Инвестициите и възможностите пред бизнеса в геологията и минната индустрия обсъдиха учени и предприемачи на кръгла маса, организирана от Българската търговско промишлена палата (БТПП) в началото на февруари. Темата на срещата, открита от шефа на палатата Цветан Симеонов, беше „Иновациите в отраслите геология, минна индустрия и производство на строителни материали в Република България“.
Съветът по иновации и енергийна ефективност през 2013 г. прие отчет за 2013 г., изнесен от проф. Стефан Хаджитодоров, и план за 2014 г.
Представителят на Българската минно – геоложка камара д-р Никола Вардев говори за перспективите за търсене и проучване на нови – иновативни за България индустриални и метални суровини. Проф. Ирена Пейчева от Института по геология при БАН представи иновативните методи в георхонологията и геохимията при изследване на рудни находища, а Александър Караманов от Института по физикохимия при БАН се спря на възможностите неорганичните промишлени отпадъци да се ползват в производството на стъкло-керамики и керамики. Ивайло Найденов от сдружението „Средногорие Мед Индустриален Клъстер“ представи перспективите пред дружеството.
Д-р Никола Вардев коментира възможността у нас да се търси нов тип находища на литиева суровина и за първи път да се проучи глауконитова суровина. Глауконитова суровина е с изключително значение за развитието на интензивното биоземеделие, тъй като естествените глауконитни минерални торове са с приоритет в природосъобразното селско стопанство. Проф. Ирена Пейчева акцентира върху изследването на рудни находища, а Найденов представи системите за съхранение на електрическа енергия (СЕЕ). Той представи възможността на ССЕ за стабилизация на преносните и разпределителните мрежи, управление на качеството на електроенергията, аварийно осигуряване и приложението им да осигуряват защита при колебания в напрежението, колебания в честотата, ниска мощност и прекъсване на електрозахранването до няколко секунди. Найденов отчете и факта, че при всички случаи трябва да се вземат предвид загубите при зареждане на системите. Анализите на „Средногорие Мед“ са ползвали опита на енергийни компании в САЩ.
Лекцията на Александър Караманов за ползването на промишлените отпадъци в производството на стъкло-керамики и керамики бе ориентиран към практиката. Караманов показа графика с дневното количество на битови отпадъци в света, като подчерта, че цените за депониране на битови и промишлени отпадъци през следващите 10 години ще се увеличат многократно и ще се изравнят или надминат тези на типичните суровини за керамичната индустрия. Той наблегна на ползите от витрификацията (буквално – процесът за получаване на стъкло), смятан за най-надеждния метод за имобилизиране на радиоактивни и опасни отпадъци. Методът е икономически целесъобразен, получените продукти имат пазарна стойност, а получените стъкла могат да се използват за производство на строителни стъкло-керамични или керамични материали. В заключение Александър Караманов показа снимки на бунище, символизиращо тукашното справяне с отпадъците и почти празна площ, показваща как се справят с тях в световен мащаб, както и лъскаво фоайе на сграда, изградена с керамика, получена от отпадъци. Между снимките надничаше голяма жълта въпросителна, която беше достатъчно показателна за безизходицата и неяснотата, съпътстващи бъдещето в областта у нас.
В последвалата дискусия всички се обединиха около тезата, че може да се печели и от почтена и законна дейност. Александър Караманов подчерта, че има печалба не само в застрояване на морето и бетониране на крайбрежието. Основният проблем пред обществото е липсата на цялостна политика и неспазването на законите. Проф. Ирена Пейчева коментира недостига на инвестиции и даде пример с Южна Америка, където за проучвания се влагат 60 долара на кв. км., а в Европа – едва 10 долара. Присъстващите настояха да се създаде мозъчен тръст, който да подсказва на правителството правилната посока в бранша.
Участниците на кръглата маса настояха за създаване на единен орган -държавна агенция по геология и минерални ресурси, която да насочва държавната политика. От БТПП обещаха да играят посредническа роля между бизнеса, науката и правителството, като се ангажираха да представят заключенията от кръглата маса на премиера Пламен Орешарски.
Следващата кръгла маса ще е посветена на енергийната ефективност и ще бъде през април.
Александър Караманов: Управляващите да чуят бизнеса и учените
– Кои за вас са най-важните акценти от срещата?
– Ясно се вижда, че в България има още качествени хора в определени сектори, които независимо от различните си гледни точки са единодушни, че трябва да се търси начин да бъдат чути учени, специалисти и бизнесмени. Мисля, че това е един от основните проблеми пред реалното европейско развитие на нашата малка държава.
– Мислите ли, че исканията и становищата ви ще бъдат чути?
– Искрено се надявам, защото реално погледнато те рано или късно все пак ще дойдат на дневен ред – неизбежно е. Създаването на агенция по геология и минерални ресурси е оправдано, защото така ще има повече чуваемост. Разбира се, важно е кой ще участва в нея, но доколкото съм усетил, така ще има по-малко възможности, някои нелицеприятни неща да се скриват от обществото.
– Малко страничен въпрос: резонни ли са протестите за парковете в страната, напоследък за защита на Странджа?
– Има резон не само в това недоволство. Недоволството в последните 65-70 години е повече от правилно. Лошото е само, че толкова малко хора протестират.
