Геомедия продължава да публикува серия от разговори с изключителния експерт по международно право Рада Попова. Темата сега е космическият болклук. (Четете първата част на интервюто с Рада Попова)
Рада Попова е юрист. Преподава международно и Европейско право в Университета в Кьолн, а от 2021 година става главен юрист на компанията Isar Aerospace – най-голямата изцяло частна компания в Европа, строяща космически ракети за малки и средно големи сателити. Още докато следва право в Университета във Виена, Рада развива различни инициативи, свързани с регулацията на космическото пространство, а по-късно в своята юридическа практика съветва както представители на индустрията, така и работи за държавни и международни космически агенции по въпроси, свързани с комерсиалната и военна употреба на космоса.
Какво е космическият боклук?
Космическите отпадъци, известни най-вече като „space debris“ са отломки или обекти, създадени след сблъсък на два обекта в космоса – например между два сателита, или между сателит и отломка, или между отломки. Космическите отпадъци се разделят на такива с големина до 1 мм, такива с големина между 1 мм и 1 см, и такива с големина между 1 см до 10 см. Отломък над 1 см е в състояние да унищожи голям космически обект, а дори и такива с малък размер от само няколко милиметра могат да извадят сателит от строя.
Важно е да се подчертае, че независимо от орбиталната височина, създадените благодарение на огромния кинетичен заряд при сблъсък отломки са с огромен брой, с най-различна маса и форма и се движат с невероятно високи скорости в орбита. Средната орбитална скорост дори и на частици с размер по-малко от 1 см в ниска околоземна орбита е около 10 метра в секунда, т.е. притежава енергийния потенциал на детонационен заряд или куршум,.
Засега не се прилага технология, която да отстранява всички тези отпадъци от орбита. За разлика от катастрофа на земята, в космоса няма начин мястото на сблъсък да се обезпечи или изолира. Напротив – движението на отломките е безспирно и за много кратко време те се разпространяват в орбита и генерират още отпадъци. За момента, ако се изключи контролираното премахване на неактивни сателити, единственият механизъм за отстраняване на отпадъците е естествената гравитационна сила на Земята.
Колко време ще трябва да паднат например тези отпадъци от руския сателит?
Според публично достъпните данни, на височина 800 км са необходими 900 – 1000 г., за да може нещо по естествен път да изгори в атмосферата. В този дълъг период, отпадъците се сблъскват едни с други, сменят траекторията и орбитите си и по този начин създават каскаден ефект и експоненциално нарастване на броя отломки. Именно затова вредата от тях е наистина огромна и трудно може да бъде контролирана или значително намалена.
Т.е. при последния случай не говорим за разчистване от космически боклук, а точно обратното. И всеки ден може да очакваме сблъсък на тези частици с други, като дори може да се стигне до прекъсване например на нашите разговори онлайн?
При лошо стечение на обстоятелствата, например колизия, водеща до облак от отломки на ниски орбитални височини е възможно големи сегменти от космическата инфраструктура да излязат от строя. Така може да бъдем лишени от услуги като навигация или телекомуникация.
Редом с бързия темп на изстрелванията на космическите обекти, нарастват и произтичащите от това рискове. Всяко изстрелване, всяка космическа мисия генерира отпадъци. Дори и минимални парчета материя – например боя, или частица от соларен панел, дори и да е не по-голяма от 1 мм, притежава огромен кинетичен потенциал. Отделно от това, непланирани инциденти или неконтролирани сблъсъци между отпадъци постоянно допринасят за нарастващия брой отломки.
Можем ли да си съберем боклуците от орбитите с различни технологии?
Мисиите за „почистване“ на орбитите от опасни отпадъци, е нашето бъдеще. Ако скоро не бъдат разработени и вкарани в действие подходящи технологии, в рамките само на няколко десетилетия, най-значимите за повечето комерсиални и научно-изследователски мисии орбити на практика ще се превърнат в зона на изключително висок риск, поставящ под въпрос както инвестициите, така и успешното провеждане на бъдещи мисии.
