Идеалната средна годишна температура за успешното икономическо развитие на една страна е 13 градуса по Целзий, пресметнаха американски учени, цитирани от сп. Nature. Изследователите са анализирали данните от 1960 до 2010 г. и се оказало, че ако средната годишна температура е надхвърляла 13 градуса, през горещите години икономическите показатели са били по-слаби, отколкото през по-студените. Когато средната температура е била под 13 градуса, резултатите са били точно обратните.
Изследователите са изключили влиянието на външни фактори (като колебания в цената на петрола или създаване на нови технологии) върху изучените от тях процеси.
Днес три четвърти от държавите на планетата и почти всички бедни страни са с по-високи средногодишни температури. Колкото по-горещо е, толкова повече спада производителността, смятат американците.
Климатичните промени правят богатите държави още по-богати, а бедните – още по-бедни. Ако процесът не бъде спрян, загубите, нанесени на световната икономика, ще бъдат равни на 23% от очаквания за 2010 г. брутен вътрешен продукт.
От големите икономики най-много ще пострадат Бразилия, Индия, Индонезия и Нигерия. Във Великобритания и Германия средната годишна температура все още е малко под 13 градуса, така че при тях се предвижда краткотраен растеж. Климатичните промени ще помогнат най-много на северните държави като Русия и Канада.
По ирония или не, най-добрата температура за съхранение на виното също е 13 градуса по Целзий, коментират енолозите.
Междувременно Френският национален център за научни изследвания съобщи, че тази година озоновата дупка над Антарктида доближава рекордните си размери от 2006 г. Според Софи Годен-Бекман още не разполагаме с анализ, който да обясни защо тази година озоновата дупка е с по-големи размери.
Учените поясняват, че озоновата дупка е често срещан сезонен феномен в южното полукълбо. В Антарктида на практика всяка пролет цялото количество озон на височина между 15 км и 20 км над земната повърхност изчезва. През този сезон дебелината на озоновия слой намалява с около 60 процента. След като редовно се увеличаваше през 80-те години на миналия век, площта на озоновата дупка се стабилизира и бе около 20-25 милиона кв. км през следващото десетилетие. От началото на 21-ви век тя варира, като достигна рекордните 27 милиона кв. км през 2006 г.
