Повърхността на Северния ледовит океан изхвърля парниковия газ метан в атмосферата. Климатолози измерили концентрацията на метан в атмосферата в Далечния север до 82 градуса северна ширина. Така констатирали, че е налице концентрация на метан близо до океанската повърхност, по-специално в райони, в които има блокове лед.
Оказва се, че посредством неизвестен досега процес водата на повърхността на Северния ледовит океан е важен източник на метан, който е потенциално чувствителен към промените в морската ледникова покривка, смята шефът на изследването Ерик Корт от Калифорнийския технологичен институт.
Преди учени заключиха, че метанът, складиран от милиони години в ледниковата покривка в Сибир и Северна Америка, е изхвърлян в атмосферата, когато времето се затопля. Така допринася за климатичното затопляне, предизвикивайки омагьосан кръг.
Новото изследване показва, че нивата на метана над океанската повърхност са сходни с тези по крайбрежието в източната част на Сибир. За пръв път е установено, че метанът от океана, а не от сушата в арктическите географски ширини има принос за климатичното затопляне. Самият процес не е изяснен. Според климатолозите е възможно газът да е изхвърлен от седименти на континента. Възможно е също да произхожда от някои метаногенни бактерии на океанската повърхност.
Метанът е най-важният парников газ след въглеродния диоксид. Концентрациите му в атмосферата са относително малки, но в сравнение с въглеродния диоксид метанът е 20 пъти по-ефикасен, що се отнася до улавянето на слънчевата топлина. Нивото на метана в атмосферата рязко се увеличи по време на индустриализацията след Втората световна война, преди да настъпи период на относителна стабилност през 90-те години и неотдавнашното му ново покачване.
