Ще се качим ли на кораба „Принцеса Мария-Астрид“
Геомедия
През вече далечната 1985 г., в началото на лятото, на 14 юни, на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид“ във водите на люксембургското село Шенген, намиращо близо до границите с Франция и Германия, пет страни членки на тогавашната 10-членна Европейска общност подписват споразумение за премахване на контрола по границите и за съгласуване на контрола по външните граници. Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия и Франция решават, че пълното прилагане на Шенгенското споразумение ще започва от юли 1995 г. с премахване на контрола по границите между вече увеличилите се на 6 страни. Днес 25 държави на територията на Стария континент са премахнали граничния контрол помежду си. Изключение правят Кипър, България и Румъния, които не са изпълнили процедурите за прилагането му, Република Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Четири държави, които не са членове на ЕС прилагат шенгенските правила. Това са Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не членуват в ЕС. Най-новият член на шенгенското пространство е Лихтенщайн, който се присъединява през 2011 година.
Данните показват, че над 400 милиона души на територия от 4 312 099 квадратни километра могат да се придвижват свободно. Част от идеята е обща политика за краткосрочно пребиваващите граждани на трети страни (чрез шенгенска виза), съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество (с възможност за пресичане на границите при необходимост), съдебно сътрудничество.
През последните няколко години темата за приемането на България в Шенгенското пространство стана водеща заради непрестанните препоръки от страна на Холандия и настояванията й, че София не е изпълнила всички условия. Същото се случва и в северната ни съседка Румъния. Нито един представител на властта не се наема обаче да обясни какви ще са ползите за държавата и за обикновените граждани от приемането или не на страната в това пространство. Българите и в момента пътуват свободно в шенгенското пространство без да им се изсква виза. С приемането на страната в Шенген, както накратко се казва, няма да бъдат вдигнати забраните за българи и румънци да настъпват на трудовите пазари.
Но докато София стремително настоява за присъединяване, на Запад се надигат гласове за съвсем друго. В края на април кралство Испания прекрати временно действието на Шенгенския договор и наложи митнически контрол на шест гранично-пропускателни пункта с Франция, както и на международните летища в Барселона и Жирона. Причината беше да се попречи на демонстранти да влязат в страната преди срещата на управтелния съвет на Европейската централна банка в Барселона. Срещата беше, за да се обсъди приоритетно задълбочаващата се финансова криза в Испания, чиято икономика навлезе за втори път в рецесия от три години насам, а безработицата достигна 24,4 процента.
Но ако отмяната на действието на Шенгенското споразумение в Испания беше само временно, бавно и полека Франция и Германия се опитват да получат подкрепа от другите европейски страни за въвеждането на нови правила, които правят по-лесно връщането на граничния контрол в Шенгенската зона. Според Париж и Берлин това е нужно заради големия наплив на нелегални имигранти.
На среща през април вътрешните министри на страните от ЕС представителите на Франция и Германия настояха, че страните-членки трябва да имат по-голяма власт над граничните правила, за да може да гарантират сигурността на Шенгенската зона. Френският вътрешен министър Клод Геан заяви, че Шенген позволява на нелегални имигранти да достигат навътре в Европа. „Шенген не функционира по задоволителен начин. Между 2 млн. и 4 млн. чужденци живеят нелегално в страните от Шенген“, каза тогава Геан.
На този фон, докато течеше срещата на министрите на вътрешните работи от ЕС, президентът на ЕС Херман ван Ромпой посети Румъния и България. И в двете низвергнати от Шенген страни той говори за отварянето на границите като за „цивилизационен знак“ и изрази тревогата си, че членството на София и Букурещ е е блокирано от Холандия. Белгиецът от фламандски произход Ропмой осъди възхода на популизма в Европа и заплахата, която представлява той за свободното движение на хората.
Всъщност Ромпой доста предпазливо нарече популизъм тежненията, подкрепяни от зараждащите и набиращи сила националистически движения в Западна Европа.
В Холандия падна правителството. Същото, което трябваше да свали ветото си през септември за присъединяването на България и Румъния към Шенген с въздушните и морските им граници. А причината за оставката на кабинета в Хага беше отпорът срещу планираните строгите мерки, изисквани от Договора за създаване на фискален съюз. Холандия е един от петте нетни донори на Европейския съюз – гражданите на Австрия, Германия, Люксембург и Финландия плащат повече, отколкото получават от ЕС и се питат, дали не плащат за неблагоразумието на чужди правителства. Много от холандските гласоподаватели смятат, че от тях искат да се пенсионират по-късно, за да могат италианците да се пенсионират по-рано, а гърците да си пият узото. Затова и анти-имиграционната и ксенофобска Партия на свободата, водена от Геерт Вилдерс може да си прави каквото си поиска с избирателите. Когато поискаха да приеме предложението за увеличаване на възрастта за пенсиониране, той заяви: „Няма да позволим нашите пенсионери да страдат заради диктаторите в Брюксел.“
Не бива да се пропуска малката подробност, че Холандия вече постави камери по границите си, като обясни пред Брюксел, че не нарушава Шенгенското споразумение, защото камерите ще помогнат за залавянето на нелегални имигранти, без да се нарушават правилата на Европейския съюз. При нормални условия камерите само съхраняват информация какви коли преминават границата. Ако разследващите служби обаче получат сигнал за отвличане на дете или за тероризъм, чрез камерите ще помогнат да се открие конкретна кола с определен регистрационен номер.
След падането на правителството в Холандия еврото падна до най-ниското ниво спрямо британската лира от 20 месеца насам.
Холандия обаче е само засега последната страна в Еврозоната от поредицата срутени правителства в Еврозоната. Първо падна бастионът на Fianna Fail в Ирландия. Партията Fianna Fail печелеше последователно всички избори в страната от 1932 г. насам, а през 2011 г. подкрепата се срина от 42 до 17 на сто. След това паднаха правителствата в Гърция и Италия, там обаче властта взеха технократите, подкрепени от Брюксел. И двете страни в момента имат национални правителства само проформа. Реално властта е в Брюксел. Но изборите в Гърция предстоят.
На първия тур на изборите за президент във Франция 18% от французите дадоха гласа си за крайно дясната Марин Льо Пен и нейната платформа за връщане на франка. Еретичната идея не е далечна и на левия кандидат Франсоа Оланд, който обеща, че Франция ще преразгледа договора за фискален съюз в Европа. А германският канцлер Ангела Меркел дискретно загатна, че е против напливът на крайнодесните в съседната й Франция. Но същото се случва и в Германия.
Макар да проповядва фискален аскетизъм за 27-те държави-членки, Европейската комисия реши да увеличи собствения си бюджет със 7 на сто за тази година. Какво ще става в бъдеще в Брюксел – не е ясно. Но евробюрократите се опитват да спасят еврото, да закрепят съюза, борят се срещу крайнодясната националистическа вълна, като тихо, тихо издигат нови граници на мястото на премахнатите стари.
Има ли смисъл България да се качи на борда на кораба, плаващ по френско-германско-люксембургската река Мозел или по-добре да гледа умаления му модел в Музея на Европа в Шенген? Докъде обаче ще стигне т. нар. от Ромпой популизъм на територията на Шенгенското пространство?
Демокрацията май стигна до границата.
