Define: Творчеството, споделяне, контрола
Забравя, че изкуството винаги е творчество, а не подбор измежду вече създаденото. То е творчество не само от гледна точка на артиста производител, но и от гледна точка на съзерцаващия възприемател. Една непрозорлива естетика ни е приучила да назоваваме творец само оногова, който измайсторява творбата, като че ли човекът, който й се наслаждава както подобава, не трябва също да е творец. Сътворяване и рецепция в изкуството са взаимосвързани процеси. Най-голямото преимущество на човек е да може да вдигне поглед над оградата и като обозре собствените си предели, да види, че дотам свършва той самият, но не и светът. Тъй трагичната н и ограниченост се преобразява в сладостна граница.
„Нови стари къщи“, Хосе Ортега-и-Гасет
Интернет е всичко. Там се пази огромно знание, познание, информация. В него може да се изчисли курсът на китайския юан към долара за деня, да се преведе текст от суахили на японски, да се намери квадратурата на кръга, да се разгледа „Нощна стража“ на Рембранд, да се прочете 38-я сонет на Шекспир в оригинал с бележки от най-добрите литературни критици и какво ли още не. Може да се слуша музика, да се гледа телевизия, да се четат вестници. Все по-често се чува отговорът: „Не помня, трябва да проверя в интернет.“
Напоследък изглежда някои обаче нямат полза от тази безконечна свобода на достъпа до познанието.
Появата на няколко договора и законопроекта в посока ограничаване на пиратството в интернет предизвика протести, които не могат да се сравнят с нищо друго, познато досега. По-голямата част от недоволството се изразява пак там – в интернет.
Първите пострадали от недоволството се оказаха политиците, като някои от тях се покатериха на гребена на вълната и хукнаха да обвиняват властниците в немарливост и безхаберие. Властниците също се поогледаха и решиха да поемат курс към укротяване на народния гняв, да отстъпят и да се метнат в популистката риторика. Така законопроектите останаха само с малка шепа защитници, които определят себе си като автори, творци, създатели. Противниците на тези проектозакони бяха определени от първите като потребители, консуматори, зрители и слушатели по линията на простото противопоставяне. Произведенията се сравняват със зеленчуци, за да се докаже необходимостта от заплащане на продукцията. Недоволството на неавторите стигна дотам, че се започнаха разследвания и разобличения, разбира се в интернет чрез писане на текстове, според които се оказва, че всеки, самоопределил се като творец, е откраднал идея, мотив, песен или текст от някой истински творец преди него. Сякаш никой досега не е знаел, че винаги са съществували герои и техни епигони.
Самите проектозакони поставят чисто правни проблеми с недотам добрата си формулировка и предизвикват юристите да се упражняват върху недомислиците, да показват знанията си и да обогатяват практика си в тълкуването на нормите. Един от основните проблеми, който е причина за най-голямото безпокойство, е свързан с овластяването на някаква каста с правото на контрол над знанието и поведението на останалите.
Социолозите и антрополозите са принудени да се оглеждат за принципите в новите процеси и да се опитват да ги описват със старите си знания за социума.
Компютърните специалисти продължават да си работят, без много да се замислят, сякаш отдавна са преживели драмата с платените програми и отворения код.
Доставчиците на интернет пък обясняват, че всяко действие има противодействие или че трудно могат да ограничат определена информация.
Шумотевица едва ли ще стихне скоро. Със сигурност темата за контрола ще се появява отново и отново и обществото трябва да се съсредоточи върху нея. Опитите на „авторите“, зад които се крият съвсем други „специалисти“ и се преследват съвсем други цели, ще продължат в посоката на ограничаване на ползването на познанието.
Войната тепърва предстои.
Тук предлагаме селекция на няколко мнения за творчеството, авторството, правата и ползването на интернет. Те не са наши, а са взети от конференции на TED – организацията, която е избрала за слоган изречението „Идеи, които си струва да бъдат разпространявани.“
Джоана Блекли и модата като модел за защита на авторските права
Джоана Блекли е директор на института Norman Lear Center. Изследванията й са цитирани от редица авторитетни издания.
В модната индустрия има много малко защита на интелектуалната собственост – съществува защита на запазената марка, но не и защита на авторското право и никаква патентна защита, която да си струва да се споменава.
В наши дни всъщност не разпознаваме книгата като нещо, което стои на полицата ни, или музиката като нещо, което е физически обект, който можем да държим. Тя е дигитален файл. А тези неща, тъй като можем да ги копираме и предаваме толкова лесно, всъщност циркулират вътре в нашата култура много повече като идеи, отколкото като физически представлявани обекти.
Концептуалните въпроси са наистина дълбоки, когато става дума за творчество и собственост. Но е нужен интердисциплинарен екип от хора да реши какъв е типът модел на собственост в един дигитален свят, който ще доведе до най-много иновации. Моето предположение е, че модата може да е истински добро място да започнем да търсим модел за творческите индустрии на бъдещето.
Един велик джазмен, Чарли Паркър, казва, че една от причините да измисли би бопа била, че бил сигурен, че белите музиканти няма да могат да копират звука. Искал да го направи твърде труден за копиране.
Историите на Лари Лесиг и културата „четене-писане“
Лари (Лорънс) Лесиг е основател на Станфордския център за изучаване на Интернет и на обществото. Той е професор в Харвард и е сред най-добрите адвокати по авторско право. Председател е на Creative Commons и сред защитниците на правото на всеки човек да създава произведения с новите технологии. Върл противник на удължаване на защитата на авторските права от 50 на 70 години.
– 1906 година, Джон Филип Суза отива в американския конгрес и иска забраната на радиото: „Тези Говорещи машини ще унищожат творческото развитие на музиката“. Като добавка – щели да изчезнат и гласните струни в еволюцията, както опашката.
– 1945 година фермерите Томас Лий и Тини Козби искат всеки самолет, който прелита над земята му, която е частна собственост, да си плаща за това. Върховния съд се отдава възможност да разреши този казус и постановява, че правото защитаващо земята от дълбините й до небето няма място в съвременния свят.
– Ремиксите на „Дисни“ на творбите на братя Грим са защитени от закона за авторското право, така че никой да не може да причини на „Дисни“ онова, което те са направили на братя Грим.
– Джордж Лукас прави сайт, в който всеки може да си миксира „Междузвездни войни“. Важното обаче е, че всеки свободен ремиксър после връща правата върху ремикса си на Лукас – създателят няма никакви права и е изполичар.
Културата може да я опишем като вид култура на принципа „чета-пиша“ – в която хората участват в създаването и пресъздаването на културата. Опасността е на нейно място да дойде културата „само чета“ – в която творчеството се консумира, но консуматорът не е творец и създател, култура, която се управлява отгоре надолу.
Най-важното нещо, което трябва да осъзнаем, е това, което интернет прави: неговата способност да съживи културата „чета-пиша“. Съдържанието, генерирано от потребителите, навлиза в бизнеса по изключително ценни и полезни начини като уважава аматьорската култура, не дилетантска култура, а културата, в която хората творят, защото обичат да го правят, а не за пари; културата, която деца създават непрекъснато.
Техниката се е демократизирала и днес всеки, с достъп до компютър за 1500 долара, може да ползва музика и изображение от културата около нас, за да каже нещата по различен свой начин. Тези творчески инструменти са грамотността на новото поколение.
Мико Хипонен и правото на поверителност
Мико Хипонен е шеф на изследователския институт F-Secure във Финландия от 1991 г. Притежава редица патенти за антивирусни програми. Поставен е в топ 50 на най-влиятелните хора в Интернет индустрията от списанието PC World.
През 80-те години в източна Германия, ако имате пишеща машина, трябва да я регистрирате, като оставите пробен лист с текст от пишещата машина. И това било правено, за да може правителството да проследи откъде идва текста. Днес, ако си купите цветен лазерен принтер от всеки голям производител на лазерни принтери и отпечатате страница, тази страница ще има малки жълти точки, отпечатани на всяка една страница, по модел, който прави страницата уникална.
В Египет размирниците ограбиха щаба на египетските тайни служби през април 2011 година и докато плячкосвали сградата, намерили много документи, сред които и папка, озаглавена „FINFISHER“. Това били бележки от компания, базирана в Германия, която продала на египетското правителство набор от инструменти за прихващане на цялата комуникация на гражданите от страната. Германците продали на вече сваления Хосни Мубарак това средство за 280 000 евро. Така че западните правителства предоставят на тоталитарните правителства инструменти, за да правят това срещу собствените им граждани.
Но и западните правителства го правят за себе си. Например в Германия вирусът Scuinst се оказа използван от германските държавни служители за разследване на собствените им граждани.
Ако смятане, че това не ви засяга, защото сте почтен гражданин, този аргумент няма смисъл, защото поверителността се подразбира и не бива да бъде поставяна под въпрос. Това е въпрос на свобода срещу контрол. Ако днес се доверяваме на нашите правителства, трябва да имаме предвид, че всяко право, което предоставим, ще бъде предоставено завинаги. А дали може да имаме сляпо доверие на всяко бъдещо правителство?
Клей Шърки за Холивуд и Джак Изкормвача
Клей Шърки е професор в университета в Ню Йорк. Занимава се с децентрализираното развитие на технологиите. Съветник е на Nokia, библиотеката на американския Конгрес и Би Би Си.
В момента има два законопроекта в Конгреса. Единият се казва SOPA, другият – PIPA. SOPA означава, и двата са за ограничаване на онлайн пиратството.
Ето предисторията. SOPA и PIPA са закони, писани главно от медийни компании, основани през ХХ век. ХХ век е чудесно време за медийните компании, заради недостига. Ако правите телевизионно шоу, то не трябва да бъде по-добро от всички останали правени някога, а само да е по-добро от другите две предавания, които се излъчват в същото време. Което значи, че ако излъчите средно интересно съдържание, вие получавате една трета от публиката – само защото правите нещо, което не е прекалено ужасно.
Но технологиите се развиват и в края на ХХ век този недостиг започнал да се запълва от аналоговите технологии: касетофоните, видео касетофоните, копирните машини създадоха нови възможности, които изненадаха медийния бизнес. Оказа се, че ние не само мързелуваме на дивана, не ни харесва само да консумираме, но всеки път когато един от тези нови инструменти се появи, се оказва, че също обичаме да произвеждаме неща, и обичаме да ги споделяме. И това е ужасът за медийния бизнес. Джак Валенти, главният лобист на Филмовата асоциация на Америка веднъж оприличи видеокасетофона на Джак Изкормвача, а беззащитния Холивуд на жена, която е останала сама вкъщи.
И тогава медийната индустрия моли Конгреса да направи нещо. И Конгреса го направи – закона за домашните звукозаписи от 1992 г., който гласи, че ако хората записват неща от радиото и правят сборни касети за своите приятели не извършват престъпление. Ако правите много копия с високо качество и после ги продавате вече е престъпление. Но медийните компании не искаха това.
Днес заплахата се крие в обърнатата система, където всички изведнъж ще бъдем третирани като крадци, когато ни бъде позволено да творим, произвеждаме и споделяме. И хората, които ни дават тази възможност – сайтове като YouTube, Facebook, Twitter и TED – ще трябва да се занимават с това да ни контролират, или да бъдат обвинени в съучастничество при престъпление.
Трудното е, че тепърва трябва да се борим. PIPA и SOPA не са странни, не са аномалии, те не са особени събития. Те са просто поредната стъпка. Ако спрем тях, ще дойдат други. Докато не убедим Конгреса, че начинът да се справим с нарушенията срещу авторските права, е този, по който беше направено с Napster и YouTube, което е съдебен процес с представяне на доказателства, обсъждане на фактите и откриване правилните средства за отстраняване на проблема, както се прави в демократичните общества.
