат в противоречие с личните интереси, пък били те и съвсем прозаични. Със сигурност ще има хора, които ще решат, че тяхното желание да видят подобни водопади е достатъчно за да навлязат на територията на резерват. С ясното съзнание, че подобни публикации могат да бъдат считани за „излишно подтикване“ към подобни нарушения вярваме, че единственият сигурен и устойчив път към опазване на природата минава през нейното опознаване, за което тази публикация допринася.
