Науката днес изисква огромни инвестиции, надеждата е да се върнат многократно
Два колосални пробива направи човечеството през изминалите месеци. Те не са свързани с политиката или с икономиката, или поне – не толкова пряко. На фона на задълбочаваща се криза в еврозоната, напрежение в близкия изток, кампания за президентски избори в сащ и протести срещу новия стар президент в Русия, учените от Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН съобщиха, че са открили божествената частица, а американската космическа агенция се похвали с изпращането на робот на Марс. Надеждите и за двете мисии са големи, а инвестициите в тях също не са за подценяване.
В началото на юли два независимо работещи екипа в Европейската лаборатория за ядрени изследвания ЦЕРН съобщиха, че са наблюдавали нова частица, за която се предполага, че е т. нар. Божествена частица, известна на физиците като Хигс бозон. Учените предупредиха, че макар да става дума за нова частица, ще са изключително предпазливи, защото изводите биха били много значими и трябва да се видят резултатите от кръстосаните проверки. Данните са събрани през 2011 г. и 2012 г. и все още се анализират.
Големите открития обаче струват скъпо. Дори само заради факта, че да се ускори протон до скорост, близка до светлинната, не е лесна работа. Големият адронен колайдер се намира по границата на Франция и Швейцария. Разположен е под земята на дълбочина от 50 до 175 метра и представлява тунел с форма на окръжност, чиято обиколка е 27 километра. Конструкцията съдържа 9300 електромагнита, които са изстудени до температура -271,25 °C. По този начин протоните могат да бъдат ускорени до 99% от скоростта на светлината и да се проведат съответните експерименти. Електроенергията, която консумира колайдерът, е огромна – 120 мегавата, колкото целият швейцарски кантон Женева. В построяването и експлоатацията участват повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.
За десет години построяването на колайдера е струвало $4,75 милиарда. Провеждат се няколко успоредни експерименти, а годишно ЦЕРН финансира 20% от тях. Общата сума годишно, която глътва ускорителят, е $5,5 милиарда. Само за захранване на компютрите се харчат годишно по $286 милиона. Така общата сметка за годишна поддръжка на ускорителя в работно състояние е $1 милиард.
Първоначално ускорителят заработи през август 2008 г., но беше спрян заради повреда месец по-късно и в течение на година инженерите го възстановяваха – до ноември 2009 г., което също струваше допълнителни средства. Така общите разходи за откриването на Хигс бозона възлязоха на $13,25 милиарда. Сериозна сума, но повече от 50 милиардера в списъка на Форбс печелят повече от тази сума. Парите за ЦЕРН са давани от страните участнички, а около 70% са получени от правителствата на Германия, Великобритания, Италия, Франция и Испания. По различните експерименти във финансирането участват институти и университети от САЩ, Индия и Русия.
Безспорно е, че научните експерименти не само ще разкрият някои от тайните за създаването на вселената, но ще дадат и тласък на технологиите. Когато се съберат на едно място ползите – научни открития, медицински открития и технологично развитие, $13,25 милиарда звучат като нищожна сума. Веднага след като бе съобщено, че е вероятно да е открита Божествената частица, учените споделиха и следващата си цел – да открият Тъмната материя, тъй като по досегашни преценки видимата материя е не повече от около 4 процента от общата. Затова капацитетът на Големия адронен колайдер ще бъде повишен десетократно. Досега астрофизиците нееднократно, но спорадично, са обявявали, че са откривали филаменти – струпвания на нишки тъмна материя в пространството, но до днес не успяват да представят убедителни доказателства. Сега в изкуствени условия и след инвестиция от 1,59 милиарда долара, ще има възможност да засекат тъмна материя. За целта ускорителят ще бъде затворен поне за две години.
Докато светът се беше вторачил в ЦЕРН, първият учен, който предположи съществуването на Божествената частица Питър Хигс лети с икономичната авиокомпания „ИзиДжет“ от Женева към дома си. 83-годишният професор от Единбург вече е спряган за нобелова награда за теорията си отпреди 48 години.
ХОКИНГ ЗАГУБИ $100
Известният британски физик Стивън Хокинг призна, че откриването на Хигс бозона му струва 100 долара – сумата, за която се е обзаложил със своя колега от Мичигънския университет Гордън Кейн, че частицата няма да бъде намерена. „Потвърждението на Хигс бозона е силно доказателство в полза на т.нар. Стандартен модел на взаимодействие между елементарните частици – теория, която досега обяснява всички наши експерименти“, все пак призна геният Хокинг.
КАКВО Е ХИГС БОЗОНЪТ
Хигс бозонът е липсващата до момента частица от т. нар. Стандартен модел.
наричат я Божествена, защото чрез нея се обяснява как частици без маса образуват
маса. по-специално Хигс бозонът би обяснил разликата между нулевата маса в покой на фотона и сравнително масивните W и Z бозони. Затова тя е ключова за разбирането
на това как се е формирала вселената след Големия взрив. До днес обаче съществуваше само на теория и ако не бъде открита, би рухнал досегашният модел. Хигс бозонът обяснява как частиците са се групирали и впоследствие образуват материя – звезди, планети и в крайна сметка се стига до появата на живота.
САЩ НАЙ-УСПЕШНИ
Вероятно залогът си струва освен за научната полза и за самочувствието на американците. Що се отнася до изследването на Марс САЩ досега се справят доста по-успешно от вечния конкурент Русия. От 19 опита Русия и бившият СССР могат да се „похвалят“ едва с няколко частични успеха.
Проблеми още при изстрелването провалиха почти половината от руските мисии, в това число и миналогодишния амбициозен проект „Фобос-Грунт“ за връщане на проби от марсианска почва на Земята.
Други апарати преминават като „слепци“ край Марс или изгарят при навлизането в атмосферата при опитите си за кацане на Червената планета.
Дебютантите Япония и Китай също не могат да се похвалят с успех. Единствено Европа, която обслужва орбитиращия апарат „Марс експрес“, се възползва от „късмета на начинаещия“.
МАРСИАНСКИ ХРОНИКИ
Американската космическа агенция НАСА осъществи седмото успешно кацане на Марс на 6 август 2012 г.
Прорязвайки обагреното в розово небе на Червената планета с 20 000 километра в час, намалени до скоростта на охлюв преди кацането, роботизираният изследовател „Кюриосити“ се спусна на повърхността малко след 8,30 сутринта българско време.
Бюджетът на мисията е 2,5 милиарда долара, при все че американската космическа агенция страда от съкращения на бюджета. НАСА приключи и 30-годишната си програма за космически совалки заради липса на средства.
Полученият от орбитиращия европейски апарат сигнал, че марсоходът успешно е кацнал на Червената планета, бе приветстван с бурни овации и възгласи в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена.
Пътуването на „Кюриосити“ до Марс продължи над осем месеца. За това време измина 566 милиона километра. Най-рисковата част от пътешествието бе кацането.
Мигове след спускането си на Марс „Кюриосити“ изпрати първите три изображения от повърхността на Червената планета. От НАСА определят постижението като най-сложното, извършвано успешно в историята на роботизираните мисии.
„Кюриосити“ кацна в огромния кратер Гейл, в подножието на възвишение, което се издига от дъното му. Роботизираният геолог „КюриоситиЧ извърши и първото си успешно придвижване на Марс в деня, в който покойният фантаст Рей Бредбъри трябваше да навърши 92 години – 22 август. В негова чест мястото на кацане на марсохода вече се нарича Рей Бредбъри.
Мисията на апарата ще е една марсианска година, равняваща се на две земни. Машината ще търси условия, необходими за възникването на живот, освен наличието на вода на повърхността на планетата. „Кюриосити“ ще изследва минералите на повърхността на Марс и ще установи какви са били условията на Червената планета преди милиони години.
Специалистите смятат, че кратерът Гейл се е образувал преди 3,5-3,8 милиарда години, когато Земята, Марс и останалите планети от вътрешната част на Слънчевата система редовно са били обстрелвани от метеорити.
Марсоходът е оборудван с различни нови инструменти. С помощта на две високотехнологични камери „Кюриосити“ ще може да снима триизмерни и панорамни изображения. Роувърът е въоръжен и с лазер, който ще може да се насочва към скалите, за да определя химичния им състав. „Кюриосити“ ще изучава заобикалящата го среда и с помощта на 2-метрова роботизирана ръка и ще извлича проби от вътрешността на скалите със специална сонда. Подобно на предшествениците си, марсоходът е оборудван с редица инструменти за анализ на пробите.
Мисията на „Кюриосити“ е изградена върху опита от работата с предишни роувъри. Сред тях е „Опортюнити“ – единият от двойката марсоходи-близнаци, който все още функционира на Червената планета – години след края на първоначалната му мисия.
СЕДЕМ МИНУТИ ТЕРОР
Спускането на „Кюриосити“ е първо по рода си. заради теглото от 900 килограма кацането трябваше да стане по нов начин, който поради големия залог (2,5 милиарда долара) бе наречено седем минути терор. Марсоходът в защитната си капсула навлезе в атмосферата със скорост 20 000 километра в час, която трябва да бъде намалена до един метър в секунда. за целта вместо въздушни възглавници „Кюриосити“ бе оборудван със сложна система, включваща свръхзвуков парашут и въздушен кран. По пътя си марсоходът се освободи от скоростните ракети, топлинния си щит и външната „черупка“, след което се спусна на повърхността на марс подобно на паяк от паяжина.
Предишните два марсохода – „Спирит“ и „Опортюнити“ – през 2004 г. бяха спуснати на Червената планета обвити във въздушни възглавници и „отскочиха“ до планираните им места за кацане.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ИЗОБРЕТЕНИЯТА И БИЗНЕСА
Времето на самотния изобретател обхваща по-голямата част от човешката история. Така е поне до началото на ХХ век, когато изобретенията са свързани с лицата, които стоят зад тях: пресата на Гутенберг, крушката на Едисон, самолетът на братя Райт, поточната линия на Форд.
Изобретателите са били държани под ключ, за да използват пълния потенциал на своите идеи само за конкретно дружество. С времето обаче образите на конкретните иноватори избледняват и се сливат в картината на добра стратегия за управление на компанията и общите усилия. До средата на ХХ век много от забележителните търговски изобретения са дело на лаборатории, чиито имена се превръщат в запазена марка на откритията: DuPont, Crest Procter & Gamble, Lockheed…
Следва епоха, белязана от индивидуaлистите, когато изобретателите започват да напускат дружествата и заедно със съмишленици-бунтовници да създават нови фирми, които се нуждаят и от нови форми на финансиране. Първата организация за рисков капитал е американска изследователска корпорация на генерал жорж (Джордж) Дорио, която инвестира $70 000 в Digital Equipment Corporation през 1957 г., а 11 години по-късно корпорацията вече струва $355 милиона. Тя се превръща в първата компания, създадена с рисков капитал, доказвайки че рисковите инвеститори могат да натрупат голямо състояние, заставайки зад ново бизнес начинание.
Бързото развитие на технологиите и глобализацията на световните пазари решително ускоряват темпото и през последните 50 години според някои статистики продължителност на съществуване на компаниите е намаляла с близо 50%. През 2000г., Microsoft е монополист, Apple играе в периферията на пазара с компютърни технологии, основателят на Facebook Марк Зукърбърг е студент, а Google търси своя бизнес модел. Бизнес модел е словосъчетанието, което бележи новото време на иновации.
През 1997-2007 г. повече от половината фирми, които са се качили в класацията за богатство, са млади новатори на бизнес модели, включително Amazon, Starbucks и AutoNation.
Днес, по-лесно от всякога, може да бъдеш иноватор, да започнеш онлайн бизнес и да спечелиш пари. Но това има и обратна страна – днес, по-лесно от всякога се появяват фирми, които копират дейността на основната фирма.
