Павлопетри

Заснеха и картираха най-старото поселище на планетата

Съобщение за откритото и вече картираното най-старо поселище в света привлече вниманието не само на учените, а и на всички любопитни хора през последните месеци. За съществуването на потънало под водата градче в южната част на Гърция е известно още от преди близо 50 години, но никой не е обръщал внимание на този факт до 2009 г.

Праисторическото градче Павлопетри се намира на от 1 до 4 метра от брега Ватика, Южна Лакония, Пелопонес, Гърция.

Преди две години градът бе датиран на възраст повече от 5000 г. и днес е популярен в научните среди като най-старото поселище на планетата, тъй като археолозите са открили керамични фрагменти от времето на късния неолит. Останките в Павлопетри са от ранната, средната и късната бронзова епоха. Павлопетри, чието име има две трактовки – градчето на Павел и Петър или камъкът на Павел, е създадено и се е развивало като търговски център, известен в целия Егейски древен свят, твърдят историцитне. Днес археолозите са убедени, че откритото на морското дъно позволява да се докаже, че Павлопетри е бил населен около 2,8-1,1 хил. години преди Христа. Руините покриват район от близо 50 000 квадратни метра.

История

През 1967 г. британецът Ник Флеминг от Института по океанография към университета в Саутхемптън открива руини точно до крайбрежието на югоизточната част на Лакония, в западния край на брега Ватика, срещу острова Елафонисос. Следващата година екип от Оксфордския университет изследва в течение на 6 седмици мястото. Учените правят мрежа от точки и както подобава за времето си – на ръка отбелязват намереното, като дори изработват карта. Така правят първия план на преисторическото градче, за което още тогава предполагат, че е от микенската епоха. Ръчноизработената първа карта покрива 300 метра дължина и 150 метра ширина и се отнася за дълбочина до 4 метра.

Първоначално археолозите са открили само този участък, на който са били разположени древни строежи. Руините представляват непокътнати сгради, площади, улици, погребални камери и няколко гробници със 37 каменни плочи, за които се смята, че принадлежат на Микенския период (1 680 – 1 180 пр. Хр.) – времето, станало основа за голяма част от древногръцката литература и митология, включително Омировите „Илиада“ и „Одисея“. Една от най-забележителните находки е мегаронът – голяма правоъгълна зала от ранния период на бронзовата ера. Археолозите откриват крипта с колони, която е първата от този род, намерена на територията на цяла днешна Гърция.

Научната общност е убедена, че става дума за пристанище.

От 1968 г. до 2009 г. никой не изследва мястото.

Нови предизвикателства

През 2009 г. Департаментът за подводни проучвания на старини находки към министерството на културата на Гърция, Гръцкият център по морски изследвания и Университетът в Нотингам, под патронажа на Британското училище по археология в Атина, започват 5-годишен общ проект за изучаване на едно от най-древните поселища на планетата – Павлопетри. Днес проектът „Pavlopetri Underwater Archaeology Project“ дава поразителни резултати, а интересът към него расте непрестанно.

Ръководители на проекта са д-р Джон Хендерсън от университета в Нотингам и Елиас Спондилис от Гръцкия център по морски изследвания. Идеята има сериозна технологична подкрепа от няколко големи фирми – Zeagle Dive Systems, AOC Archaeology Ltd., DSGi South-Europe, Nautilus Marine Group, Geoacoustics UK и Kongsberg Maritime.

Заснемането

Учени от департамента по археология от университета в Нотингам, Великобритания,  направиха пробив в картирането на изчезналия под водата древногръцки град.

По време на археологическите работи мястото е заснето от екип от университета в Нотингам с автономен подводен робот (Autonomous Underwater Vehicle AUV), предоставен от Австралийския център по роботика. Екипът прави пълно заснемане в реални размери и благодарение на анализа на данните успя да създаде триизмерен модел на града. Методът позволява да се събира и съхранява повече информация, отколкото при традиционните археологически методи.

Учените от Нотингам са картирали мястото с помощта на тотална станция и софтуер за едновременна локализация и картиране (SLAM), широко използвана за локализиране на роботи в непозната среда

Първият етап от проекта е заснемане на археологическите останки, използвайки нови дигитални техники. Досега подводната археология обикновено използва сонари, за да заснеме и картира изследваните райони. Интерпретацията на заснетите със сонари данни обаче не е лесна и се губи много информация. И ако акустичните сигнали могат да бъдат получавани от повърхността, когато става дума за проучване на дълбините оптичното събиране на  данни е далеч по-успешно и пълно, ако се използват дълбоководни роботи, които могат да слязат до морското дъно. За момента тези роботи са доста скъпи, затова подобно заснемане могат да правят и водолази, които да заснемат фоторграметрично дъното.

Проектът изпробва за първи път иновативен подход за картиране – нова стерео-фотограметрична система за подводно заснемане, чрез тотална станция и сонарен скенер Kongsberg-Mesotech MS 1000 Sector Scan Sonar. Скенерът заснема моментално морското дъно с висока резолюция, като облакът от 3D точки може да се сравни с работата на наземните лазерни скенери. Сканираните сектори са от по 100 метра като постепенно са покрити всичките 31 000 квадратни метра. Резолюцията е много висока и всички сгради, улици, дворове и стени са регистрирани и

могат да се правят изометрични модели. Стерео-визуалната система за картиране, създадена от Австралийския център за роботика, за първи път се използва за сканиране и заснемане на археологически обект. Системата е изградена от камери с светкавици LED, GPS приемник, многолъчев сонар, хард диск (320 GB) и захранващ модул. Системата може да създаде реалистични, триизмерни карти, които са модели на морското дъно. Стерео-камерите правят двуизмерни мозайки от карти на мястото. Снимките са с висока резолюция, а после са обработени чрез специален софтуер за едновременна  локализация и произвежда 3D модели, които могат да бъдат комбинирани с стерео-фотограметричните данни.

Базирана на брега тотална станция регистрира точките от мрежата, които внимателно са подбрани предварително от археолозите, които познават мястото, тъй като целият град е твърде голям, за да бъде картиран изцяло. Гмуркачи използват робота за подводно заснемане. Не винаги се налага гмуркане, тъй като някои находки са една на дълбочина 1,5 до 2,5 метра под водата. Тази дълбочина е позволила и ползването на GPS. Заснемането е правено по изгрев и по залез слънце, когато светлината е най-подходяща.

Събраните изображения по стерео мрежата са допълнително обработени. Специален алгоритъм е изготвен за точно позицоиниране на камерата. При генерирането на 3D карти и визуализация граничните данни са извлечени от всяка стереодвойка и са триангулирани, за да се пресметне тяхното положение към камерата. За анализа на облаците от точки е ползван мощния талгоритъм на триангулация Делоне.

Резултатът

През 2010 г. приоритетът е даден на заснемане на пространствата с висока археологична стойност. При 47 гмуркания за период от 10 дена са събрани повече от 135 000 двойки стерео изображения. Стандартното заснемане е на 10-15 метра.

Допълнителната обработка отнема година, но резултатите са окуражаващи. Видими са улици, сгради и надгробни плочи.

Възможността за създаване на точни фотореалистични карти на потънали селища и фотореалистични модели на археологическите места ще революционизира подводната археология.

Използвани компоненти на заснемането

Модул за изображенията

Модул на захранване

Външни компоненти

Рамка

За първи път в световната история е открито място, което прилича на описаната от Платон потънала Атлантида. „Атлантида е мит, но този мит дава шанс да продължава подводното проучване“, казва  Димитрис Сакеларио от гръцкият институт по океанология. „По-малко от 1% от световния океан изобщо някога е бил проучван, находката ни е страхотна, но има още много за откриване“, заключават учените.