Освен глобалните политически проблеми между Русия и Запада, отразили се и у нас най-малкото в енергетиката, се сдобихме и с банкова криза. Възелът не се развързва, а обикновените вложители в една банка чакат да получат спестяванията си близо половин година. Половин година и финансите на държавни фирми са застопорени.
За капак – този път и природата не ни пощади. И ако само допреди няколко месеца цъкахме с език и стискахме палци да не дойде и при нас някое бедствие, което все спираше нейде отвъд границата ни, този път небето се отвори, а потопът не се секва и до днес. Годината бе белязана от над 600 кризисни ситуации, при които загинаха 18 българи. Прогнозите за бедствията не са розови и за догодина, предупреждават от Междуправителствената експертна група по климатичните промени на ООН, но ни напомнят, че до голяма степен природните катаклизми са предизвикани от хората. А в България продължават да съществуват безстопанствени язовири и т. нар. институции си прехвърлят отговорността едни на други, без да слушат експертите и без да предприемат мерки.
На този бедствен фон българите стояха по площадите до средата на годината в знак на протест срещу предишното управление, а после трябваше два пъти да гласуват, докато ги наричаха суверен. Рано е да се каже дали са направили добър избор. Всички изглежда очакват да се създаде правителство и всеки да започне да работи по неговите си дела, спокойно.
И все пак на този не толкова розов фон не можем да отречем, че въпреки голямото забавяне, АГКК все пак възложи доста работа. Остава и ние да я свършим както трябва, а не както си знаем.
Рано е да се каже какъв ще е бюджетът за догодина… Не знаем какви ще са плановете на новите управляващи за геодезията…
Можем да чакаме и да се надяваме на нещо по-добро.
