кофа

Всички сме в един керван – коментар на Михаела Самарджиева

Древна сомалийска поговорка гласи, че последната камила от кервана върви така, както върви и първата. Тоест, ако последната камила е наранена или болна, то и керванът, независимо колко е добра и опитна онази, която го води, няма да може да се придвижва.

Това движение, миграцията на метафоричния керван от една точка до друга, е осезаемо явление не само в последните години. За разлика от преди обаче, когато големите преселения и миграции са се случвали с цел подобряване на живота и търсене на по-добро препитание и условия за съществуване, днес тези премествания са по-скоро с цел спасяване на живота. Именно в следствие на тази тенденция се ражда The Refugee Project (Проект за бежанците). Той е създаден от независимата фирма за дизайн Hyperakt, с централа в Ню Йорк, а дизайнерът Екене Иджеома влага над 500 часа доброволен труд в изготвянето му. Той създава интерактивна времева карта, която с помощта на данни на ООН за бежанците ни показва техните миграции и движения от 1975 г. до 2012 г. Картата дава възможност да се проследи по нов начин и пряко да се онагледи небивалото нарастване на тези процеси през последните 40 години. Картата свидетелства за изключително голям растеж на преселенията на хора, вследствие на военни конфликти, граждански войни и политически режими, като реално показва, че броят им ескалира от 1,3 милиона бежанци в началото на периода до шокиращите 18 милиона души за 2012 г.

Творческият директор на Hyperakt Дерой Пераза твърди за проекта: „Нашата цел е да образоваме широката общественост относно бежанските миграции, като се надяваме това да доведе до нови прозрения за справяне с проблема в световен мащаб“. На сайта на проекта има и DONATE бутон, който препраща към UNHCR – Върховния комисариат за бежанците към ООН, където всеки заинтересован от каузата и съпричастен с проблема може да направи своето дарение. Встъпителните думи на UNHCR към всички заинтересовани от проблема гласят, че бежанците са хора като теб и мен, изправени пред мрачната перспектива да останат и да умрат.

Този мрачен избор не стои на дневен ред за много от нас, привилегировани да живеят в сравнително мирна политическа и обществена среда. За сметка на това обаче, реалното ни настояще и  глобализацията в начина ни на живот на всички равнища трябва да ни накара да се замислим, че керванът е общ, независимо от собственото ни географско местонахождение в момента. У нас усетихме осезаемо бежанската криза може би в последната половин година. По правило, ако сме първа камила в кервана, рядко се интересуваме как се справя последната. Още  в края на 2013 г., след като у нас беше отчетен изключително голям ръст на хората, търсещи бежански статут, както и на нелегалните емигранти, кметът на София Йорданка Фандъкова съобщи, че е направена дигитална карта, на която се нанася новата информация за бежанците на външни адреси в реално време, за да може ситуацията да се контролира. Тя обаче подчерта, че важното за момента е на национално ниво да се спре увеличаването на притока на бежанци.

Ако може да съпоставим макар и съвсем условно двете карти –  тази в България търси моментно и кризисно решение на проблема, а тази на „The Refugee Project“ показва в исторически план развитието на миграциите. Дали е възможно да открием някаква база за сравнение изобщо?  На пръв поглед говорим за две съвсем отделни явления. Едното локално и практично, а другото глобално и обобщаващо.

Преди време българското правителство обяви, че ще започне строежа на 30-километрова телена ограда по границата ни с Турция, на стойност 3 милиона евро, за да ограничи потока от бежанци, което стори и Гърция, която завърши 10-километрова ограда на стойност 3 милиона евро по река Еврос. В двете държави настроенията са по-скоро против бежанците и тяхното настаняване в нашия район. Като вземем под внимание това може да видим ясната граница, но и обвързаност на двете карти, на двата типа отношение и начин на действие. Ние финансираме изграждането на огради, на дигитални карти, на защитни стени, на ограничения. Докато проекти като „The Refugee Project“, строят по-скоро мостове. В сайта на проекта ще откриете и кратки исторически справки, които обясняват причините и ситуациите съпътстващи миграционните бежански процеси. Така те придобиват контекст и спомагат дори в исторически план да се направи едно по-мащабно осмисляне на цялата ситуация.

В статията си „В очакване на бежанците“, журналистът Димитър Керанов твърди, че негативното ни отношение към бежанците в България е пряко съпоставимо с негативното отношение на Римската Империя към варварите. Статията му завършва така:„Защото така наречените варвари в крайна сметка завладяват Рим, но също така го спасяват от собствената му агония и ирелевантност. Варвари започват да защитават остатъците от Империята. Варвари я управляват. Варвари запазват фрагментите на римското културно наследство. Варвари стават философи, поети. Варвари създават нови държави. Семената на днешна Европа са варварски.“  И макар това твърдение да изглежда крайно, то ни предоставя поле за размисъл за собствените ни виждания и дали те са способни да мигрират отвъд границите – географски и метафорични.

Дерой Пераза от Hyperakt казва още за „The Refugee Project“ :

„От картографска гледна точка това е една много добра карта- няма място за погрешни тълкувания. Невероятна работа!“

За верните тълкувания на глобалния проблем с бежанските миграции, може да посетите сайта на проекта  https://www.therefugeeproject.org/.

Той ще спомогне да се замислим, че всъщност всички сме в общ керван и е важно колко добре се движи всяка от камилите ни, дори и последната.

 

 

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us