Издават карта на Странджа и резервата Силкосия
В края на юни се навършиха 80 години от обявяването на първата защитена територия в България. Това е строго охраняваната гора „Горна Еленица-Силкосия“. Министерството на земеделието и държавните имоти издава Постановление № 8485 от 29.06.1933 г.. Строго охраняваната държавна гора „Горна Еленица – Силкосия“ е в землището на с. Българи и с. Кости, община Царево, област Бургаска, първоначално с площ 10 226 декара (1022,6 ха). Като мотив е записано: „Поради
особено ценните и редки горски дървесни породи
както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище“. Още тогава се забранява „всякакво ползване – било от гората, било от пашата, било от дивеча, освен за научни цели и с предварително, специално разрешение“. За годишнината припомни д-р Стефан Пейков – президент на Международния търговски и културен център ГЕОПАН. Д-р Пейков изготви справка за резервата по материали и научни доклади на Програмата за научни изследвания на Страджанско-Сакарския край, съхранявани в Координационния център ЕКОПАН, гр. Малко Търново.
Това е първият резерват в България и вече 80 години съхранява ценно растително и животинско богатство. Още през 1926 г. Българското ботаническо дружество предлага в Странджа да се създаде резерват. Силкосия е типичен представител на горско-дървесните съобщества на Странджа. Растителното богатство е значително – 260 вида висши растения, разпределени в 63 семейства и 190 рода. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения.
Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa), и източен бук (Fagus orientalis L.) и чисто източно букова гора с подлес от вечнозелени храсти с относителна първичност. По южните изложения на по-бедни почви се срещат сухоустойчиви формации от благун (Quercus frainetto ten) с пирен (Erica arborea).
Наред с представителите на средиземноморската флора тук се срещат евксински и понтийски видове, които придават неповторим вид на съобществата, като: странджанска зеленика (Rododendron ponticum), лъжник (странджански дъб /Quercus hartwissiana), понтийско вълче лико (Daphne pontica L.), бетински синчец (Scilla bithinica), мушмула (Mespilus germanica), източен лопух (Trachystemon orientale L.), чашкова звъника (Hypercum calycium) и др.
В резервата се срещат и повече от
50 защитени животински видове
бозайници, птици, влечуги.
Резерватът е и едно от малкото места, където са запазени автентичните нестинарски традиции.
По повод годишнината е издаването на тематична карта на Странджа и на резервата. Тя е по идея и дело на д-р Пейков. Както отбелязва той, тематичната карта е специален знак и послание, затова на нея ще бъдат отбелязани всички, които имат принос за първата наша защитена територия. Идеята намери институционална подкрепа от Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и Дирекция „Природен парк Странджа“. Д-р Пейков задава и въпроса дали Силкосия има кадастър и точно определени граници през 2013 г.
Снимки ГЕОПАН
