Учените Ален Аспе (Франция), Джон Клаусър (САЩ) и Антон Цайлингер (Австрия) спечелиха Нобеловата награда за физика за 2022 г. за приноса им в напредъка на квантовата механика, за изследванията за поведението на субатомните частици, които отварят вратите за развитието на суперкомпютрите и криптираната комуникация, съобщи Ройтерс. Става дума за явлението spooky action at a distance или призрачно действие от разстояние.
Това е откритието на Айнщайн за т.нар. „призрачно действие от разстояние“ (spooky action at a distance ). Когато две квантови частици са свързани, те остават свързани, така че всяко действие, което се извършва върху едната, засяга и другата, независимо колко далече са двете. Физиците наричат частиците „корелирани“, защото ако една частица – например фотон – е в състояние „нагоре“, нейният заплетен партньор ще бъде в състояние „надолу“ – в огледален образ.
Тримата поделят наградата за „експерименти със заплетени фотони, установяващи нарушение на неравенствата на Бел и поставящи началото на квантовата информационна наука“, обяви Кралската академия на науките на Швеция. С работата си лауреатите насърчават фундаменталните изследвания и създават потенциал за нови технологии.
Нобеловата награда за физика е втората за 2022 г., присъдена тази седмица, след като вчера шведският учен Сванте Пебо спечели приза за физиология или медицина.
Престижните награди се връчват за постиженията в науката, литературата и за мир и са създадени по волята на откривателя на динамита Алфред Нобел. Те се присъждат според завещанието му от 1901 г. с някои прекъсвания около двете световни войни.
Наградата за физика често предизвиква широк интерес с приноса на популярни имена в науката като Алберт Айнщайн, Макс Планк, Пиер и Мари Кюри и отличаваща постижения, променили възприятията ни за света.
Обявявани в поредни дни в началото на октомври, наградите за физиология или медицина и за физика са последвани от наградите за химия, литература, мир и икономика, която се обявява от 1969 г.
