Двайсетина години след появата на интернет едно ново човешко право трябва да бъде отстоявано и отбранявано със закон – т. нар. мрежова неутралност или net neutrality. Мрежовата неутралност е право на новия тип хора – netizens– дума, създадена по аналогия от гражданин – citizen и означаваща интернет гражданини или граждани в мрежата. Принципът на мрежовата неутралност изисква интернет скоростта към уебсайтовете да не се регулира от телекомите и от интернет доставчиците. Никой няма право да я ограничава интернет, да блокира сайтове или да спира услуги.

Теоретиците на новата онлайн култура прокламират неутралността на интернет за основно човешко право в киберпространството.

Сред защитниците на равноправието в мрежата е самият й създател – сър Тим Бърнърс-Лий. Отдавна той предупреждава, че правителства и корпорации искат да озаптят и контролират интернет. По всякакви начини. През миналата година Бърнърс-Лий поиска създаването на закон, който да гарантира поверителността на гражданите на мрежата и да запази интернет независим. Той призова за създаването на Магна харта за интернет. По аналогия с Великата харта на свободите, подписана от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г., с която се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт.

Днес идеята на учения е да се създаде такава Велика харта на свободите на хората в мрежата, за да бъдат защитени те от правителствата и от корпорациите. Сър Тим Бърнърс-Лий настоява в „писането” на хартата да участват потребителите. Основните принципи в нея ще са защитата на поверителността, неутралността на интернет, свободата на словото, лесния достъп до информацията и диверсифицирана инфраструктура за доставка. Все неща, които сякаш всекидневно стават все по-недостъпни за потребителите.

Бащата на глобалната мрежа смята, че най-голямата заплаха е превземането на мрежата от тези мащабни сили – корпорациите и правителствата. Доказателство за това са множество актове, които засега срещат отпор. Поредният случай беше опитът в края на февруари да се парира мрежовия неутралитет с нови правила в САЩ. Това засега не стана. С три срещу два гласа американската регулаторна федерална комисия по комуникациите (ФКК) одобри налагането на нови правила на доставчиците на интернет, отнасящи се до неутралността на интернет. Така временно се слага точка на дългогодишния спор за или против регулацията.

Корпорациите, натискащи за приоритизирането на мрежата, отбелязват, че ако могат да контролират трафика, ще могат да подобрят качеството на услугите в името на потребителите. Те дават пример с намаляването на скоростта на по-малките като обем и време за прехвърляне операции и уебсайтове, като електронна поща, и отворят място за по-натоварващите. До известна степен този аргумент има покритие, тъй като напоследък в САЩ заради навлизането на смартфоните и таблетите интернетът в някои райони на страната е твърде претоварен и скоростта е под всякаква критика.

Защитниците на неутралитета, сред които за щастие в момента е и американският президент Барак Обама, обаче виждат в ограничаването на скоростта от доставчиците възможност за цензуриране и за нелоялна конкуренция. Големите телекоми биха могли да се споразумяват с интернет компаниите и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях.

Сега сър Тим Бърнърс-Лий определи решението на ФКК като исторически ден за интернет, защото неутралността, която отдавна съществуваше като принцип, вече е дефинирана по начин, който ще издържи и в съда.

Битката продължава.

От Асоциацията на доставчиците на широколентов интернет ще заведат съдебни дела срещу решението на комисията и ще продължат да лобират в Конгреса за прокарване на законодателство в своя полза. Точно Конгресът е под властта на републиканците, които пък подкрепят големите компании, настояващи за ограничаване на интернет неутралитета. Все пак решението за запазването на неутралитет се смята за голяма победа на президента на САЩ Барак Обама.

Годишно в поддържане на интернет инфраструктурата се влагат около 73 млрд. долара. Очаква се потреблението на мрежата да се удвои през следващите 10 години. Преносът на данни ще скочи 8 пъти.

Изглежда, че който управлява интернет, ще управлява света. Ще се гарантира ли в бъдеще принципът на мрежов неутралитет или корпорации и правителства ще управляват потребителите и в киберпространството – остава един от големите въпроси на бъдещето.

Обама иска закон за киберсигурността

Американският президент Барак Обама призова Конгреса да приеме закон за повишаване на киберсигурността, който ще насърчи обмена на информация между правителството и компаниите за извършени пробиви в системите за сигурност. Предложението на Обама предвижда криминализиране на продаването в чужбина на откраднати данни от кредитни карти и банкови сметки и разширява възможностите на правоохранителните органи да преследват съдебно хакери.

Предпоследни сме в Европа

Европейският съюз въведе т. нар. индекс на дигиталната икономика и обществото (DESI), който съчетава над 30 различни показатели за ползването и влиянието на интернет и технологиите в съюза. Според новата статистика най-дигитализирана е Дания, България е на предпоследно място преди Румъния.

За формиране на този индекс се наблюдава опита в областта на цифровите технологии, редовното използване на Интернет, достъпа до абонаментна аудиовизуална информация чрез Глобалната мрежа, използване на Интернет от малките и средните предприятия, използване на обществени цифрови услуги и други.

Взети са под внимание професионалните навици за работа в Глобалната мрежа, доколко често се използва Интернет за четене на новини, честотата на онлайн-пазаруването, степента на развитие на цифровите услуги конкретно за всяка държава.

Европа vs Google

В края на ноември 2014 г. евродепутатите поискаха Google да раздели търговската си дейност от работата си като интернет търсачка. В нарочна резолюция, приета с 384 гласа „за“ и с 174 гласа „против“, евродепутатите призоваха Европейската комисия да разследва интернет търсачките и да гарантира, че показваните от тях резултати не са свързани със собствените им бизнеси – т.е. не се налага вид цензура с корпоративна цел и дали се пази мрежовия неутралитет.

Евродепутатите нямат правомощия да принудят компаниите, опериращи на територията на ЕС, да разделят дейността си, но засилената регулация и нови разследвания от европейските институции могат да постигнат това. В момента срещу Google текат дела заради резултатите в търсачката, даващи приоритет на линкове към бизнеси, свързани с корпорацията.

Преди време дело срещу Google в САЩ за показване на резултати, които са свързани с бизнеса на компанията, бе решено в полза на интернет гиганта.

Междувременно от 1 януари Google плаща на новинарските сайтове в Испания, за да показва тяхното съдържание. Това се наложи след приет в испанския парламент закон за защита на авторското право. Такъв данък ще трябва да плащат и други подобни търсачки, които обаче са далеч по-малко популярни от Google.

Асанж: Google за US правителството

Ерик Шмид с Хилари Клинтън.

Американската компания Google фактически работи за правителството на САЩ, обяви основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж в новата си книга, озаглавена When Google Met WikiLeaks (Как Google откри WikiLeaks).

Асанж е стигнал до това заключение след среща с президента на Google Ерик Шмид и с представителя на борда на директорите Джаред Коен през юни 2011 г. Според Асанж Google предоставя на ФБР и ЦРУ почти неограничен достъп до електронната кореспонденция на своите потребители.