Като по време на Октомврийската, Китайската и Френската революция
Недоволството е навсякъде, гневът е във въздуха. Така звучат новините през последните години. ХХІ век се превръща освен във века на глобализма и интернет, и във време на протести.
Днес мнозина са единодушни – 2013 е историческа година, съвпадението на проявленията на гнева не е случайно, но никой не се наема да обобщи принципа.
Арабска пролет, движението Occupy, гръцки, испански, португалски протести, турско недоволство, бразилски бунт срещу мизерията, египетски преврат след свалянето на диктатора Хосни Мубарак, индонезийско отхвърляне на повишаването на цените на петрола, руски опозиционни движения срещу статуквото, недоволство в Чили, в Аржентина, в Индия.
И в България.
По различни на пръв поглед причини гражданите на редица страни са много, много гневни и дори това е единственото им щастие. Всички тези държави обаче не са само диктатури, а демокрации.
Мнозина се опитват да намерят отговори в историята и сравняват днешното време с промените след края на Втората световна война, с младежките вълнения през 1968 г. или с края на студената война през 1989 г.
Небезизвестният политолог Франсис Фукуяма обаче е предпазлив – за него днес живеем в нещо като Болшевишката, Китайската и Френската революция едновременно, но не бива да правим обобщения или прогнози.
Стив Левин в сп. „Атлантик“ коментира, че днес трябва да препрочетем написания през 1968 г. от Самюъл Хънтингтън анализ „Политическият ред в променящите се общества“, където обяснението за недоволството е до голяма степен продукт на бързата социална промяна и бърза мобилизация на нови групи в политиката, съчетано с бавното развитие на политическите институции“ – или в превод управниците не успяват да вървят в крак със социалния, образователния и икономическия напредък на населението.
Населението пък, колкото и да не ни се вярва, че това се случва и у нас, е движено от средната класа. Тя днес е фактор във всички страни и се стреми не само сигурност за семействата си, но също така за възможност за избор и възможности пред личността, коментира Фукуяма.
Доклад от 2008 г. на „Голдман Сакс“ сигнализира идването на голяма нова глобална средна класа. Протестите в Китай през 1989 г., във Венецуела през 2002, в Иран през 2009 и в Русия през 2011 бяха водени от тези „градски, образовани, заможни хора. Тази средна класа ще се множи, колкото и да не ни се вярва у нас, и през 2020 г. още 2 милиарда души ще станат тази движеща средна класа.
Протестите по света са разнопосочни, подпалени от различни малки фитили, необясними за политолозите и анализаторите, но с една поука: нито едно правителство не е имунизирано, а протестът замести опозицията.
Чапулджинг в Турция – хиляди против един „архитектурен проект“ на ЕрдоганГолемите строителни проекти съсипаха реномето турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Поне пред света. Заради малкия парк Гези с около 600 дървета в европейската част на Истанбул тръгнаха протести, по-късно обединили целия гняв срещу правителството и всички негови опити за по-правоверна и консервативна ислямизирана, а не толкова светска Турция. Огънят се разпали през Туитър и други социални мрежи. Първите демонстранти окупираха парка Гези и площад Таксим, за да попречат на изграждането на копие на казарма от периода на Османската империя, в която ще има културен център, търговски център и джамия. Срещу този проект излязоха заедно трите агитки на футболните отбори на Истанбул – Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ – нещо невиждано в историята.
Ердоган се опитва да слее либерализма и ислямизма, славословят го неговите сподвижници от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Според смелите архитектурни планове площадът Таксим е замислен да се превърне в консервативно капиталистическо място. Успоредно с този проект върни и изграждането на гигантска джамия с капацитет от 30 000 места на най-високия хълм на Истанбул – Чамлъджа, а в северната част на града започна изграждането на трети мост над Босфора, на стойност от около три милиарда долара. Мостът ще се казва Селим І Явуз (явуз от турски означава смел, жесток, суров). Както е известно, Султанът Селим І Явуз завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф – повелител на правоверните. Той е от най-войнствените османски султани и точно него Ердоган си е избрал да прослави с поредното архитектурно чудо. Мостът е част от гигантски проект, включващ изграждането на огромно летище, което ще може да посреща до 150 милиона пътници годишно. Ще има и канал, свързващ Черно море с Мраморно море, за да се разтовари проливът Босфора, покрай канала – ще има два нови града с по един милион жители.
Председателят на Камарата на архитектите в Истанбул Тайфун Кахраман обаче предупреждава, че целта на този проект е откриването на нови терени за строеж, чрез изсичане на гори в северната част на Истанбул. „Проектът бе замислен не за да се осигурят жилища за хората, а за да може някои имоти да минат от едни ръце в други“, коментира Сами Йълмазтюрк, главен секретар на Камарата.
Лидерът на турската Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан одобри протестите. Преговорите между правителството и 15-те милиона кюрди бяха подновени в края на 2012 г., с цел да се сложи край на кюрдския конфликт, отнел живота на над 40 000 души от началото на бунта на ПКК през 1984 г.
Петима за гинаха по време на протестите, а властите обещаха да кръстят няколко паркове на тяхно име. Ранени бяха 4000 души, 900 са в ареста. Властите съобщиха, че им е свършил сълзотворният газ – основното оръжие срещу протестиращите.
Нанесените щети от протестите за бизнеса са за над 20 милиона турски лири.
Мото на протестите стана думата „capulcu“ (чапулджу), означаваща мародер, обирджия, разрушител. Така премиерът нарече протестиращите, които пък обявиха, че ще правят чапулджинг – т.е. ще излизат на улицата, за да си отстояват правата. Американски философ Ноам Чомски също се присъедини към протестите, като се засне под надпис „Аз също съм Capulcu“.
Истинската поука от тези събития е за авторитаризма: Турция няма да понесе среднокласен демократ да се държи като османски султан.
Милиони бразилци избират здравеопазването пред футболното разточителство
Повече от милион бразилци протестират в над 100 града от средата на юни. Фитилът бе запален от увеличение на цените на билетите в градския транспорт, но протестите се превърнаха в бунт срещу корупцията и огромните разходи покрай организацията на две спортни събития – Мондиал 2014 и Олимпиадата през 2016 г. Протестите съпътстваха трето такова, от световна величина – Купата на конфедерациите – футболния турнир за победителите в конфедерациите на ФИФА (КАФ, КОНМЕБОЛ, УЕФА, АФК, ОФК, КОНКАКАФ.
Протестиращите искат държавата да намали разходите, свързани със строителството около подготовката на футболни турнири, като пренасочи средствата към здравеопазването и образованието.
Протестите не минаха без смъртен случай – неизвестен се вряза с автомобил в протестиращите в градчето Рибейрао Прето, след което избяга, като остави на място 18-годишен младеж.
Бразилските синдикати също се включиха с обща стачка.
Президентът Дилма Русеф реши да внесе в парламента предложение за общонароден референдум за политическа реформа на избирателния закон.
Популярността на бразилската президентка Дилма Русеф се е сринала с 27 процента – от 57 на 30%.
„Хората се гневят на Конгреса, разгневени са от ужасните болници и лошите училища,“ обяснява 56-годишната психоложка Таня Нобрера, една от протестиращите до стадион „Маракана“. „
Бразилия инвестира 20 милиарда долара за организацията на Мондиала, като обещанията са отварянето на 700 000 работни места.
Нито политолози, нито философи, нито икономисти дори и от световна величина не прогнозират какво ще се случи в тази 2013 г. на протести. Ясно е, че демокрацията е трудно нещо, социалните мрежи са мощно оръжие, а политиците – трябва да са приспособими и да отговарят на исканията. Протестиращите, не само на площад Таксим (таксим от турски – разпределение) искат преразпределение на силите.
