Доц. д-р инж. Венета Коцева, председател на Комисията по професионална етика при КИГ
Национален семинар „Проблеми при организацията на съдебни експертизи” бе организиран в края на март в София от издателската къща . „Сиела софт енд паблишинг”. Семинарът беше открит от директора в сектор Информационни технологии във фирмата Бойчо Георгиев. На срещата присъстваха вещи лица, съдебни експерти, съдии, адвокати, прокурори, администратори в различни съдилища и следователи от цялата страна – над 130 души. Сред участниците имаше и много инженери-геодезисти и земеустроители и други строителни специалисти, регистрирани като вещи лица* към различни съдилища у нас.
Две бяха основните теми на семинара – съдебните експертизи и новата специализирана информационна система.
Преподавателят по „Криминалистика” и „История на криминалистиката” в академията на МВР проф. Иван Боев зададе първата тема с доклада „Проблеми при организацията на съдебни експертизи”. Той направи исторически преглед от римско време до наши дни, като припомни семантиката на думата expertus – на латински означава човек, който знае и може много. Припомнени бяха възгледите на римския адвокат Виталий за обективността, пълнотата и всеобхватността на съдебните експертизи, които са актуални и днес. В България статутът на вещите лица се конституира след Освобождението през 1878 г., когато в съдебното производство встъпват т.нар. вещи люде със специални знания в науката, изкуствата и занаятите. През 1880 г. у нас влиза в сила първият Закон за съдопроизводството. Констатира се, че институтът на вещите лица е неподвластен на политическата конюнктура. През периода 1880 -1954 г. има само редакционни изменения в нормативната база. С ПМС № 11 от 1975 г. и неколкократни негови изменения съдебните експертизи се възлагат за служебно изпълнение на различни ведомства и министерства – МВР, министерство на образованието, на транспорта, на правосъдието, на строежите и благоустройството и др. През 1986 г. с Указ № 56 се допуска работата на самостоятелни съдебни експерти. Министерство на правосъдието издава Наредба №10 през 1990 г. за работата на вещите лица. У нас и в момента се допускат съдебни експерти и като физически, и като юридически лица, докато в много страни се допускат само юридически лица.
Проф. Боев изтъкна някои несъответствия в различните законови актове по работата на вещите лица и необходимостта от нов закон, разработван в момента. Изтъкнати бяха пропуски в определенията за назначаване на вещите лица и в отговорите на самите вещи лица, свързани най-често с обекта на съдебната експертиза, предмета и задачите, поставени от съда, сроковете, които не съответстват при производствата в съкратени срокове, липсата на връзка между вещите лица и съдиите, съхраняването на съдебните експертизи и достъпа до тях, несъответствия в постановлението за назначаване на вещите лица и с начина на събиране на доказателствата и др. Подчертано беше, че заключенията са във всички сфери на човешкия живот. Беше отбелязана необходимостта от първоначално обучение на вещите лица и повишаване на квалификацията им през годините.
Споделен беше опитът на други държави със специализирани атестационни комисии за всяка сфера на съдебните експертизи, които допускат кандидатите за вещи лица. Редът за включване в списъка на вещите лица по съдебни райони у нас е уведомителен – подават се документи в съда, но без проверка на компетентността на кандидата. В Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица пише, че вещото лице трябва да има съответното образование, но то може да е основно, средно, висше – бакалавър и/или магистър и т.н. Например, в Европейския съюз на всеки пет години вещото лице се явява на проверка, при която се прави и ревизия на неговите експертизи. В ЕС има израстване на вещите лица, а у нас такова израстване няма. В ЕС възнагражденията на вещите лица са в зависимост от ранга му.
Вещите лица трябва да познават законодателството – освен общото – Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), Наказателния кодекс (НК), Административно-процесуалния кодекс (АПК), и това в тяхната специална област – например ЗУТ, ППЗУТ, ЗСПЗЗ, ППЗСПЗ. Изисква се определен трудов стаж – не по-малко от 5 години, но не е ясно коя специалност – завършената по диплома или упражняваната като професия. Чести са упреците към вещите лица, че експертизите са непълни, неверни и подадени в срок. Няма практически никаква форма за защита на вещите лица, ако са несправедливо обвинени. Назряла е необходимостта от създаването на образувание на вещите лица в България в съответствие с бъдещия закон. И като евентуален съюз на експертите той да има управителен и контролен съвет, комисия за професионална етика, правилници и т.н. Тук аналогията е като при Закона за нотариусите, Закона за частните съдебни изпълнители и др.
Докладът на проф. Боев предизвика задълбочена дискусия между съдебни експерти, съдии, адвокати, следователи и дознатели, които поставиха редица спорни въпроси от практиката. Като ново изискване към вещите лица, които се занимават с оценка на недвижими имоти, машини и съоръжения, културни ценности и др., е да бъдат задължително членове на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ). Масово бяха коментирани обидно ниските възнаграждения от по 5 лв./час. Изтъкнато беше, че в много държави в университетите има специалност „Съдебни експертизи”, изучавана от физици, химици, инженери, информатици, лекари, икономисти, счетоводители, психолози и др. Повдигнати бяха и въпроси, свързани с неизплащането на хонорари на вещите лица след изработени експертизи, но при постигнато извънсъдебно споразумение между страните по делото. В страната има чести забавяния на изплащането на бюджетните хонорари, които в по-голямата част са от по 30 лева. Подчертана беше и тенденцията в наши дни съдебното производство да залага на съдебните експертизи, изготвени от вещите лица, а не както в миналото – предимно на свидетелските показания.
Като втората тема в семинара бе представена новата специализирана информационна система за работата на вещите лица у нас от Наско Борисов. Разработката е пак на „Сиела софт енд паблишинг” АД и участниците се запознаха с бета версия на системата. В нейното създаване е участвал и проф. Радостин Беленски – бивш преподавател по криминалистика от СУ „Св. Климент Охридски”. Продуктът „Сиела – експертизи” е в хармония с чл. 4 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Ето отделните теми в системата: нормативни актове от действащото българско право и действащите международни правни актове; съдебна практика; процедури за организацията на съдебните експертизи; типови процесуални документи; библиография по съдебни експертизи; списъци на вещи лица и експертни учреждения по съдебен район и специалности. Освен това бяха представени възможностите на продукта – интуитивен интерфейс, система от хипервръзки, текстово търсене, инструменти за работа и печат на текстове.
Нивото на семинара беше професионално и отговори на изключителния интерес от страна на аудиторията.
*Актуалната регистрация на вещите лица е в съответствие с действащото законодателство в тази област – Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (ДВ, бр. 11/05.02.2008 г.; изм. ДВ, бр. 98/11.12.2009 г; изм. ДВ, бр. 83/22.10.2010 г), издадена от Висшия съдебен съвет на Република България.
